Решение № 3704 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3704 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330109237 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК от С. С. срещу М.

М., П. М. и Т. М. за установяване правото на собственост на ищеца върху Пи с идентификатор ***** по КК и КР на гр. П., както и на построените в него сгради с идентификатори .1, .2, .3, .4, .5 и .6 на основание давностно владение.

Ищецът твърди, че между страните е образувано производство за делба на имотите, което приключило на първа фаза с неприсъствено решение по допускането й между страните от 10.04.2010 г. От влизането на решението в сила твърде да е владял поземления имот и сградите и по този начин да е придобил по давност идеалните части на ответниците. Поради това твърди да е станал единствено собственик на имотите предмет на делбата. Иска се да бъде установено, че е единствен собственик на земята и сградите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорват исковете. Твърдят, че делбеното дело е било висящо до началото на 2011 г., като в първото проведено о.с.з. на втората фаза е спряно по взаимно съгласие на страните. Възразяват ищецът да е бил владелец на имотите, като се позовават на сключени съвместни договори за наем и плащането на данъците съобразно установените в делбата права. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със 1 становищата на страните, съдът установява следното:

Производството е образувано по искова молба, с която се претендира, че ищецът е станал единствен собственик на имотите поради придобиването на идеалните части на ответниците на основание давностно владение. Претенцията изисква изследването на правото на собственост върху целия имот, за да може от диспозитива на съдебния акт да става ясно дали и съответно каква е настъпилата промяна в правата на страните.

В този смисъл Решение № 72 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2018 г., II г. о. За да се прецени дали упражняваната от ищеца фактическа власт представлява владение, държане или търпими действия следва да бъде разгледани всички обстоятелства свързани с нейното установяване, поддържане и осъществяване от самото придобиване до настоящия момент.

Правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от земята и изградена в двора жилищна сграда е придобито от ищеца с договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 07.02.1985 г. от собствениците на целия имот- Т.Т.Д. и Т.А.Д..

След смъртта на Т.Д. на **** г. негови наследници се явяват съпругата му- Т.Д. и двете му дъщери- В.Д. и Л.Д.. Правото на собственост върху останалата 1/2 ид.ч. от имотите е разпределено между тях, като след прекратяването на СИО и по наследство Т.Д. се е легитимирала като собственик на 4/12 ид.ч., а В. и Л.Д. на по 1/12 ид.ч.

С нотариален акт *** Т.Д. и В.Д. са продали на ****** М. (****) притежаваните от тях съответно 4/12 ид.ч. и 1/2 ид.ч. от имотите, по време на брака й с М. М.. Ката ****** М. е придобила 5/12 ид.ч. (30/72 ид.ч.) в режим на СИО, а 1/12 ид.ч. (6/72 ид.ч.) е притежавала по наследство.

След нейната смърт на 19.09.2001 г. правата и са придобити от наследниците (съпруг и две деца- ответници по делото), като М. М. е станал собственик на 15/72 ид.ч. след прекратяването на СИО, на 5/72 ид.ч. при наследяването на придобитата по време на брака част и на 2/72 ид.ч. при наследяването на притежаваната в лична собственост част. П. М. и Т. М. са придобили по 5/72 ид.ч. при наследяването на придобитата по време на брака част и по 2/72 ид.ч. при наследяването на притежаваната в лична собственост част. Така страните по делото се легитимират като собственици на имотите при следните права: 36/72 ид.ч. за ищеца С. С., 22/72 ид.ч. за ответника М. М. и по 7/72 ид.ч. за ответниците П. М. и Т. М..

През месец август 2009 г. на ищеца е връчена нотариална покана, с което е поканен да плаща обезщетение поради лишаването на ответниците от възможността на ползват земята и сградите. Такава е връчена и на 05.10.2009 г. за предоставянето на достъп до имота.

От представеното копие на гр.д. 11995/2009 г. на ПРС се установява, че ответниците по настоящото производство са предявели срещу ищеца иск за делба на процесните имоти на 08.10.2009 г. Делото е приключило на първа фаза с 2 неприсъствено решение от 09.04.2010 г., с което делбата е допусната за процесните имоти, между страните по спора и при описаните по-горе квоти. Съдебният акт не подлежи на обжалване и е влязъл в сила на 09.04.2010 г.

От представената справка от деловодна програма се установява, че производството е продължило във втора фаза като с определение от 09.06.2010 г. е назначена СТЕ. След това с определение от 04.08.2010 г. делото е внесено в архив.

Извадено е от архив на 13.12.2010 г. и е насрочено за о.с.з. На 04.02.2011 г. е спряно по съгласие на страните, а след това на с определение от 25.01.2012 г. е прекратено.

Съгласно практиката на ВКС (Определение № 202 от 24.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4437/2017 г. на II г.о.; Определение № 129 от 14.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 100/2012 г., I г. о. и Решение № 2408 от 23.VlII.1982 г. по гр. д. № 1854/82 г., I г. о.) извършеното от първоинстанционният съд прекратяване на производството следва да бъде приравнено на внасяне на делото в архив по реда на чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата, а подадената частна жалба срещу прекратяването (в конкретната хипотеза на определение № 202) има характер на молба за изваждане на делото от архив и продължаването му.

