Решение № 376 от 12.05.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Шумен, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20243630101934 по описа за 2024 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искове предявени от С. К. Т., ЕГН: ********** с адрес: с. Лозево, обл. Шумен, ул.

„***“, №5, чрез Еднолично адвокатско дружество „Й”, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев” № 15А, ет.

3, офис 5, представлявано от адв. С. Г. Й., срещу „Сити Кеш" ООД, с ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост", бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5 представлявано от Н. П.П. както следва:

Иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска за обявяване недействителност на целия договор, предявява иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора, касаеща неустойката /чл. 5 от договора/;

Иск по чл.23, във вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Излага, че на 11.01.2023г. между нея и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит №795093, съгласно който ответното дружество предоставя заем в размер от 1800 лева за срок от 18 месеца, платими на 4 вноски по 60,08 лева и 14 вноски по 179,96 лева, като общо дължимата сума за целият период на заема е в размер на 2522,88 лева, като същата е задължена в 3-дневен срок от усвояването на средствата да предостави обезпечение, чрез поръчителство на едно или две физически лица, 1 които отговарят на определени условия, като при неизпълнение на поетото погоре задължение, се начислява неустойка в размер на 3651,12 лева, която се разсрочва за срока на договора, като по този начин от описаните по-горе вноски, се получава нова такава във фиксиран размер, а именно 343,00 лева, а общата сума за целият период на заема става в размер на 6174,00 лева, като поради ползвана отстъпка общо дължимата сума се намаля до 6140,79 лева.

Извършени били плащания в общ размер от 6017,79 лева, като оставали 1086,73 лева за погасяване на задължението.

Ищецът посочва, че

Договор за потребителски кредит

№795093/11.01.2023г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално така уговорената клауза „неустойка по договора“ за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Посочва, че ЗПК въвежда императивни изисквания за формата и съдържанието на сключените между потребителя и кредитора договори, като съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването им води до недействителност на договорите. Според ищеца така уговорената клауза за неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, още повече, че този разход е предварително известен по основание и размер на кредитора, както и счита тази неустойка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 год.

Моли да бъде постановено решение, въз основа на което да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит №795093/11.01.2023 г. на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

След прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №843076/10.04.2023г. на основание чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на С.

К. Т., ЕГН: ********** сумата от 4217,79 (четири хиляди двеста и седемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки) лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане, като получена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит №795093/11.01.2023г.

Евентуално иска от съда при неуважаване на главните искове, да постанови решение, въз основа на което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК да прогласи нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит №795093/11.01.2023г., предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 3651,12 лева, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и след прогласяване на нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №795093/11.01.2023г, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъдите „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 К. Т., ЕГН ********** претендира сумата от 3 111.24 лева (три хиляди сто и единадесет лева и двадесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от 2 датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане, като получена без основание по нищожна клауза от Договор за потребителски кредит №795093/11.01.2023г.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба с който я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените от страните писмени доказателства, както следва: заверени ксерокопия на извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 795093 от11.01.2023 г.; Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“; пълномощно; заверени ксерокопия на удостоверение за декларирани данни издадено от НАП ТД Пловдив с дата 12.03.2024 г. относно ЕАД „Й“; договор за правна защита и съдействие; заверени ксерокопия на пълномощно от 04.12.2023 г.; пълномощно; Лог файл по договор за паричен заем № 795093; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; искане за сключване на договор за кредит от 10.01.2023 г.; становища от ищцовата страна с вх. рег. № 17727 от 20.11.2024 г. и вх. рег. № 17945/25.11.2024 г. с приложена справка ГПР Калкулатор и Списък с разноски по чл. 80 ГПК; Молба от ответника вх. рег. № 17943 от 22.11.2024 г. с приложени справка за движението по процесния кредит, актуална съдебна практика по чл. 38, ал.1 т.3 от ЗАдв.; договор за правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв с процесуалния представител на ищеца – 7 бр.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че страните са в облигационни отношения, като е сключен на 11.01.2023г. описания Договор за потребителки кредит. Посочено е, че ГПР е в размер на 48.31%, като е предвиден и фиксиран лихвен процент от 40.05%.

При непредставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по чл.4.3 от договора, се начислява неустойка в размер на 3651,12 лева. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на ответното дружество и неустойка, в случай, че не осигури обезпечение в тридневен срок.

Ищецът твърди, че уговорката за неустойка е нищожна като развива подробни съображения, които съдът по същество приема за основателни.

Предвид чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, или доставчика и потребителя. В този смисъл, съдът намира, че уговорката за неустойка се явява неравноправна 3 клауза.

Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са: да не е индивидуално уговорена, т.е. да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (чл.146, ал.2 от ЗЗП); клаузата да е уговорена във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задължението на търговеца и потребителя, т.е. да е налице съществено радикално несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалетност. В разглеждания случай е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение, съгл. ОУ на кредитора, за заеми предоставени, чрез интернет в размер на 3651,12 лева.

Според чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката конкретно е парична сума, която длъжникът се задължава да плати на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на 4 неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая уговорената неустойка е повече от 200% от размера на главницата, затова съдът намира че тази уговорка противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от два пъти от заетата сума. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора.