Протокол № 1736 от 09.11.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1736 гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101983 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Б. Х. Б. се явява лично, редовно призован и с адв. Л., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответникът С. И. Б. не се явява, редовно призован. За него се явява адв.

К., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

Не се явява вещото лице М. К., редовно призована.

Съдът докладва постъпилото по делото заявление от вещото лице М. К., с вх. № 23551/09.10.2023 г., с което уведомява съда, че предвид приетото с определението за назначаването й за вещото лице, че експертизата следва да бъде изготвена, след изслушване показанията на свидетелите по делото, не е възможно да спази определения едноседмичен срок преди заседанието. Моли срокът за изготвяне на експертизата да бъде удължен и така възложената й експертиза да бъде изслушана в следващо съдебно заседание, след разпит на допуснатите свидетели.

Съдът докладва постъпилото по делото писмо с вх. № 19790/2023 г., с което е изпратено за прилагане НОХД № 1305/2022 г. по описа на РС – Пазарджик.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото 1 от фактическа страна.

АДВ. Л.: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя уточнения и допълнения.

АДВ. К.: Поддържам подадения писмен отговор, така както е депозиран.

АДВ Л.: Запознат съм с молбата на вещото лице, както и постъпилото НОХД. Да се приеме.

АДВ. К.: Да се приеме постъпилото НОХД по настоящото дело.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД – за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и по чл.86 от ЗЗД.

В подадената искова молба се твърди, че на 24.05.2022 г. около 11 часа ищецът Б. Х. Б. се движил с автомобила си по улица в с. Карабунар, когато бил настигнат от ответника С. И. Б., който го догонил отзад с буса си с per. No PA ****** ВА, като започнал да присветва с фарове и да свири с клаксона.

Ищецът спрял и слязъл от колата си, но неочаквано и изненадващо ответникът С. Б. се насочил към него с голям кухненски нож в ръка и изрекъл думите: “Сега вече ще те трепа и ще те лежа”. След това ответникът, посягайки с ножа, наранил доверителя ми в областта на шията вляво, в долната й част, и веднага след това насочил удар с нож в областта на главата на Б. Б., като последния успял подлагайки дясната си ръка частично да парира и смекчи удара, но независимо от това получил порезно нараняване и обилен кръвоизлив от раната. Наред с това ищецът получил и масивни кръвонасядания - 14х 11 см и 9 х 7 см в областта на външна и вътрешна повърхност на дясната си ръка, които били последица от усилията му да парира и да се предпази от ударите с ножа, които били насочени към жизненоважни части на тялото - шия и глава.

Сочи, че видно от съдебно-медицинско удостоверение № 81/25.05.2022 г., като последица от ударите с ножа, нанесени от С. Б. на ищеца Б. Б., в лявата му челно-теменна област на главата, над ушната мида в окосмената част е бил причинен оток и кръвонасядане с размери 4x2 см., всред които и порезна рана с размери 3 х 0,2 см, както и драскотина в областта лявата долна част на шията с размери 4 х 0,4 см.

Твърди, че с описаните по-горе действия, С. И. Б. е извършил престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, като замахвайки и нанасяйки на Б. Х. Б. удари с нож му се е заканил с убийство, като тази негова закана подкрепена и с описаните действия и причинени наранявания е възбудила у Б. основателен страх за осъществяването й.

Сочи, че във връзка с цитираното по-горе събитие, ищецът Б. Х. Б. е депозирал жалба първоначално в Окръжна прокуратура - Пазарджик /рег. № 2

1411/2022 г./, която е изпратила преписката по компетентност в Районна прокуратура - Пазарджик, където е била регистрирана с вх. № 2868/2022 г., по която в Районно управление на МВР - Септември било образувано досъдебно производство № 170/2022 г.

Сочи, че в хода на разследването било установено, че действително с деянието си С. И. Б. е осъществил признаците на престъпление по чл. 144 ал.

3 във вр. с ал. 1 от НК, каквото обвинение му било и повдигнато.

За посоченото престъпление против ответника в Районен съд Пазарджик е било образувано НОХД № 1305/2022 г., което е приключило на 26.09.2022 г. със споразумение, имащо силата на влязла в сила присъда, като С. И. Б. е признат за виновен в извършване спрямо Б. Х. Б. на престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.

Твърди, че по цитираното наказателно производство не е бил предявяван за разглеждане граждански иск, тъй като същото е приключило без участието на ищеца.

Твърди се, че в резултат на гореизложеното събитие - закана с убийство, отправена от страна на ответника С. И. Б. по отношение на ищеца Б. Х. Б., последният претърпял значителни неимуществени вреди, които се изразяват във физически болки и страдания в резултат на телесни наранявания, и в силен моментен психически стрес, който е последица от пряката словесна закана с убийство „Сега ще те трепа и ще те лежа“, подкрепена със замахване и удари с нож, както и страхови изживявания за отнемане на живота, по време и след извършване на деянието.

Твърди се, че като последица от преживяното, ищецът получил нарушения на съня и за известен период от време стана напрегнат и раздразнителен, като загубил самочувствие, психическо равновесие и апетит.

