Определение № 878 от 16.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 878 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500198 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Креди Йес“ ООД, срещу Определение № 681 от 07.11.2025 г. по гр. д. № 302/2025 г. по описа на РС – Костинброд, с което е прекратено производството по чл. 51 ЗН срещу Й. В. А., наследник на починалата В.

К. А.а, поради вписан от същия отказ от наследството.

В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е следвало да действа служебно, като производството е трябвало да продължи с издирване на наследниците от следващ ред, както било поискано с исковата молба. На следващо място се акцентира, че призованият към наследяване Й. В. А. е извършвал плащания и е погасявал задълженията на починалата си майка по Договор за паричен заем № 205866, сключен с жалбоподателя „Креди Йес“ ООД. По този начин наследството било прието чрез конклудентни действия и наследникът бил лишен от възможността последващо да се откаже от наследството, респ. отказът му бил нищожен. По същество се иска атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

От фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на „Креди Йес“ ООД, като дружеството твърди, че е заемодател по Договор за паричен заем № 205866 от 12.01.2023 г. Заемател по договора била В. К. А.а. Същата починала, а задълженията й по договора останали непогасени и възлизали в общ размер на 12 321,36 лв.

Поискано е от съда да се издаде съдебно удостоверение, въз основа на което молителят да се снабди с удостоверение за наследниците на В. К. А.а, на които да се определи 1 срок по чл. 51 ЗН да заявят изрично приемат или се отказват от наследството.

От Удостоверение за наследници изх. № 626/22.04.2025 г., изд. от общ.

Костинброд, се установява, че единствен наследник на В. К. А.а е нейният син Й. В.

А.. Същият е призован по имейл на 22.08.2025 г. и му е определен срок за приемане или отказ от наследството до датата на откритото съдебно заседание – 09.10.2025 г.

С Решение № 335/28.10.2025 г. по гр. д. № 879/2025 г. по описа на РС – Костинброд е вписан отказ на Й. В. А. от наследството на В. К. А.а, починала на 12.05.2024 г. Решението е постановено във връзка с подадено Заявление за отказ от наследство с вх. № 5896/21.10.2025 г.

С Определение № 681 от 07.11.2025 г. по гр. д. № 302/2025 г. по описа на РС – Костинброд е отменено определението, с което е даден ход на устните състезания и поради извършения и вписан отказ молбата по чл. 51 ЗН е оставена без разглеждане и производството е прекратено.

От правна страна:

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, срещу прекратителен акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгл. чл. 51, ал. 1, изр. първо от Закона за наследството, по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

В това производство молителят следва ясно да индивидуализира призования към наследяване или призованите към наследяване, към които насочва иска молбата си, и спрямо които желае да бъде определен срок по чл. 51 ЗН. Производството е охранително и специфично, но също се подчинява на принципа за диспозитивното начало. Действително в Решение № 577 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 732/2010 г. на ВКС, IV г. о. се приема, че когато наследниците вече са направили своя избор и са се отказали от наследството, то кредиторът следва да използва процедурата по чл.51 от ЗН по отношение на призованите наследниците от следващия ред – и така до изчерпване на законните наследници и до преминаване на наследственото имущество към държавата. Това обаче съвсем не означава, че в рамките на едно и също производство по чл. 51 ЗН следва да се издирят и призоват наследниците от всички редове, докато бъдат изчерпани и се стигне до наследяване от Държавата. Още по – малко съдът има задължение да процедира служебно в тази насока. В Закона за наследството са уредени четири реда наследници, като правилото е, че наследниците от предходен ред изключват наследниците от следващ ред. В настоящия случай 2 молителят е посочил призования към наследяване от първи ред – син на починалия длъжник. Отказът от наследството, който наследникът е извършил, поражда правен интерес за кредитора и молител да инициира производство по чл. 51 ЗН спрямо призованите към наследяване от следващ ред, но това следва да се случи в отделно, ново производство. Обратното би се приравнило на последващо субективно съединяване на искове, което е недопустимо.

На следващо място жалбоподателят е възразил, че призованият към наследяване от първи ред е направил отказ от наследство, който е нищожен, т. к. преди това наследството било прието чрез конклудентни действия. Съдът в производството по чл.

51 ЗН обаче няма правомощия да преценява действителността на вписания отказ, тъй като процесуалният ред е друг, а именно чрез иск по чл. 56 ЗН. В производството по чл. 51 ЗН съдът следва да провери единствено каква е формално изявената воля на призования към наследяване.

В заключение, първостепенният съд правилно е съобразил вписания от Й. В. А. отказ от наследство, макар и същият да е извършен след определения краен срок – датата на откритото съдебно заседание. Следва да се отбележи за пълнота, че дори наследникът изобщо да не бе заявил приемане или отказ, то процесуалните последици не биха се различавали особено, т. к. в такава хипотеза съдът вписва в особената книга, че наследникът е загубил правото да приеме наследството съгл. чл. 51, ал. 2 ЗН.

При наличие на вече вписан отказ от наследство, искането по чл. 51 ЗН е без правен интерес, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил подадената молба без разглеждане и е прекратил производството, респ. обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 681 от 07.11.2025 г. по гр. д. № 302/2025 г. по описа на РС – Костинброд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Преписи от определението да се връчат на страните!

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4