Решение № 520 от 26.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20221000503284 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 262925 от 12.09.2022 г., постановено по гр. дело № 16161/2015 г. на СГС, е признато за установено по предявения от М. С. Т. срещу К. С. Т. и З. Т. Т. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД вр. чл.17, ал.1 от ЗЗД, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2015 г., обективиран в нотариален акт № 105, том I, дело № 91/24.09.2015 г. на нотариус В. с рег. № *** на НК, с който М. П. М., действаща чрез пълномощника си К. С. Т., е продала на К. С. Т. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 7 на 3 етаж в сградата на бул.

„***“ № *** в гр. ***, с идентификатор *** по КККР одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с таванско помещение с площ от 7.68 кв.м. и заедно с 4.86 % идеални части от общите части на сградата и дворното място, за сумата от 122 840 лева, е нищожен като привиден. Със същото решение съдът е признал за установено между страните, че привидният договор прикрива дарение, по силата на което М. П. М. е дарила на К. С. Т. същия недвижим имот.

Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците К. и З. Т., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените 1 правила. Поддържат, че в доказателствена тежест на ищеца било да установи както общата воля на страните да сключат договора за покупко-продажба само привидно, така и съглашението с него да прикрият договор за дарение, каквото доказване не е било проведено успешно. Считат, че по делото не е установено по безспорен начин страните o d не са желали настъпването на правните последици на покупко-продажбата, както и od са целяли такива на дарение. Излагат съображения, че първоинстанционният съд е основал извода си за нищожност единствено върху свидетелските показания на съпругата на ищеца, без да прецени съобразно чл.172 от ГПК нейната заинтересованост.

Молят обжалваното решение да бъде отменено и исковите претенции – отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Въззиваемият М. С. Т. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК оспорва жалбата по съображения, развити в депозирания оj него писмен отговор.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността т о й е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд-София намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД от М. С. Т. за разкриване на относителна симулация, при която неговата майка М. П. М. е дарила приживе на брат му К. С. Т. (през време на брака му със З. Т. Т.) собствения си апартамент с идентификатор *** по КККР, находящ се на бул. „***“ № *** в гр. ***, прикривайки дарението с договор за покупко-продажба, обективиран във формата на нотариален акт № 105, том I, дело № 91/24.09.2015 г. на нотариус В. с рег. № *** НК.

Пред въззивната инстанция не се спори относно фактите, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото се установява, че на 24.09.2015 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 105/2015 г. М. П.

М., действаща чрез пълномощника си К. С. Т., се е разпоредила в негова полза с процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР и съставляващ апартамент № 7 на 3 етаж в сградата на бул. „***“ № *** в гр. ***, за сумата от 122 840 лева, платима в срок от един месец след сключване на договора.

От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от 18.09.2015 г. до 02.11.2015 г., по банковите сметки с титуляр М. М. са постъпили суми в общ размер от 123 042.53 лева, които са платени на различни дати с основание „покупка на апартамент № 7“. От заключението на вещото лице се установява още, че в същия период в рамките на 1-4 дни от съответното плащане, от сметките на М. ответникът К. Т., действащ като неин пълномощник, е теглил суми, които 2 възлизат общо на 122 323.92 лева.

За разкриване на действителните отношения между страните пред Градския съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на доведените свидетели. От показанията на св. А. Т. – съпруга на ищеца М. Т., се установява, че М. М. е получавала ежемесечно средства от пенсия, която била около 300 лева, и от отдаване под наем на два имота: един апартамент за 360 лева и магазин за 400 лева. Т. сочи, че към края на месец юли 2015 г. разбрала, след обаждане по телефона от ответника К. Т., че свекърва е дарила апартамента на внука си С. Т., негов син. В същия период свекърва лежала седем дни в болницата, където я посещавали. Заедно с мъжа посетили М. в апартамента в *** на ул.„***“, която им споделила, че съжалила внука си и му дарила апартамента в кв. „***“. При този им разговор М. казала, че жилището, в което тя живее на ул.“***“, ще го дари на другия си син – К., защото той нямал нито жилище, нито работа, а идвал непрекъснато при нея да иска пари, пък те имали жилище в ***, което било празно. Свидетелката в показанията си сочи още, че след време при разговор с бившия съпруг на М., последният споделил пред тях, че тя е прехвърлила апартамента на ул.“***“ на К., но чрез покупко-продажба, за да не може М. да го оспорва. Свидетелката излага, че още през юли месец на 2015 г., когато се наложило лечение на свекърва , се събрали всички при нея – двамата сина, снахата и бившия съпруг на М., за да решат как ще процедират. Тогава М. казала, че разполага с пари. Всички се съгласили К. да бъде упълномощен от М., за да получава пенсията и да заплаща за грижите, от които се нуждаела.

Били наети санитарка и сестра, правели вливания, но не със скъпи лекарства.

Сочи, че в този период от време с М. живеели в с.*** и работили в гр.Пловдив, но посещавали София през ден.

