Решение № 69 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Мая Цонева

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201076 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на частните обвинители М. С. Е. и Й. Е. С. чрез повереника им адв. Е. Б. и на подс. И. Г. И. чрез защитника му адв. Е. Е. против решение № 309/09. 10. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 840/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата на частните обвинители е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, но освен възражения срещу размера на наказанието и приложението на чл. 66 от НК са противопоставени и такива срещу извода на въззивния съд относно формата на вината и е представена собствена интерпретация на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, касаещи действията му след пътнотранспортното произшествие. В подкрепа на тезата за несправедливост на наказанието наред с доводите за висока степен на обществена опасност на извършеното и на дееца е посочена и законодателната промяна, последвала деянието, с която са завишени санкциите за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаване на наказанието и за ефективното му изтърпяване.

С жалбата на подсъдимия също е релевирано оплакване за явна несправедливост на наказанието, в подкрепа на което са изтъкнати съображения за ниска лична обществена 1 опасност на дееца, произтичаща от чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, семейното му положение и трудовата му ангажираност, коректното му процесуално поведение и изразеното съжаление за извършеното. С настояване касационната инстанция да приеме за установено, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия и че е налице съпричиняване е обоснована и ниска степен на обществена опасност на деянието. Твърди се, че наложеното наказание не е съответно на целите по чл. 36 от НК и се поддържа искане за намаляване на наказанието и на определения изпитателен срок до законовия минимум.

Частните обвинители М. Е. и Й. С. не участват в производството пред касационната инстанция и не изразяват лично становище по основателността на жалбите. В писмена молба, депозирана в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК, акцентират върху негативите които търпи семейството им вследствие деянието на подсъдимия и настояват жалбата им да бъде уважена като наказанието на И. бъде увеличено и бъде постановено ефективното му изтърпяване.

Повереникът им поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира за уважаването . Като допълнителен аргумент в подкрепа на искането си изтъква младостта на пострадалия. Пледира за увеличаване на наказанието и за отмяна на условното осъждане. Намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба. Оспорва извода на въззивната инстанция за отсъствие на съпричиняване и му противопоставя скоростта на движение на пострадалия и факта, че той не е притежавал правоспособност за управление на мотоциклет. Настоява да се приеме, че подзащитният му е оказал помощ на мотоциклетиста. Пледира за намаляване на наказанието

Подс. И. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Изразява съжаление за извършеното и моли наказанието му да бъде намалено.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Излага доводи за отсъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като са изложени убедителни съображения относно отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия, а наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 23/24. 04. 2024 год., постановена по н. о. х. д. № 487/2023 год., Софийски окръжен съд признал подс. И. Г. И. за виновен в това, че на 06. 07. 2021 год. на път СФО2234 между гр. Е. П. и с. П. при управление на моторно превозно средство – л. а. /марка/ с peг. № /№/ нарушил правилата на движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Е. С., поради което на основание чл. 343, ал. 1, б „в“ вр. чл. 342, ал.

1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява МПС за 2 срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото.

По жалба на частните обвинители с искане за увеличаване на наказанието, както и на подсъдимия в САС е образувано в. н. о. х. д. № 840/2024 год. и с постановеното по него решение № 309/09. 10. 2024 год. е потвърдена първоинстанционната присъда.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от легитимирани субекти в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Независимо от обстоятелството, че оплакванията на страните са заявени в контекста на недоволството им от размера на наказанието и начина на неговото изтърпяване, част от доводите им, касаещи вида на непредпазливата вина, наличието на съпричиняване и оказването на помощ на пострадалия, имат отношение към касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК. Те следва да бъдат разгледани преди останалите възражения, защото преценката за справедливостта на наказанието се осъществява само ако долустоящият съд е приложил правилно материалния закон.

Внимателният прочит на материалите по делото не установи проверяваният съдебен акт да е засегнат от недостатъците, посочени от жалбоподателите.

Въззивната инстанция е дала законосъобразен отговор на възражението на частните обвинители за извършване на деянието при самонадеяност, съобразявайки, че видът и формата на вината се определят въз основа на доказаните действия на подсъдимия, очертаващи отношението му към настъпилия общественоопасен резултат, но не и предвид отношението му към нарушените от него правила за движение – неспазването на разпоредбите на ЗДвП може да бъде по непредпазливост или умишлено, но само по себе си то не предопределя формата на вината като цяло и вида на непредпазливата вина в частност.

