Определение № 13337 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13337 гр. Варна, 21.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. И. като разгледа докладваното от Гинка Т. И. Гражданско дело №

20243110108764 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба, инкорпорирана в молба по чл. 248 ГПК с вх. № 68276/28.08.2026 г., подадена от ответника „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. П.

Н., с искане за допълване на постановеното по делото определение, обективирано в Протокол № 4289 о т 10.07.2025 г. в частта за разноските, чрез присъждането на такива в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Посочено е, че с протоколно определение от 07.07.2025 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне от страна на ищеца Община Аврен на исковете по т. 8, 12, 13 и 18 от исковата молба. Изложение е, че със същото протоколно определение съдът е отложил произнасянето по разноските в прекратената част за закрито заседание, след преценка на доказателствата относно процесуалното и извънпроцесуалното поведение на страните във връзка с наличието на спор за тези обекти, но се е произнесъл.

При така посоченото се моли за допълване на постановеното по делото протоколно определение в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

Постъпило е от ищеца Община Аврен, чрез адв. С. И. становище, в което са изложени доводи за недопустимост на така направеното искане.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

По делото е постановено определение, обективирано в Протокол № 4289 от 10.07.2025 г. от проведеното на 07.07.2025 г. открито съдебно заседание, с което съдът е посочил, че ще се произнесе в закрито съдебно заседание по направеното от ответника „Електроразпределение Север“ АД искане за присъждане на разноски за производството по прекратената на основание чл. 232 ГПК част от претенциите по т. 8, 12, 13 и 18 от исковата молба.

В този смисъл, настоящият състав намира, че искането на ответното дружество, направено с молбата му по чл. 248 ГПК, по същество не е такова по смисъла на тази разпоредба. Посоченото съдът обосновава с липсата на пропуск на съда да се произнесе по своевременно заявено искане за разноски, с оглед изричното отлагане на произнасянето си по него в закрито заседание. Предвид това, настоящият акт е произнасяне по висящо искане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 81 ГПК, а не допълване или изменение на вече постановен акт в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК.

В откритото съдебно заседание на 07.07.2025 г. ответникът „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Л. М., е представил списък по чл. 80 ГПК за сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като е заявил, че списъкът касае единствено оттеглените искове. Поддържа, че по отношение на един от обектите общината му го е прехвърЛ. още преди предявяването на иска. По отношение на останалите обекти страните са водили преговори, в хода на които е започнала процедура по изкупуване, а ответникът ясно е заявил кои обекти претендира като свои.

Ищецът Община Аврен, чрез адв. С. И., е оспорил искането с довода, че ответникът е 1 дал повод за завеждане на делото, тъй като преди предявяването на иска е оспорвал общо правото на собственост на общината, а едва с отговора на исковата молба е заявил, че не спори относно оттеглените обекти. При условията на евентуалност ищецът е възразил, че възнаграждението е уговорено за цялото представителство пред първата инстанция, включително по останалите 41 точки от исковата молба, по които защитата тепърва предстои, поради което не може изцяло да се отнесе към прекратената част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Отговорността за разноски по чл. 78, ал. 1–4 ГПК е обективна по своя характер и възлага на страната, предизвикала спора, задължението да възстанови разходите, които насрещната страна е била принудена да направи за защитата си.

В практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 4 ГПК не възниква, когато ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска, а ищецът е оттеглил иска или се е отказал от него поради обстоятелства, настъпили след предявяването му /Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, IV г.о./. Обратно, когато ответникът не е дал повод за делото и още с отговора на исковата молба заяви, че не оспорва претендираното право, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК тежестта на разноските остава за ищеца. Преценката дали е даден повод следва да се извърши поотделно за всеки от обективно съединените искове, тъй като всеки от тях има самостоятелен предмет – правото на собственост върху конкретен недвижим имот, като не е достатъчно общо оспорване на правата на ищеца по отношение на съвкупността от обекти по отношение на които са предявени исковете.

