Решение № 727 от 01.08.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Перник, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Б.а-Здравкова при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело № 20231720102533 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от И. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

****, чрез пълномощника й адв. Т., срещу частен съдебен изпълнител А. М. В., рег. № 813, с район на действие Окръжен съд – Перник, починала в хода на процеса и заместена от универсалния й правоприменик М. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 6661,64 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., изразяващо се в неправомерно събрани суми за периода от 09.09.2020 г. до 10.01.2023 г., и сумата 1000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.06.2023 г., до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 1176,83 лв. – лихва за забава от датата на всяка неправомерно събрана сума, считано от 09.09.2020 г., до 01.06.2023 г. /съобразно допуснатото с Определение № 1445/29.04.2024 г. на осн. чл. 214 ГПК изменение на исковете/.

В исковата молба се излага, че по ч.гр.д. № 11835/2010 г. на РС-Перник е издадена заповед за незабавно изпълнение № 8638/15.12.2010 г. на основание чл. 417 ГПК срещу Г.Д.К. и Л.Й.К. да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ АД задължението по договор за 1 кредит за текущо потребление. Въз основа на тази заповед бил издаден и изпълнителен лист, по който длъжник е и И. М. С., която не е страна в производството по ч.гр.д. № 11835/2010 г. на РС-Перник.

Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., по което съдебният изпълнител неправомерно е насочил принудителното изпълнение срещу ищцата без да изиска книжата, установяващи наличието на съответствие между заповедта за незабавно изпълнения и изпълнителния лист. Сочи се, че незаконосъобразно принудителното изпълнение е насочено срещу вземането на длъжника за инвалидна пенсия, произтичащо от експертно решение 1371 от зас. 144 на 23.09.2021 г., постановени от ТЕЛК към МБАЛ „Рахила А.“ АД, което е несеквестируемо. Вследствие на незаконосъобразното принудително изпълнение имуществото на ищеца намаляло със сумата в общ размер 5520,0 лв., представляваща сбор от неправомерно удържаните суми, и извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв., които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на съдебния изпълнител.

Претендира и лихва за забава върху удържаните суми в периода 09.09.2020 г. – 10.01.2023 г., възлизаща на 820,07 лв. С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му процесните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2023 г. до плащането им, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника М. А. К. – наследник на А. М. В., чрез адв. Б., в който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Възразява, че липсват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск, тъй като исковете са предявени срещу ненадлежна страна, доколкото ответникът М. А. К. не е бил и няма качеството съдебен изпълнител, а и поради липсата на правен интерес за ищеца. Оспорва твърденията за наличие на несъответствие, при което било образувано изпълнителното дело, както и че са удържани суми по запор върху несеквестируемо вземане. Твърди се, че ищцата е длъжник по заповедта за изпълнение като с разпореждане на РС-Перник е допусната очевидна фактическа грешка само в номера на делото. Сочи, че през процесния период ищцата е получавала не само инвалидна пенсия, но и трудово възнаграждение, чийто размер надхвърля размера на миниманата работна заплата за страната, поради което вземанията не са несеквестируеми. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

С Определение 599/16.02.2024 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК в производството по делото са конституирани ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, и „Банка ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московкса” № 19, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника М. А. К. – универсален правоприемник на починалия в хода на процеса ЧСИ А. В.. Същите чрез пълномощниците си молят за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по 2 делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С иска по чл. 74 ЗЧСИ е предвидена отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на дейността си. Искът е деликтен – предмет на делото е вземане за обезщетение, възникнало от виновно и противоправно деяние, изразяващо се в процесуална незаконосъобразност на действие или бездействие на съдебния изпълнител. Отговорността на деликвента частен съдебен изпълнител е имуществена. Като всяка имуществена отговорност (за разлика от наказателната и дисциплинарната) тя не се погасява със смъртта на лицето, тъй като имуществените задължения са наследими. Наследниците на частния съдебен изпълнител отговарят за имуществените му задълженията, независимо дали те са възникнали при и по повод упражняване на служебната му дейност - съгласно чл. 60, ал. 2 ЗНасл., наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Без правно значение за имуществената отговорност на наследниците е, че не наследяват дейността и архива на ЧСИ, тъй като правоприемството е по отношение на имуществото му като физическо лице – отговорността за обезщетение при деликт, извършен в качеството му на ЧСИ възниква в личната му имуществена сфера. Без правно значение е липсата на правоспособност на наследниците да действат като ЧСИ и по отношение отговорността на застрахователя, който отговаря за вредите до размера на застрахователната сума, за която е сключена застраховката - чл. 4, ал.2 от Наредба № 2 от 6.02.2006 г. за задължително застраховане на частните съдебни изпълнители съгласно чл. 25, ал.1 ЗЧСИ, независимо дали деликвента е изгубил правоспособност поради настъпване на обстоятелствата по чл. 31, ал.1, т.2 ЗЧСИ /в този смисъл Определение № 626/ 28.12.2017 г. по ч.гр. д. № 3969 по описа за 2017 г. на ВКС./.