С оглед на тези принципни положения самонадеяност щеше да бъде налице, ако подсъдимият беше забелязал приближаването на пострадалия моторист и беше предприел маневрата, разчитайки на преценката си, че той все още е далече и възможностите му на водач ще му позволят да извърши безопасно маневрата обратен завой въпреки намаляващото разстояние между тях. В подобна ситуация безспорно в съзнанието му щяха да бъдат формирани представи за възможното настъпване на общественоопасните последици и за наличието на обективни фактори, на които той неоправдано разчита за предотвратяването им. Установената от САС фактология, в рамките на която се произнася настоящият съдебен състав, е съвсем друга и тя не включва подобни обстоятелства.

Напротив, въз основа на показанията на свид. К. Ст., на обясненията на самия И. И. и на заключението на автотехническата експертиза е прието, че при започване на маневрата водачът на автомобила изобщо не е видял другия участник в инцидента, въпреки че атмосферните условия, релефът на местността и профилът на пътя са предоставяли всички условия за възприемането му своевременно и безпрепятствено, т. е. той не е предвиждал настъпването на сблъсъка с произтичащите от него съставомерни последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

3

Незаслужен е и упрекът към контролираната инстанция, че не е приела съпричиняване от страна на пострадалия. За да е налице такова, е необходимо да се установи, че незаконосъобразното му поведение е един от факторите, без които пътнотранспортното произшествие не би настъпило, т. е., че е налице причинна връзка между действията или бездействията му и настъпилите общественоопасни последици.

Движението на С. с превишена скорост в настоящия казус не удовлетворява посоченото изискване предвид категоричното заключение на автотехническата експертиза, че удар би настъпил и ако мотоциклетистът се е придвижвал с максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък и управляваното превозно средство. Ето защо изборът му на скорост няма отношение към настъпване на пътния инцидент. Вярно е, че пострадалият е могъл да предотврати сблъсъка, ако се е придвижвал с под 30,51 км/ч, но нито атмосферните условия, нито състоянието на пътя, нито интензивността на трафика са изисквали той да управлява превозното средство толкова бавно. Този извод се основава на обстоятелството, че инцидентът е станал в светлата част на денонощието, при слънчево и сухо време, осигуряващо добра видимост, пътният участък е бил прав, без значими неравности и без наклон, а движението не може да бъде оценено като натоварено, защото единствените други участници в него в посоката на мотоциклета са били трима велосипедисти – свид. А- Х- и двете му деца, и не са установени други попътно или насрещно движещи се превозни средства.

Извод за съпричиняване не може да бъде направен и въз основа на избора на пострадалия да продължи напред движението си вместо да заобиколи автомобила на подсъдимия. Претенцията на защитата се основава на това, че разположението на управляваното от подсъдимия превозно средство е оставяло достатъчно разстояние на пътното платно за извършване на подобна маневра, но игнорира посоченото от вещото лице, че тъй като тя изисква рязка промяна на посоката на движение, мотористът би загубил устойчивост и пак би се стигнало до падане и прехвърляне на тялото му през мотоциклета.

На последно място, съпричиняването не може да бъде обосновано и с факта, че С. не е притежавал съответната категория, даваща му право да управлява подобно превозно средство, тъй като не е установено отсъствието на съответните умения да е една от причините за катастрофата наред с действията на подсъдимия.

Несподеляемо е и възражението на защитата срещу отказа да бъде възприета тезата за оказана помощ на пострадалия. Доколкото в касационната жалба на подсъдимия не се атакува доказателствения анализ на въззивния съд с твърдения за неспазване на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, оплакването остава на плоскостта на приложението на материалния закон. Аргументи във връзка с обясненията на И. за коментирания факт се съдържат в жалбата на повереника, но не се налага настоящата инстанция да вземе отношение по тях, защото те не отчитат, че както приетата от САС фактология, така и изводите му по правото са изцяло в унисон с претенциите на частното обвинение. Отделен е въпросът, че начинът на формулирането на тези доводи ги квалифицира като такива за необоснованост, която не е касационно основание.

За да откаже да преквалифицира деянието по чл. 343а от НК, контролираната инстанция 4 е съобразила постановките на ППВС № 1/83 год., съгласно които за привилегирования състав е необходимо да се установи активно поведение на водача, пряко насочено към спасяване на все още живия след катастрофата пострадал. При положение, че е приел за недостоверни обясненията на подсъдимия за молба към неговия спътник да се обади на тел.

112 и не е установил наличие на доказателствени източници за други действия на И. в тази насока, САС не е имал основание да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че описаната от свид. К. С. проверка дали мотоциклетистът има пулс, също е получила законосъобразна правна оценка. Тя безспорно представлява проява на загриженост за състоянието на пострадалия, но тъй като не е била последвана от други целенасочени действия, които биха спомогнали за запазване живота му, е недостатъчна да обоснове по-лека правна квалификация на деянието.