По време на делото, на 21.04.2010 г. от всички страни в процеса е подадено заявление за издаване на скица-виза за имота (лист 77 от приложеното дело № 7076/2020 на ПРС)

След това е сключен договор за наем на сграда с идентификатор .6 от 20.01.2011 г. с наемодатели П. М. и С. С., за сумата от 400 лева на месец, от която всеки е получавал равна част. Правоотношението е продължило до 31.10.2013 г. съгласно представените данни за изплащан доход и удържан авансов данък.

На 01.02.2011 г. е сключен договор за наем на сграда с идентификатор .4 с наемодатели П. М. и С. С., като уговореният наем отново е разпределен поравно за всеки от тях. Правоотношението е продължило до кравя на 2011 г., съгласно представеното предизвестие, получено от наемодателите на 01.12.2011 г.

На 22.06.2020 г. е постъпила нова искова молба от ответниците по настоящото делото с искане за извършване на делба на имотите. Същата е била образувана в самостоятелно производство под № 7076/2020 г. на ПРС. По него са били изискани и представени запазените документи по първоначалната делба на 02.04.2021 г. С определение от 04.08.2021 г., влязло в сила на 14.02.2022 г., исковата молба е върната и производството е прекратено.

На 23.02.2022 г. след постъпване на молба от 22.02.2022 г. за продължаване на делбата, запазените документи по гр.д. 11995/2009 г. на ПРС са изпратени на IV гр.с. за произнасяне.

Предвид извода, до който достигна съда за собствеността върху процесния имот, 3 следва да бъде разгледан иска за придобиване на идеалните части на ответниците на основание изтекла придобивна давност. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.

Доколкото е налице висящо производство по съдебна делба, първият въпрос от значение за изхода на делото е през какъв период след влизането на решението по допускане на делбата е възможно да тече придобивна давност. Съдът намира, че евентуалното владение на един от съсобствениците може да бъде зачетено за времето от внасянето на делото в архив, съгласно чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата, до постъпването на искане за продължаване на производството, независимо дали това е молбата за внасяне на определените разноски за СТЕ или изявление обективиращо желанието на някоя от страните делбата да продължи, след спирането по взаимно съгласие, какъвто е настоящия случай. През останалото време делото е висящо, извършват се процесуални действия във връзка с предмета му, предвид служебното задължение на съда да движи делото до неговото приключване- чл. 7, ал. 1 ГПК, и давността се счита спряна на основание чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД. Този извод следва и от самата характеристика на придобивната давност, като санкция за едно лице поради допуснатото от него бездействие за защита на правата си.

С оглед на изложеното, придобивната давност може да бъде зачетена от 04.08.2010 г., когато производството по съдебна делба е било внесено в архив, до 11.12.2010 г., когато е постъпила молба за внасяне на разноски за СТЕ- лист 82 от делото. Самото определението от 13.12.2010 г. за изваждане на делото от архив (справка на лист 189) няма правно значение за спирането на давностния срок, защото то единствено обективира изпълнение на задълженията на съда. Моментът на това изпълнение не може да засяга правата на страните. След постъпването на молбата от 11.12.2010 г. давността е спряла да тече, докато е продължавало развитието на производството- чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, до следващото внасяне на делото в архив, което е станало на 25.01.2012 г. с постановяване на определението за прекратяване. Както бе посочено по-горе, то е приравнено на внасяне на делото в архив по реда на чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата (Определение № 202 от 24.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4437/2017 г. на II г.о.; Определение № 129 от 14.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 100/2012 г., I г. о. и Решение № 2408 от 23.VlII.1982 г. по гр. д. № 1854/82 г., I г. о.)

4

От тази дата придобивната давност отново е започнала да тече до 22.06.2020 г., когато ответниците са подали нова искова молба за делба. С нея страните са изразили желанието си за извършване на делбата и от нейното подаване спира да тече давностния срок. Това, че молбата е била образувана в самостоятелно производство, по което е било приложено предходното и след това е била върната като недопустима, представляват дейности по администриране и не могат да засегнат правата на страните. След разрешаването на възникналия спор за допустимостта на нов иск, препис от същата е следвало да бъде изпратен по първоначалното дело за продължаване на действията по него. Извършването на такова действие е станало безпредметно, защото непосредствено след стабилизиране на определението приключващо делото от ответниците е постъпила нова молба в същата насока.

Предвид горното, придобивана давност може да бъде зачетена единствено за времето от 04.08.2010 г. до 11.12.2010 г. и за времето от 25.01.2012 г. до 22.06.2020 г. За това време не е изтекъл 10-годишен период съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което ищецът не е придобил идеалните части на ответниците на основание давностно владение.

В допълнение следва да се посочи, че срокът не е изтекъл дори от момента на изтичането на предвидения в чл. 231, ал. 1 ГПК 6-месечен срок от спирането. Ако се приеме, че давността следва да се зачете от този момент (04.08.2011 г.), за времето от 04.08.2010 г. до 11.12.2010 г. и за времето от 04.08.2011 г. до 22.06.2020 г. е изтекъл период от 9 години, 2 месеца и 25 дни, който отново не е достатъчен за изключване на правата на ответниците.

На последно място, дори да се приеме, че срокът може да бъде зачетен до 22.02.2022 г., когато е подадена молба по делото за делба за продължаване на производството, ищецът отново не се легитимира като единствен собственик на имота, защото упражняваната от него фактическа власт не представлява владение.