Решение № 17674 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17674 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110153686 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Л. Б. К. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължат на ищеца следните суми: сумата от 1776,79 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:

АДРЕС, аб. № 070884 през от периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 16.01.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 423,70 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 08.01.2020 г.; сумата от 41,52 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 7,50 лв. – мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 г. до 08.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1936/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик/титуляр на вещно право на ползване на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали 1 потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирали насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1936/2020 г. по описа на СРС, 148 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва допустимостта на исковете за услугата дялово разпределение, доколкото счита, че ищецът не е легитимиран да претендира тези вземания и претендира чуждо право. Оспорва иска за топлинна енергия като неоснователен, като оспорва между страните да е възникално облигационно отношение. Оспорва иска за мораторна лихва, като счита, че ищецът не е спазил срока да изготви обща фактура в предвидения срок, а освен това не е изпратил покана, поради което не е налице забава. Оспорва да е налице публикуване на фактурите. Оспорва иска за мораторна лихва по отношение на услугата дялово разпределение, доколкото не е предвиден срок за задължението, а ищецът не е отправил покана за заплащане на задълженията. Прави възражение за погасване на задълженията по давност.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 16.10.2020 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.02.2020 г. по ЧГД № 1936 по описа за 2020 г. на СРС срещу длъжника Л. Б. К. за следните суми: 2249,51 лева, от които 1776,79 лева- главница, представляваща 2 стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 16.01.2020г. до изплащане на вземането, 423,70 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., както и суми за дялово разпределение 41,52 лева - главница за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,50 лева - лихва за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г., както и сумата от 44,99 лв. – държавна такса, и 41,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед.

С разпореждане, връчено на 16.08.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 15.09.2021 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

Представено е писмо от 01.12.2014 г. от Столична община, с което уведомява ищеца, че в архива на район „Красно село“ се съхранява преписка за продажба на процесния топлоснабден имот на Б. и В.К..

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от 06.01.1982 г., от който се установява, че Б. И.К. и В.Х. К. са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот.

Представено е удостоверение за наследници изх. № УФ01657/17.05.2024 г., издадено от Столична община, от което се установява, че Б.

И.К., разведен, е починал на 27.10.2014 г., като е оставил за наследник по закон ответницата – негова дъщеря.

Представено е съобщение от 15.05.2019 г., с което ищецът е указал на ответника, че следва да подаде заявление за промяна на партидата.

Представено е писмо от 14.11.2014 г. от ищеца до Столична община.

По делото е представен протокол от проведено на 15.06.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, район „Красно село“, АДРЕС и 6, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката 3 при ищеца, като за процесния аб. № 192685 е посочено, че титуляр е Борислав Асенов Костов – праводателят на ответницата.

Представен е договор № 1542/01.08.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-О-60 от 28.05.2018 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „Бруната България“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представено е съобщение към фактура от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са и съобщения към месечни фактури за целия исков период, в които като получател, респ. задължено лице е посочен Б. И.К..

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово разпределение и годишен отчет за исковия период, в които също като титуляр на абонатния номер, респ. като задължено лице е посочен Б. И.К..

От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в табличен вид отчетените стойности. В исковия период ФДР е извършила реален отчет, в имота е имало 2 бр. отоплителни тела, свързани към ВОИ с 4 монтирани разпределители на ТЕ, в банята е имало 1 бр. щранг-лира, за която се изчислявало служебно ТЕ, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ служебно за двама потребители по 140 литра на денонощие за 1 потребител за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и въз основа на един потребител за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Бруната България“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият топломер е преминал необходимите метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през 5 исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;

2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.