Станал апсихотичен и емоционално неустойчив, като потърсил специализирана лекарска помощ и адекватна терапия. Във връзка с последното на 28.06.2022 г. бил прегледан и консултиран от специалист психиатър д-р Д. Т. А., като му било назначено и проведено лечение с медикаменти - Depakin chr 300 mg.

Сочи се, че причинените на Б. Х. Б. неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответника С. И. Б. и цитирано по-горе престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което е налице влязла в законна сила присъда, и за действията си причинителят на вредите носи гражданска отговорност с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Искането към съда е да постанови съдебен акт, с който на основание чл.

45, във вр. с чл. чл. 51, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника С. И. Б., с адрес: с. Карабунар, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „******, да заплати на ищеца Б. Х. Б. за причинените му неимуществени и имуществени вреди парично обезщетение, както следва:

3

- В размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силен моментен психически стрес и страхови изживявания, съпроводени с физически болки и страдания в резултат на телесни наранявания по време и след извършване на деяние квалифицирано като престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, ведно със законните лихви, считано от 24.05.2022 г.

- В размер на 1 036 лв. за причинени имуществени вреди, от които 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие бланков № 002330/19.07.2022 г., за адвокатско възнаграждение платено по досъдебно производство № 170/2022 г. по описа на РУ - Септември, и 36 лв. платени за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение № 81/25.05.2022 г. с фактура № 5000007001/25.05.2022 г. в полза на „МБАЛ-Пазарджик“ АД.

Моли съда да има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Моли да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ищецът не дължи такси и разноски по настоящото производство.

Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето становище, че счита предявения иск за допустим, тъй като ищецът се легитимира като - пострадал от престъпление с правно основание чл.45 от ЗЗД, налице е правен интерес, но счита същият за изцяло неоснователен и недоказан.

Не възразява и не оспорва, че НОХД № 1305/2022 г. по описа на PCПазарджик, е приключило на 26.09.2022 г. с одобрено споразумение, чрез което на ответника му е наложено наказание, за извършено престъпление по чл.144, ал. 3 от НК.

Ищецът е посочил, че по цитираното наказателно производство не е бил предявяван за разглеждане граждански иск, тъй като същото е приключило без негово участие.

Сочи се, че първоначално ищецът е бил депозирал жалба в Окръжна прокуратура-Пазарджик, с peг. № 1411/2022 год. която е изпратила преписката по компетентност в Районна прокуратура- Пазарджик, която е регистрирана с вх. №2868/2022 год. чрез която в РУ-Септември е образувано и приключило ДП №170/2022 год. В хода на разследването било установено, че действително с деянието си С. И. Б. е осъществил признаците на престъплението по чл.144, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК. каквото обвинение му е било повдигнато. Ето по този начин накратко ищецът заявявал правния 4 си интерес от предявяване на настоящия иск.

Сочи се, че на обезщетяване в производството, образувано по настоящата искова молба, подлежат единствено тези неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от ищеца във връзка с настъпилите увреждания на неговото здраве, чийто обхват се ограничава до посоченото от самия ищец в обстоятелствената част на исковата молба, а именно до причинената в резултат на неправомерното деяние лека степен на телесно увреждане, което се потвърждава от представената по делото медицинска документация. Други освен посочените увреждания на здравето на ищеца не следва да бъдат съобразявани, след като за такива няма изложени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, като на обезщетяване по делото подлежат единствено причинените му болки и страдания, настъпили в резултат на описаните в исковата молба и установени по делото увреждания на здравето му. Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е извършено, евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителностга на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства. Съгласно трайната съдебна практика, обективирана освен в ППВС№4/68год. и в решения на ВКС/решение № №749/05.12.2008г. по т.дело № 387/2008год. на II ТО, решение №124/11.11.2010 г. по т.дело №708/2009г. на II ТО, решение №66/03.07.2012 г. по т.дело № 619/2011 г. и решение №31/25.03.2014г. по т.дело № 1203/2013 г. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Като критерият за справедливост с оглед който се определя обезщетението за неимуществени вреди, поради паричния израз на обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на 5 даден етап от развитието на обществото в конкретната държава. До пълния претендирай размер, предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. При обсъждане на доказателствата в съвкупност, по отношение на претендираното обезщетение възлизащо на 10 000 лв., категорично е в особено завишен размер, тъй като същото не отговаря на характера и интензивността на понесените от ищеца болки и страдания, за които се установява да са настъпили по делото, но също така не се установяват претърпени болки и страдания над обичайните такива в подобни случаи, както и това, че ищецът продължава да търпи такива. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост“ не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Изхождайки от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и времетраене, както и предвид обичайните присъжданите обезщетения в аналогични случаи, справедливото обезщетение в настоящият случай е 1000 лв. Определяне на по- висок размер на обезщетението е несправедливо, в предвид преживените от ищеца болки и страдания вследствие телесните увреди. Определяне на по-висок размер на обезщетението, ще бъде несъобразено с характера на причинените телесни повреди, а именно - леки телесни повреди и за краткия срок, необходим за възстановяване на същите.