Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 29.03.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1845/2023
Вид
Решение № 226
Подписан
29.03.2024
В сила
03.05.2024
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Благоевград, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101845 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ***, чрез процесуалния си представител – адв. И. Л. против И. Й. Т., ЕГН ********** и с адрес: ****.

Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искове:

1) иск за сумата от 105,00 лв. /сто и пет лева/ - главница, представляваща платена сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 и „Мъни плюс корп“ ЕАД, и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване;

2) иск за сумата от 28,62 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.11.2020 г. до 21.07.2023 г.;

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от платена сума в размер на 105 лв. по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 и „Мъни плюс корп“ ЕАД и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по договор за продажба на изплащане от 03.06.2018г., сключен с „А1 България“ ЕАД. Смята, че ответникът му дължи и законна лихва за забава върху сумата 105 лв. в размер на 28,53 лв. за периода 13.11.2020 г. - 21.07.2023 г. Навежда, че за посочените суми по ч. гр. д. № 1510/202г. на РС – Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се представлява от упълномощен процесуален представител. Преди откритото съдебно заседание е депозирал молба, с която прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се 1 явява лично, като прави изрично признание на предявените искове и че дължи претендираните от ищеца суми.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 105,00 лв. /сто и пет лева/ - главница, представляваща платена сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 и „Мъни плюс корп“ ЕАД, и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 28,62 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.11.2020 г. до 21.07.2023 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 648 от 24.07.2023г. по ч. гр. д. № 1510/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на решение при признание на исковете се явява основателно по следните съображения:

Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.

От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се разпорежда.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, ответникът с изявлението си, направено в проведеното по делото открито съдебно заседание, е направил изрично признание на предявените от ищеца срещу него искови претенции. На тази извод насочва и изричното изявление на ответника, че признава, че дължи претендираните от ищеца суми.

На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото са вземания, произтичащи от наличието на валидно облигационно правоотношение по процесния договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 и „Мъни плюс корп“ ЕАД и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г. В този контекст правата, признатите от ответника И. Й. Т. , не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се разпорежда.

В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовите претенции следва да бъдат уважени.

Относно разноските:

При този изход от делото (уважаване на предявените искове) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 2

18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело. С оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за заповедното производство, и 75 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:

- 425 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и - 475 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. Й. Т., ЕГН ********** и с адрес: ***, дължи на „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ***, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 648 от 24.07.2023г., издадена по ч. гр. д. № 1510/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:

- сумата от 105,00 лв. /сто и пет лева/ - главница, представляваща платена сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 и „Мъни плюс корп“ ЕАД, и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.07.2023г. до окончателното погасяване

- сумата от 28,62 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.11.2020 г. до 21.07.2023 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Й. Т., ЕГН ********** и с адрес: *** , да заплати на „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от ***, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:

- сумата от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева) – представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1510/2023г. на РС – гр.

Благоевград), и

- сумата от 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева) – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1845/2023г. на РС – гр.

Благоевград).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3