Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 149 от 12.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 290/2021
Вид
Протокол № 149
Подписан
12.08.2021
В сила
12.08.2021
Състав
Емилия Атанасова Брусева, Стоян Атанасов Германов, Елена Русева Арнаучкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 164 ал. 5 · Закон за съдебната власт
  • чл. 29 ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 31 ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 270 · Наказателен кодекс
  • чл. 93 т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 107 ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270 ал. 1 изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • Чл. 29 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 29 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 31 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 149 гр. Пловдив , 11.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Елена Р. Арнаучкова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-Пловдив) Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600290 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Производство по чл. 270 НК, по искане на подсъдимия К. и неговата защита - за промяна на мярката за неотклонение.

Подсъдимият В. ЦВ. К. се явява лично и с адв. З.Т..

Резервният защитник адв. М.П., редовно уведомена, по обективни причини не се явява.

Явяват се представители на Апелативна прокуратура – Пловдив – прокурор Ч. и прокурор П..

Прокурор Ч.: Да се даде ход на делото.

Прокурор П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Подс. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията - докладчик.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурор Ч.: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам доказателствени искания.

Прокурор П.: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам доказателствени искания.

Адв. Т.: Имаме искане за отвод на настоящия състав и съображенията за това са следните:

Уважаеми апелативни съдии, на първо място, както прокуратурата, така и съдилищата твърдят, че настоящият процес е с фактическа и правна сложност. На 29 август 2017 г. има писмо от прокуратурата, с което се иска от първоинстанционния съд да не бъде назначаван член-съдия младши съдия, изрично е записано, че това се иска, поради това че делото е от фактическа и правна сложност. След това, въпреки законовите разпоредби на чл. 308, за това че трябва в двумесечен срок да бъдат изготвени мотивите, първоинстанционният съд ги изготви за около 3 месеца, а втората инстанция за 11 месеца. Това ще го свържа малко по-нататък с и други мои доводи. Но това го казвам, за да се види, че действително съдилищата са ползвали тази разпоредба, за да не представят мотивите веднага с присъдата.

По настоящия процес съдия - докладчик е съдия от Апелативен съд – Пловдив, който е назначен от месец декември 2020 г. и, освен това, той, както председателят на състава и другия член не са съдии със квалификация по наказателно право. Ние считаме, че след като едно лице има право на справедлив процес и след като се твърди, че този казус е с фактическа и правна сложност, би следвало да се гледа от квалифицирани съдии в наказателната област, тъй като наказателното право следва друга своя логика.

Не оспорваме вашите възможности да бъдете съдии, наясно сме с правилата или поне примерните правила, постановени от ВСС относно това, когато се изчерпи възможността да бъдат избрани съдии от съответното отделение, в случая наказателно отделение, в Пловдивския апелативен съд съдилища има такова разграничение по правни материи, да се назначават, да се избират на свободен принцип съдии от другите отделения. И ние това не го оспорваме, но оспорваме това, че вие сте съдии с изключителен опит в търговското право, или гражданското право – цивилисти. Виждате, това дело, въпреки до 2 този момент че е разглеждано в съдилищата от съдии, които имат тази квалификация, въпреки всичко го доведохме до един почти 4-годишен период, в който не може да приключи това разследване. Съдебното следствие имам предвид. Миналия път, когато четохте определението, с което отказахте на моя подзащитен да бъде изменена мярката за неотклонение, този състав си позволи да каже, че, да, действително е изминал много голям срок - към настоящия момент повече от 5 години и 3 месеца, но през това време всички органи, които са се занимавали, всички инстанции са направили максималното за изясняване на случая и, забележете, и то своевременно. Като се имат предвид мотивите към решението на ВКС, излиза, че не е така.

Първо, първоинстанционната присъда е преписала, според ВС, по отношение на фактическата обстановка, това, което се съдържа в обвинителния акт и по този начин е нарушен основният принцип на това, че решенията, определенията, присъдите и другите актове на съда трябва да се вземат с вътрешно убеждение.