Доколкото ищецът се позовава на изключение от общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК, в негова тежест е да установи, че ответникът с извънпроцесуалното си поведение е предизвикал предявяването именно на оттеглените искове. В случая ищецът се позовава на водената между страните кореспонденция преди предявяването на иска, приета като доказателство по делото. От тях не се установява ответникът да е претендирал права на собственост върху обектите по т. 8, 12, 13 и 18 от исковата молба или да е оспорвал правото на общината конкретно върху тях. От изявленията на самия ищец в съдебното заседание на 07.07.2025 г. е видно, че между страните са водени преговори, в рамките на които част от обектите са били предмет на процедура по изкупуване. По отношение на един от оттеглените обекти ответникът се позовава на сключения между страните Договор № 56/27.02.2024 г. за продажба на недвижими имоти, т.е. на разпореждане, извършено от самата община преди образуването на делото.

При това положение съдът приема, че за оттеглените четири иска ответникът не е дал повод за търсене на съдебна защита от страната ищеца. С оттеглянето последният е десезирал съда от спор, който по отношение на тези обекти фактически не е съществувал, поради което искането на ответника за разноски е основателно.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е доказала, че действително ги е заплатила. При плащане по банков път то се установява с документ от банката. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие от 27.09.2024 г., сключен с Адвокатско дружество „В., Желязков и партньори“, фактура № 0000026141/27.09.2024 г. и платежно нареждане от 01.10.2024 г. за превод на сумата от 480 лв. Плащането е извършено след получаване на преписа от исковата молба и преди прекратяването на производството в съответната част, поради което представлява разход, направен във връзка с делото.

Предметът на договора обаче не е ограничен до защитата по оттеглените искове. С него е възложена правна защита, съдействие и процесуално представителство по цялото дело до приключването му пред съответната инстанция, включително изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба, подаване на молби, искания и възражения и явяване в съдебни заседания, срещу едно общо възнаграждение от 480 лв. с ДДС.

Нито договорът, нито фактурата или платежното нареждане отнасят определена част от това възнаграждение към защитата по т. 8, 12, 13 и 18 от исковата молба. Изявлението на процесуалния представител на ответника, че списъкът по чл. 80 ГПК касае единствено оттеглените искове, не може да промени съдържанието на договора, от който произтича разходът.

2

Отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК се простира само до разноските, които са причинени от оттеглените искове, а не до цялото възнаграждение, което обезпечава защитата и по останалите 41 иска, по отношение на които производството по делото е продължило.

Обратното би довело до ангажиране на отговорността на ищеца за разноски по искове, по които спорът продължава и изходът е неизвестен.

При общо уговорено възнаграждение за няколко обективно съединени иска и прекратяване на производството само по някои от тях дължимата част се определя съразмерно на прекратената част, по аргумент от чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Същевременно обстоятелството, че към момента на прекратяването процесуалният представител на ответника не е извършил цялата възложена му защита, само по себе си не е основание за намаляване на тази част. Възнаграждението се заплаща авансово и ищецът не може чрез собственото си процесуално действие да ограничи отговорността си за вече направени разноски /Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, IV г.о./.

Общата цена на предявените искове възлиза на 20 792,70 лв. (10 631,14 евро), а цената на оттеглените искове по т. 8, 12, 13 и 18 – на 3 764,90 лв. (1 924,96 евро), или 18,11 % от общата цена. Съразмерната част от заплатеното възнаграждение от 480 лв. С ДДС, която се отнася към прекратената част от производството, възлиза на 86,91 лв. С ДДС, или 44,44 евро с ДДС. За разликата над посочената до пълния претендиран размер от 245,42 евро (480 лв.) искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Община Аврен, ЕИК 000093378, с адрес: с. Аврен 9135, област Варна,ул."..... 8 представлявана от кмета Емануил Манолов, да заплати на Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ...... Варна Тауърс – Е, сумата, сумата от 44,44 евро с ДДС /четиридесет и четири евро и четиридесет и четири евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ....., за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 44,44 евро до 245,42 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3