Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 06.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 229/2022
Вид
Решение № 185
Подписан
06.06.2022
В сила
06.06.2022
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Николинка Попова, Албена Георгиева Палова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.39 · Закон за адвокатурата
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 ал.2 т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.18 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. П., 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500229 по описа за 2022 година кодекс.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален Образувано е по въззивна жалба на „ С.- Т. “ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.„О.„ №13 Б, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т чрез адв. А.Д. от САК със съдебен адрес : гр. С., бул. „В.Л. „ № 70, ет.2 против Решение на Пазарджишки районен съд № 898/28.10.2021 г. постановено по гр.д.

№20215220100923 по описа на съда за 2021 г. , с което жалбоподателят „Стик- Кредит „ АД , ЕИК ***********, е осъден да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН-*********** от гр.П., ул.“Р.А.“ №11, ет.5, ап.50, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 24,00 лв./ двадесет и четири лева /, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 584689/10.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 190,00 /сто и деветдесет / лв. Със същото решение, жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат Г.Г. Ч., ЕГН ********** от Адвокатска колегия – С. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/.В жалбата са изложени подробни доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение и отхвърлен предявения иск с присъждане на разноски за дружеството. Поддържат се доводи за неправилност изводите на съда за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит- кредитна линия. Оспорва се като неправилен извода на съда за несъответствието на годишния процент на разходите /ГПР/ посочен в договора на действителните разходи. Твърди, че съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК в договора за кредит бил посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя и че формирането на ГПР е императивно установено. Твърди се жалбоподателят-кредитодател не е бил длъжен да включи сумата договорена като неустойка по чл. 20 от договора – при неизпълнение на 1 задължението посочено в чл. 17, 18 и 19 от договора, а именно – да представи обезпечение на своето задължение. Поддържа се, че съгласно чл. 19 ал.1 т.3 ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите , които потребителят заплаща при неизпълнение на задължението си по договора. Поддържа се , че дори и да се приеме , че тази неустойка следва да бъде включена в ГПР, то тя не попада в изчерпателно изброените норми по чл. 22 ЗПК, чието нарушение да води до недействителност на целия договор. Сочи се относима според жалбоподателя съдебна практика. Подържа се , че така уговорена неустойка не противоречи на добрите нрави, отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което не представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 142 ал.1 ЗЗП. Моли се съда да отмени обжалваното решение и се отхвърлят исковете.

Постъпил е в срок писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р. ИВ. Й. чрез адв. Ч., в който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано, че потребителят е погасил изцяло задължението си по договора, както и че правилно е прието нищожност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание-ГПР, при доказано разминаване на параметрите на погрешно посочен размер на ГПР и действителния размер установен над предвидения по закон праг по чл.19 ал.4 от ГПК. По въпроса за обезпечаването на кредита се поддържа , че първонстанционният съд правилно и законосъобразно бил приел, че с процесната клауза за неустойка , кредиторът уговаря още едно допълнително обезпечение за неизпълнение на аксесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Така се получавало комулиране на неустойка и мораторна лихва за забава , което правилно било недопустимо . Правилно и законосъобразно , районният съд е приел , че клаузата за такава неустойка е и неравноправна и нищожна на основание чл. 143 ал.2 т.5 ЗЗП , тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения, същият да заплати необосновано висока неустойка. Също така се поддържа , че клаузата не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП и се намира в пряко противоречие с преследваната от ЗПК цел.

Посочва, че правилно съдът приел, че кредиторът е нарушил императивно правило на чл.19 ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил уговорената неустойка в общ размер на 216,00 лв. в общия размер на ГПР и че ако е включена действителния размер на ГПР е щял да бъде над 50% / 680,55% /, което водело до нищожност на договора като цяло защото търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, в отношенията между страните. Поддържа, че е налице заобикаляне на изискванията на закона /ЗПК/ за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника като процесната клауза била нищожна съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, защото е имала за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона. Поддържа, че погрешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, респективно договора следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Излагат се подробни доводи, че така уговорените клаузи разгледани както самостоятелно така и в съвкупност не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора-чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП, както и че тези клаузи не са индивидуално уговорени по чл.146 от ЗЗП, поради което следва да се приемат за неравноправни. Моли се съда , да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и се присъдят сторените пред въззивното производство разноски. Предявява се възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, както и доказателствата, събрани 2 в хода на настоящото производство, намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение, настоящият съдебен състав приема за неоснователни.

Първоинстнционното производство е образувано по предявени обективно комулативно съединени искови претенции с правно основание в чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД-за връщане от ответника на получена без основание сума по договор за потребителски кредит – кредитна линия .

Не е спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства , че между страните е сключен договор за потребителски кредит- кредитна линия № 584689/ 10.12.2019 г. за отпускане на заем от 800,00 лв. и лихва по първия транш в размер на 24,00 лв.С чл.17 от договора кредитополучателят се е задължил на основание ЗЗД в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С.- Т.“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С.- Т.“ АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.18 от договора третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно с кредитополучателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със сключването на договора, задължението на кредитополучателя, съгласно този член, се смята за изпълнено. В чл.19 от договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора, с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните са се договорили, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1.Навършена възраст - 21 години; 2.Минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; 3.Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; 4.Липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; 5.Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; 6.Да не е настоящ кредитополучател в „С.- Т.“ АД;

7.Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

С чл.20 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя, посочено в чл.17, 18 и 19 ще причини на кредитора вреди, които неустойката, посочена в тази разпоредба, следва да обезщети. В случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9% от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. В чл.22 ал.1 от договора страните са декларирали съгласие, в случай, че посочената в чл.20 неустойка, стане дължима от страна на кредитополучателя, същият да я заплати с всяко лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.

Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция – чл.22 ал.2 от договора.

В погасителния план, неразделна част от договора, е посочено, че: общо дължимата сума по кредита е 824.00 лева, общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция, е 1040.00 лева, годишният лихвен процент е 36.00%, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58%.

Не е спорно и това, че дружеството-ответник е предоставило на ищцата сумата в размер на 800,00 лева, съгласно условията на договора за кредит и че кредитът е усвоен.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебноикономическата експертиза се установява, че на 11.01.2020 г. ищцата е платила на ответника сумата в размер на 824,00 лева по процесния договор за кредит /това е видно и от представената, приета по делото и неоспорена от страните справка за извършените плащания от ищцата по процесния договора за кредит от третото неучастващо по делото лице „Изипей“ АД/. Платените 824,00 лева са покрили следните задължения: 800 лева главница и 24,00 лева – договорна лихва. Според вещото лице сумата, посочена за неустойка 3 по процесния договор е в размер на 216 лева и ако същата е платена и бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 680,55%.