Свидетелката В. познавала М. М. от около 10 години поради това, че често лежала в отделението, в което тя работела като санитарка на Първа градска болница в гр.София. В. започнала да посещава М. още в началото на 2015 г. 1-2 пъти дневно – сутрин и вечер, а в последствие се е стигнало да 6 пъти на ден, за смяна на памперс, за направа на тоалет. Посещавала я е до последно. Свидетелката от М. знаела, че К. купувал нужните лекарства, които били доста скъпи. От М. и от бившия ѝ съпруг научила, че апартамента, в който живеели, решили да го продадат на К. за пари, за да има средства за лечението ѝ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявените искове за неоснователни.

С разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД привидността е уредена като едно от основанията за нищожност на сделката – изначална, пълна, окончателна и незаздравима недействителност. Привидността по своята правна същност представлява квалифицирана форма на съзнавана липса на съгласие, тъй като страните по такава сделка се договарят върху това, явната сделка да не породи своите правни последици, а само да създава вид, че е 3 сключена и съществува. При абсолютната симулация с това съглашението на страните се изчерпва. При относителната симулация външно изразеното, явното, привидното съглашение прикрива друго, вътрешно, скрито, и ако са спазени изискванията за предмет и форма - действително съглашение. В този втори случай, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, се прилагат правилата относно прикритото. Съгласието при абсолютната симулация е във взаимната липса на воля договорът да породи своите правни последици, а при абсолютната симулация - да породи правни последици, различни от външно изявените.

Исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 от ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД, имат различен предмет: по първия иск предмет е нищожността на явната сделка, а при втория – обвързващата сила на прикритото съглашение.

В конкретния случай ищецът твърди, че е налице именно относителна симулация, при която страните по договора, сключен във формата на нотариален акт № 105/2015 г., са прикрили действителното си съглашение за дарение на апартамента, с едно привидно съглашение за неговата покупкопродажба. Така твърдяната симулация, обаче, не е установена чрез надлежно събраните доказателствени средства. Явната сделка, която е оформена с процесния договор, е покупко-продажбата на недвижимия имот и същата се установява от самия нотариален акт, съставен за тази цел. Но какво е прикривала тя, какво е било действителното намерение на страните по нея, по делото не е установено. Настоящият състав споделя напълно застъпеното в съдебната практика становище, че е допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на симулация, когато ищецът е наследник по закон на прехвърлителя и сделката е насочена срещу него – така изрично Решение № 75 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6608/2014 г. на ВКС, I г. о. В тази хипотеза наследникът, чиито интереси привидната сделка уврежда, не встъпва в правното положение на наследодателя си и за него не се отнася изискването по чл. 165, ал. 2, изр.1 от ГПК, съгласно изричният текст на изр.

2 на същата алинея. От събраните гласни доказателства обаче не може да се заключи със сигурност, че волята на страните е била да прикрият дарение чрез продажба.

На първо място, от показанията на св. Т., съпруга на ищеца, чиято заинтересованост е явна и разбираема, не се установява категорично, че намерението на страните по покупко-продажбата е било именно да прикрият с нея дарение в полза на ответника. Дали средствата на общата наследодателка са били достатъчни, е въпрос на субективна преценка и показанията на св. Т. в тази насока съставляват съждение, а не свидетелстване за факт.

Същевременно, от показанията на свидетелката И., която е била наета от ответника да обслужва ежедневните хигиенни нужди на М. за времето от началото на 2015 г. до нейната смърт и която я е посещавала ежедневно по няколко пъти на ден, се установява, че св. Т. няма преки впечатления и наблюдения за това, какви и колко скъпи лекарства е ползвала М., кой се е грижил тя да ги получи, както и кой е осъществявал ежедневната грижа за М..

4

От друга страна, напълно житейски оправдано е човек, изпаднал в тежко здравословно състояние (в случая нелечимо онкологично заболяване с метастази), е да се чувства в тежест на роднините си, които полагат грижи за него, и виждайки разходите, които те правят, да иска да посрещне същите със свои собствени средства. Ноторно, наред с това, средствата за лекарства и медицинско обслужване, вкл. платени домашни посещения на лекариспециалисти, са на значителна стойност. Но и вън от тази обичайна хипотеза, притежателят на парични средства е свободен да реши да ги изразходва по всякакъв начин, какъвто намери за добре, през цялото време на живота си, без това решение непременно да е свързано с оставяне на нещо за след смъртта си. Поради това, доколко прехвърлителката се е нуждаела от парични средства не може да служи като аргумент, подкрепящ или изключващ симулативността на сделката.

На следващо място, без значение за действителността на сделката е, дали купувачът е заплатил уговорената продажна цена, макар безпаричността на сделката понякога да служи като индиция в тази насока. Това е така, защото въпросите за прехвърлянето на собствеността и плащането на цената са такива, касаещи изпълнението и неизпълнението, а не валидността или недействителността на сделката. Настоящият състав не споделя и изводите на първоинстанционния съд, формирани въз основа на недоказаността на факта, че парите от продажбата са отишли за нуждите на продавачката.