Решение № 962 от 05.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Бургас, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120102082 по описа за 2022 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предяве-ни от “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: 102011085, със седалище и адрес на управ-ление: гр.Б, кв.” против Г. Д. Д., с ЕГН: **********, гр.Б, бул.“

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 6702/2021г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата 740.54 лв. – главни-ца, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2021г., ведно със закон-ната лихва, считано от 27.09.2021г. до окончателното плащане; сумата 59.13 лв. – обез-щетение за забавено плащане за периода 04.05.2020г. – 21.09.2021г., както и сумата 145 лв. деловодни разноски.

Твърди и че заповедта за изпълнение е била връчена на длъж-ника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение н а Д., че му дължи горните суми. Претен-дира разноски – за заповедното и настоящото производства.

Ответникът – чрез назначения му особен представител адв. Р. А., оспорва исковете.

Излага съображения, че няма доказателства между страните да е въз-никнало и съществувало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, по силата на което той да е потребител на топлинна енергия и да е ползвал такава, за да дължи заплащането на процесните суми. Сочи и че липсва покана за плащане, преди за-веждането на делото, поради което не дължи обезщетение за забава. Иска от Съда пре-тенциите да се отхвърлят, евентуално – да се уважат до размер от ½, съобразно дела му в съсобствеността по отношение на топлоснабдения имот.

Третото лице помагач на страната на ищеца ”Белчевстрой” ЕООД, гр.Б, не взема становище по исковете.

1

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и като такъв, третирайки ответника като потребител за обект, находящ се на адрес: г р . Б , бул.“, е извършил начисления по партидата му – с клиентски № , в размер на исковите суми.

По заявление на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Д. за тях – по ч. гр. дело № 6702/2021г. на РС Бургас , при-ложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявени-те установителни искове.

Третото лице помагач, в качеството си на търговец по смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитането и дяловото разпределение на топлоенергията на адреса.

По делото е приложена Справка от СГКК – гр.Б, в която е отразено, че соб-ственик на горния недвижим имот по данни от КРНИ, съгласно договор от 26.06.1984г., издаден от ОбНС – Б, е Д. Д.Д. Той е починал на . и видно от представеното Удостоверение за наследници е оставил за свои такива по закон децата си – Т. Д. Д.-Л Г. Д. Д. – ответ-ник в настоящото производство. Двамата – съобразно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН, са придобили правото на собственост върху процесния имот, по силата на наследствено правоприемство – при равни квоти. Следователно, ответникът се легитимира като собственик на ½ ид. част от апартамента, находящ се в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция на “Топлофикация – Бургас” ЕАД – така представени-те с исковата молба документи.

Във връзка с изясняването на делото от фактическа страна, по искане на ищеца е допуснато извършване на СТЕ.

От заключението на вещото лице се установява, че за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2021г. абонатната станция, обслужваща адрес: гр.Б ул.”, е работила и е подавала ТЕ – за отопление и/или за БГВ. Установява се, съ-що така, че по данни на топлинния счетоводител, в апартамент № 26 има три радиато-ра, щранг-лира и един водомер за топла вода. През процесния период съсобствениците не са подавали декларации за необитаемост на жилището и не са осигурявали достъп до него за отчет от топлинния счетоводител. По данни на живущите в същия вход на сгра-дата – етажна собственост, апартаментът се е ползвал. Начислявана е топлинна енергия от отоплителни тела по реален отчет от предходен период. Не са начислявани служебно количества такава за отопление по максимален специфичен разход на сградата при нео-сигурен достъп. Топлата вода също е начислявана по реален отчет от предходен период и не са начислявани служебно количества такава при неосигурен достъп, съгласно На-редбата – по 140 литра на денонощие за един обитател. За исковия период, начислените за процесния имот суми – по компоненти, са, както следва:

329.26 лв. за БГВ, 323.79 лв. за отопление, 153.48 лв. за сградна инсталация и 45.92 лв. за отчет и дялово разпределе-ние, а след извършено частично плащане на сумата от 111.91 лв., дължими остават още общо 740.54 лв. Обезщетението за забавено плащане на главницата за периода от 04.05. 2020г. до 21.09.2021г. е правилно изчислено и е в размер на 59.13 лв.

Вещото лице е констатирало и че начинът на разпределение и начисляването на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика в нормативните актове, уреждащи тази материя.

Съдът кредитира изцяло заключението – като обективно и компетентно изготве-но.

Възражението на ответника, че за процесния период не е бил в договорни отношения с ищцовото дружество, респективно – не е бил потребител на топлинна енергия, е неоснователно.

2

Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енер-гия за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществя-ва при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топло-снабдяване, като изричното им писмено приемане не е необходимо.

В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че собствениците на обекти в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената им такава, като тези от тях, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават такива – за топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се изгуби качеството на потре-бител на топлинна енергия е необходимо всички собственици и титуляри на вещно пра-во на ползване в сграда – ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енер-гия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74 от 2006г., е предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на та-кива обстоятелства по делото не са били ангажирани доказателства от Д..

Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с ответника е възник-нало от установеното му качество на съсобственик на апартамента в сградата на етаж-ната собственост и при събрани доказателства, че в процесния период ищецът е пода-вал в нея топлоенергия за битови нужди.

Неоснователно е и възражението на ответната страна, че не дължи мораторната лихва, тъй като липсва покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД за заплащане на главниците. В слу-чая – с оглед разпоредбата на чл.32, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество, която предвиж-да, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинната енер-гия в 30дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, такава не е необходи-ма, за да бъдат поставени последните в забава – чл.84, ал.1 от ЗЗД.

Предвид обстоятелството, че Д. е собственик на ½ ид. част от имота, както и с оглед липсата на съответна правна норма или на договор, уреждащи възникване на солидарност между съсобствениците – чл.121 от ЗЗД, следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си, т. е. ответникът дължи на ищцовото дружество само поло-вината от исковите суми, а именно: 370.27 лв. – главница и 29.57 лв. – мораторна лихва. При негова доказателствена тежест – той не е ангажирала съответни доказателства да е изпълнил задължението си към “Топлофикация – Бургас” ЕАД. Ето защо, следва да се приеме, че в хода на настоящото производство последното по несъмнен начин установи дължимостта на двете суми от Д.. В тези си размери претенциите са основателни и следва да бъдат уважени.

За разликите над тях, исковете по чл.422, ал.1 от ГПК след-ва да се отхвърлят.

Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2021г., до окончателното й изплащане.

На ищеца следва да бъдат присъдени половината от направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а имен-но – 50 лв. за ДТ, 90 лв. за възнаграждение за особения представител, 100 лв. за ССЕ и 2.50 лв. за СУ, общо 242.50 лв., както и 60 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Д., с ЕГН: **********, гр.Б, бул.“ че съ-щият дължи на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: 102011085, със седалище и адрес на управление: гр.Б кв.”, сумата 370.27 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, нахо-дящ се на горния адрес, за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2021 г., ведно със законната лихва считано от 27.09.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 29.57 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 04.05.2020г. до 21.09.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6702/2021г. на РС Б, като за разликите над тях до пълните предявени размери, съответно – от 740.54 лв. и от 59.13 лв., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснова-телни.

ОСЪЖДА Г. Д. Д. да заплати на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 242.50 лв., както и сумата от 60 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на ”Белчевстрой” ЕООД, гр.Б, като трето лице помагач на страната на “Топлофикация – Бургас” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно, с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев______________________ 4