Следва да се отбележи и че с Определение № 768/14.09.2023 г. по в.ч.гр.д. 588/2023 г. на ОС-Перник делото е върнато за конституиране на наследниците на починалия в хода процеса ответник и продължаване на процесуалните действия срещу тях, които указания са задължителни за настоящата инстанция.

От удостоверение за наследници с изх. № 23/ГРС-8911 от 14.12.2023 г., издадено от Община Перник, се установява, че А. М. В. е починала на 19.07.2023 г., като е оставила наследник по закон - М. А. К., син.

Със заявление с нотариално удостверен подпис от 31.01.2024 г. М. А. К. е заявил, че приема наследството на А. М. В., отделено в самостоятелно производство. На съдебния състав, като съдия-докладчик по ч.гр.д. № 0785/2024 г. на РС-Перник е служебно известно, че съгласно Определение № 614 от 19.02.2024 г. приемането от М. А. К. на наследството на А. М. В. е вписано в особената за това книга при РС-Перник под № 56/19.02.2024 г.

С оглед изложеното, възражението на ответника за недопустимост на производството по делото, като насочено срещу ненадлежен ответник, е неоснователно.

3

От приложеното ч.гр.д. № 11833/2010 г. на РС-Перник се установява, че със Заповед № 8636/15.12.2010 г. е разпоредено И. М. С., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 11669,63 лв. – неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2008 г., сумата 1531,81 лв. – лихва за забава за периода 30.03.2010 г. – 14.12.2010 г., сумата 50,00 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 11669,93 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 15.12.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 270,03 лв. – държавна такса, и сумата 515,03 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и е издаден изпълнителен лист за посочените суми, за което е извършено удостоверяване върху заповедта.

С влязло в сила Решение № 177/30.03.2012 г. по гр.д. № 5867/2011 г. на РС-Перник, постановено при условията на чл. 238 ГПК, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. М. С., ЕГН **********, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, сумата 11669,63 лв. – неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2008 г., сумата 1531,81 лв. – лихва за периода 30.03.2010 г. – 14.12.2010 г., от която 1104,95 лв. – договорна лихва и 426,86 лв. – наказателна лихва, сумата 50,00 лв. – такса управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата 11669,93 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 15.12.2010 г., до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. М. С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 270,03 лв. – държавна такса, 100,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 515,03 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане от 31.08.2018 г. по ч.гр.д. № 11833/2010 г. на РС-Перник, потвърдено с влязло в сила Определение 891/20.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 670/2018 г. на ОС-Перник, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от 15.12.2010 г. като е постановено на ред девети вместо „11835“ да се чете „11833“.

От приложения препис на изп.д. № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В. се установява, че е образувано по молба с вх. № 26.03.2018 г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу И. М.

С., към която са приложени изпълнителен лист от 15.12.2010 г. и изпълнителен лист от 10.04.2012 г., издадени в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, както и Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012 г., сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД.

След като допуснатата очевидна фактическа грешка е поправена с влязло в сила разпореждане, представляващо неразделна част от поправения акт, се счита, че същият е издаден по дело „11833“. С оглед изложеното, доводът, че ищцата не е длъжник по изпълнителния лист, тъй като е издаден по друго дело, което опорочавало изпълнителния процес, е неоснователен. Изпълнителното производство е надлежно образувано по искане на частния правоприемник на взискателя срещу длъжника, посочен в изпълнителния лист, съобразно субективните предели, посочени в чл. 429, ал. 1 ГПК.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че по изп.д. № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В. са събрани принудително суми в размер на 6661,64 лв., от 4 които 588,84 лв. от запор на банкова сметка с титуляр ищцата при Банка Алианц, 0,80 лв. от запор на банкова сметка с титуляр ищцата при ОББ, и 6072,00 лв., удържани от пенсията й по наложен запор. За периода от 09.09.2020 г. до 07.02.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата 5520,00 лв. от наложен запор върху пенсията на длъжника. Вещото лице е изчислило, че законната лихва за забава върху всяка вноска от удържането й /11.05.2018 г./ до 01.06.2023 г. е 1176,83 лв., а за периода 09.09.2020 г. – 01.06.2023 г. – 870,88 лв.