Определение № 763 от 25.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. Пловдив , 24.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анна Ив. Иванова

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20215300501817 по описа за 2021 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4983/02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 8853/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Т. М. Н. по отношение на сумата от 96,78 левадоговорна лихва по договор за потребителски кредит № 30042253007/30.01.2020г., сумата от 145,12 лева- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 410,38 лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, както и по отношение на сумите от 141,80 лева и 21,69 лева- лихви.

В частната жалба се сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за постановяване на обжалваното разпореждане, като отхвърленото искане на дружеството- жалбоподател нито противоречи на закона или добрите нрави, нито се основава на неравноправни клаузи, нито е налице обоснована вероятност да са налице такива неравноправни клаузи. Сочи се също така, че първоинстанционният съд не е отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неровноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В сключения между страните договор за потребителски кредит ясно била посочена методиката, по която е формиран годишният процент на разходите. Ясно били посочени и годишния лихвен процент и общия размер на дължимите от кредитополучателя плащания.

1

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 8853/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 564,72 лева главница по горепосочения договор за потребителски кредит, сумата от 96,78 левадоговорно възнаграждение за периода от 20.05.2020г. до 20.03.2021г., сумата от 145,12 левавъзнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 410,38 левавъзнаграждение за услуга „Флекси“, както и по отношение на сумите от 141,80 лева и 21,69 лева- лихви за забавено плащане за периоди съответно от 21.02.2020г. до 20.03.2021г. и от 20.03.2021г. до 27.05.2021г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземанията и разноски.

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че клаузите относно договорната лихва и ГПР са неравноправни, тъй като претендираните възнаграждения за допълнителни услуги и за лихви са несъразмерно големи спрямо сумата на предоставения кредит.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 30.01.2020г.. Видно от същото, допълнителните услуги са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за отлагане или намаляване на погасителни вноски и възможност за смяна на дата на падежа. Не е поет изричен и ясен ангажимент за предоставянето на така наречените услуги. Предвидено е за отлагането и намалянето на погасителни вноски да бъде подписан анекс. Анекс, с който да бъдат изменени условията на договора, може винаги да бъде подписан при наличие на съгласие от двете страни. Следователно допълнителните услуги се явяват безпредметни и по съществото си представляват скрита печалба за кредитодателя. Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 660 лева, т.е. надхвърля размера на предоставения кредит от 600 лева. Това възнаграждение оскъпява кредита с повече от 100 % и не е включено нито в ГПР, нито в общия размер на дължимите по договора плащания. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Това обстоятелство от своя страна обосновава наличието на предпоставките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за отхвърляне на заявлението. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4983/02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 8853/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Т. М. Н. по отношение на сумата от 96,78 лева- договорна лихва по договор за потребителски кредит № 30042253007/30.01.2020г., сумата от 145,12 лева- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 410,38 лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, както и по отношение на сумите от 141,80 лева и 21,69 лева- лихви.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3