Същото е казал ВС и по отношение на мотивите на предходния въззивен състав, който пък се твърди, че е преписал мотивите си от първоинстанционния съд и така - вътрешното убеждение на прокуратурата, която има право да си пише каквото си иска в обвинителния акт, но е станало вътрешното убеждение на съдиите от двете инстанции, но няма как да решим, че тази присъда, така постановена, защото я изведохте като един - единствен довод за това, че подзащитният ми щял да се укрие, ако му бъде изменена мярката за неотклонение, да взема такова господстващо положение в доводите. Освен това, постановихте, че никой не си е позволявал да бездейства. Ако е така, защо и с вас отново започваме съдебно следствие?

Или още от начало прокуратурата, а след това и съдът, имам предвид предходните инстанции, първата и въззивната, всъщност, са се втурнали, както казва ВС – това е мой глагол, ВС казва, че са проявили прекалено усърдие да защитават обвинителната теза, а обвинителната теза още от първия момент е била да се докаже по какъвто и да било начин, къде със законни, къде с незаконни средства, че В.К. е извършил това престъпление. В мотивите си, които миналия път четохте по отношение на мярката за неотклонение, не чухме нашите възражения, а единственото, с което потвърдихте, че е изминал голям период от време. Не казахте нищо за основния принцип за невиновност до влизане в сила на присъдата. Нищо не казахте за това, че тази презумпция важи до края и въпреки че е изминал този голям период и още от първия момент, когато моят подзащитен е имал това най-тежко обвинение, той не е престанал да дава обяснения и да сътрудничи. И, в крайна сметка, ние не можем да търпим негативни последици за това, че толкова дълго време се води този процес, след като вие 3 твърдите, че всичко било свършено своевременно и имал тежка първоинстанционна присъда. Вижте какви пороци! Когато му дойде времето да пледирам по същество, ще кажа и още пороци, но до този момент това стига.

След това, по отношение на исканията на прокуратурата - миналия път, когато те изявиха желание да бъде извършен допълнителен разпит на свидетелите П., С. (свидетелката С. е записана с неправилни имена, както и вещото лице Н., но това са подробности, без значение), вие допуснахте те да бъдат разпитани, без да разберем какво ще изясняват тези свидетели и аз още миналия път това го подхвърлих. За какви обстоятелства ще се разпитват те?

Както чл. 327 казва, че съдът може да приеме, че е необходим този разпит, но на нас не ни стана ясно защо е необходим техният разпит – прокуратурата каза „във връзка с решението на ВС“. Не се изтъкнаха доводи, че това е необходимо, защото техните показания или заключението на вещото лице Н. ще се отнасят до някакви новооткрити обстоятелства. Още от началото на съдебните процеси ние имаме богата практика с моя подзащитен по тези двойни стандарти. Един съд, когато обосновава своите определения, или присъди, или съдебни актове, следва да го прави обосновано, защото по този начин, допускайки тези свидетели, които не знам какво ще изясняват, пропуснах и свидетелят Д. да спомена, се наруши правото ни на защита.

Имаме право да знаем какво ще изясняват тези свидетели, за да вземем отношение. Как да взема отношение, като не знам за какви обстоятелства ще бъдат разпитани? Те са разпитвани и в ДП, и в първоинстанционния съд, и то доста подробни разпити има. Какво налага техния преразпит? Кои обстоятелства не са изяснени и кои ще се доказват?

Сега по отношение на това, че когато уважаемите прокурори ме прекъснаха миналия път, направихте само устна забележка, която не е отразена в протокола, това за мене наистина са подробности, но от всичко това ние сочим като аргумент, а и моят подзащитен иска делото му да се разглежда от съдии, които имат квалификация в наказателното право. Защото този процес не е случаен, този процес се наблюдава от цялата общественост и когато ме питат кои са съдиите и когато спомена имената ви, всички хора изказват скепсиз по отношение на това каква ще бъде вашата работа и вашето решение, без да искам да ви обидя и да правя обструкции за вашите качества като съдии. Но, в крайна сметка, вие нямате квалификация по наказателно право, което се докосва с изключителното изискване за справедлив процес.

