Решение № 711 от 11.12.2019, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 2455/2019
- Вид
- Решение № 711
- Подписан
- 11.12.2019
- В сила
- 21.01.2020
- Състав
- НАДЕЖДА ДИМИТРОВА КИРИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 320 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, предл. второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 166, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
Р Е Ш Е Н И Е
711/11.12.2019г.
№...................... 11.12.2019 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 2455 по описа на ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 46-0000268 от 18.09.2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Н.В.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредба № 11 от 03.07.2001 г./. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
За Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в проведените по делото съдебно заседание не се явява представител.
В съпроводителното писмо до съда излага също аргументи за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Н.В.К. работел като шофьор на товарен автомобил към фирма „Севан“ ООД, която притежавала Лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 13243.
Жалбоподателят Н.В.К. на 26.08.2019 г. управлявал товарен автомобил – влекач, марка „Форд Карго“ с рег. № А 176 НК, с прикачено полуремарке марка „Вилтон НВ 3“ с рег. № А 2093 ЕМ, двете собственост на „Севан“ ЕООД, гр. Бургас, като с посочения товарен автомобил бил извършван превоз на товари за собствена сметка на 55.720 тона пшеница от гр. Българово, собственост на “Бревис” ООД гр. Дулово до с. Секулово и обратно. Около 11.30 часа извън населено място на площадка за отдих на бензиностанция „Шел“ на главен път І-2, км. 112+737 водачът бил спрян за проверка от служители при РД “Автомобилна администрация” – гр. Шумен. Било констатирано, че управляваната от жалбоподателя автомобилната композиция, състояща се от МПС с две оси и полуремарке с три оси е с общо тегло, влючително и товара 55.720 тона, което превишава с 15.720 тона нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. За констатираното нарушение биле издаден Акт за установяване на административно нарушение серия А-2012 № 266238 от 26.08.2019 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. ”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 46-0000268 от 18.09.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Н.В.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредба № 11 от 03.07.2001 г./.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.С.С. и свидетеля К.Л.К. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С. и К.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 46-0000268 от 18.09.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, съгласно заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения и Заповед № 194/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размер, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Конкретните норми в тази насока са уредени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с две оси с прикачено полуремарке с три оси.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. ”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, допустимата максимална маса на посочения вид ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40 t. От материалите по делото и по-специално от приложените като писмено доказателство Пътно - прехвърлителна разписка от 26.08.2019 г., издадена от “Бревис” ООД, гр. Дулово и документ за извозвани суровини № 16564/26.08.2019 г., представени по време на извършване на проверката се установява, че общото тегло на превозното средство, ведно с превозвания товар /40.540 тона пшеница/ е било 55.720 тона, което надвишава с 15.720 тона максимално допустимата маса за движение на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.
В същата насока са и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С. и К.К..
От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за издадено разрешение за движение на ППС с маса, над допустимата, съгласно изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., поради което съдът намира, че управлявайки посочения по-горе товарен автомобил с маса, надвишаваща максимално допустимата, заедно с товара за съответното ППС, е допуснал от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.
177, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 лева до 3000 лева, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред. В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно нарушението. Наложил е санкция в размер на средния, предвиден в конкретната разпоредба, но изложените от негова страна мотиви в тази насока са съвсем схематични, ограничаващи се до посочване, че се касае за висока стойност на превишението и висока степен на обществена опасност на деянието. Следвало е органът да обсъди и изложи конкретните обстоятелства и съображения, въз основа на които е достигнал до извода, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, преценявайки, както естеството на деянието, така също и личността на дееца. Доколкото това не е било сторено съдът намира, че поради липсата на конкретни мотиви в тази насока, не може да се обоснове извода, че минимума на предвидената в закона санкция се явява несъотносима на естеството на деянието и че налагането на същата няма да изпълни целите на наказанието и няма да допринесе за индивидуалната и генерална превенция на дееца и на другите членове на обществото. С оглед на изложеното съдът намира, че наложената на жалбоподателя санкция следва да бъде изменена, като същата бъде намалена от 1 000 лева на 500 лева.
Действително, разпоредбата на чл. 8 от цитираната
Наредба предвижда възможност за движение по пътищата и на ППС с по-голямо тегло от допустимото, но само при определени условия, след заплащане на съответна такса и след издаване на надлежно разрешително, което следва да придружава товара и да бъде представяно при проверка. В случая обаче от показанията на свидетелите се установява, че при проверката нарушителят не е представил такова разрешително, във връзка с което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, за недоказаност на нарушението, тъй като проверяващите не са разполагали с везна и композицията не е била подложена на необходимата проверка за установяване на превозваното тегло. От приложените като писмено доказателство по делото пътно - прехвърлителна разписка и документ за извозвани суровини се установява, че теглото на превозваната пшеница е било 40.540 тона, а на товарната композиция – 15.180 тона, т. е. общото тегло е възлизало на 55.720 тона. Доколкото това обстоятелство е било установено по несъмнен начин от превозните документи, отделна проверка на теглото не е била необходима. В тази насока е и практиката на ШАС. В решението по КАНД № 267/2013 г. например се приемат за неоснователни доводите за недоказаност на нарушението, тъй като въззивният съд е ценил единствено представените от наказващия орган писмени доказателства, без по делото да са приложени доказателства за реалната маса на превозното средство, установена чрез измерване с техническо средство, отговарящо на Закона за измерванията. В цитираното решение се посочва, че контролните органи на ОО „КД-ДАИ“, гр. Шумен, при осъществяване на служебните си функции, могат да използват технически средства за измерване на натоварването на превозните средства, но това свое право те упражняват по своя преценка и в случаите, когато такова замерване е необходимо за целите на доказването, като се приема, че събраните по делото писмени доказателства обосновават по категоричен начин извода, че водачът на посочената дата действително е управлявал МПС с по-голяма маса от максимално допустимата с което е осъществил административно-наказателния състав по чл.
Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bbc61c6-5e79-4679-9e24-40570cd4fe08