Такава е и практиката, няма да цитирам на решения на ЕС, но всяко лице, независимо кое е то, има право на справедлив процес. По този начин считам, че макар и формално да са спазени изискванията, като е направено случайно 4 разпределение на съдии - от Търговско или Наказателно отделение, дори не зная в кои отделения работите, все пак не може да се приеме, че ще има един справедлив процес, в който вашите предшественици, които бяха квалифицирани, очевидно не се справиха, та камо ли сега. Това е искането ми за отвод.

Освен това, искам да ви представя амбулаторен лист и препис от рецепта, както и някаква диплянка, които са му дадени на моя подзащитен в затвора, с оглед на едното заболяване, което е установено. Подадох молба той да бъде заведен на преглед. Проточи се много това и той беше заведен на лекар само за едното заболяване, което е установено. За другото относно болките в кръста и бъбреците не го е водил. Едно елементарно лекарство аналгин не може да се осигури в затвора, затова представяме рецепта, да видите какво му е предписано и за останалите неща по отношение на заболяванията, които има, доводи, може би, ще изтъкне самият той.

Подс. К.: Уважаеми съдии! Аз съм напълно съгласен с изказването на адвоката ми З.Т.. Искам да допълня нейното изявление относно това, че твърдо съм убеден, че настоящият състав не може да ми осигури справедлив процес, защото този състав не е безпристрастен и ще изходя от изказа в определението по мярката, което цитира ми адвоката ми З.Т.. Тя пропусна едно нещо, свързано с пристрастност, която вие проявихте, и аз ще наблегна на него. Вие посочвате, че е неоснователно искането за промяна на мярката за неотклонение, като основен аргумент, на първо място, е изключително тежкото обвинение. По този начин вие проявявате пристрастност към обвинителната теза, без да се съобразите с констатациите на ВКС и без да вземете под внимание основни принципи, заложени в наказателното право, които ще цитирам. Това е основно при гледането на мярката за неотклонение съдът се произнася, както е на латински, „прима фасиели“ или „прима фаси“ (не знам как е точно) – това е „на пръв поглед“, което, един вид, се явява основание на обвинението срещу жалбоподателя. Дали е разколебано обвинението, както е внесено от обвинителния акт в съда, касаещо съпричастността на обвиненото лице относно негова виновност. Тук има една практика, утвърдена от ВКС, върху която са правени срещи със съдебни състави на цялата страна от членове на ВКС - от съдиите П.П., Л.П., Г.З. и В.Р., свързани точно с чл. 270 ал. 2 НПК. Те констатират, че точно тук е тънкият момент в изказа на съдията или на съдебния състав, а именно дали това, което като фактология е описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че на пръв поглед, без да се навлиза в дълбочина на оценката на доказателствата, обвинението не е разколебано до този момент. Възможно е да има доказателства „за“ или „против“ обвинението, но това, което 5 прокуратурата твърди в обвинителния акт, все пак не трябва да е разколебано от доказателствата. В настоящия случай ВКС, като нови обстоятелства, които вие неглижирате напълно, констатира, че напълно произволни, без доказателства се явяват фактическите изводи на инстанциите. Така възприетите за установени факти са буквално възпроизведени от Пловдивския апелативен съд от мотивите на Пловдивския окръжен съд, който ги е взел, от своя страна, от обвинителния акт, като при отсъствие на доказателства за картината на престъплението по недопустим начин са запълнени с предположения, догадки и вероятности. Това е порок на целия наказателен процес, от обвинителния акт на прокуратурата, мотивите на Пловдивския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд. И към момента ВКС със своето решение доказа, че обвинението е силно разколебано, защото фактическата част на обвинителния акт не почива на никакви доказателства, а твърдените косвени доказателства не са доказани - както поотделно, така и в съвкупност. Игнорирайки всичко това, настоящият съд по мярката за неотклонение по чл. 270 от определението поставя като основен аргумент, както казах и в началото, изключително тежкото обвинение, а това е свързано с виновността и вие направихте изказ по виновността, което доказва пристрастност, а практиката на ВКС в това отношение е, че когато е проявена пристрастност, съдебният състав следва да си направи отвод, защото това е предубеденост. В настоящия случай настоящият състав не се явява безпристрастен съд.