Определение № 386 от 04.12.2024, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 320/2024
- Вид
- Определение № 386
- Подписан
- 04.12.2024
- В сила
- 04.12.2024
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 393, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 398 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180-181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 180-181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 386 гр. Търговище, 04.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИАНА Н. И.
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно частно гражданско дело № 20243500500320 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 396 ал. 1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на „ЛВК-56“ ООД с ЕИК 125541986, гр.
Търговище, чрез пълномощник адв. Д. М. – ТАК, против Определение № 1156/18.10.2024 г., постановено по гр.д. 1441/2024 г. на PC – Търговище, с което е допуснато обезпечение на предявения иск по чл. 200 КТ, с цена 50 000 лв., частичен от 150 000 лв., чрез налагане на запор върху посочената в определението банкова сметка на ответника в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ до сумата 50 000 лв.
Считайки определението за неоснователно, частният жалбоподател моли за отмяната му или алтернативно да бъде разпоредена замяна на обезпечението със запор върху два бр. колесни трактора, за които към жалбата представя регистрационни талони и удостоверения за застрахователната им стойност.
Жалбоподателят сочи, че съдът е приел, че са на лице многобройни писмени доказателства, но дали това е така или не, не било предмет на настоящия спор; с допуснатото предварителното обезпечение се получавало така, че на ответника ще му бъдат нанесени много финансови загуби, които не 1 е редно да търпи, а на ищеца дори не му е поискана гаранция. В тази връзка оплакванията са: 1.Няма нужда от предварително обезпечение, тъй като се касае за един от най големите работодатели в гр. Търговище – собственик на няколко хиляди декара, лесно проверим факт, поради което счита, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като ищецът няма да бъде в невъзможност да реализира правата си по едно евентуално осъдително решение; 2.Ответното дружество работи основно с тази банкова сметка (представя писмени доказателства), по нея минават няколко кредита; същата е заложена и към ДФЗ и към момента се чака плащане на субсидии, всичко това ще доведе до редица проблеми, свързани с ежедневната работа на дружеството, а и субсидии, които са несеквестеруеми по закон, ще бъдат запорирани за дълъг период от време; 3.Алтернативно, моли да бъде направена замяна на обезпечението с два бр. колесни трактори, чиято стойност би покрила нуждите на предварителното обезпечение.
В отговора си по ч.жалба ищецът, чрез пълномощник адв. М. И., САК, оспорва същата, с доводи: Правилно и обосновано съдът е приел, че представените към ИМ писмени доказателства обосновават извода за вероятна основателност на иска, като съгласно установената съдебна практика, при предявени осъдителни искове за заплащане на значителни парични суми, обезпечителната нужда се презюмира; допуснатата обезпечителна мярка „запор на банкова сметка“ е необходима и подходяща с цел гарантиране интересите на ищеца; наложеният запор е до сумата 50 000 лева и по тази причина не би следвало ответното дружество да е възпрепятствано да оперира със средствата по банковата си сметка над тази сума, тъй като противното би означавало, че твърдението в жалбата, че ответникът е солидно дружество и изпълнението срещу него няма как да бъде осуетено, поради което липсва обезпечителна нужда, не отговаря на истината; замяната на наложената обезпечителна мярка, съгласно закона е чрез предоставане залог в пари или ценни книжа. Възразява срещу предлаганата замяна на обезпечението, тъй като от представените два броя талона на колесни трактори е видно, че същите са на 20 години и не става ясно дали са в движение, в какво състояние са и дали съществуват изобщо.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, при редовно 2 упълномощаване, и при наличието на правен интерес от обжалване на акта, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предпоставките за допускане на обезпечението са: предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда.
Изискването към наложената обезпечителна мярка е да е относима и адекватна.
Ищецът е предявил иск с правно осн.чл. 200 КТ – частичен за сумата 50000 лв. Искът е допустим, а представените с исковата молба писмени доказателства, в т.ч. надлежен акт за установена трудова злополука и медицински документи, към настоящия етап очертават неговата вероятна основателност. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т.1 от ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок, при условията на чл. 180-181 ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи , ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 от ГПК).
В тази насока е неоснователно възражението на ч.жалбоподател, че в производството по чл. 389 и сл. от ГПК не може да се преценяват представените писмени доказателства. Не е важно дали са многобройни или не, важно е за преценката, дължима от съда, сезиран с искането за обезпечение, дали те обуславят вероятна основателност на предявения иск.
Вярно е, че в тази начална фаза на процеса съдът няма процесуалната възможност, а и задължение, да установява в цялост фактическата и правна страна на спора, нито да навлиза в очертания от молбата за обезпечение спор по същество. Действително, събирането на достатъчно доказателства и тяхната проверка следва да бъде осъществена в образувания исков процес, но, според съда, при преценката, която му дава да направи законодателното разрешение на чл. 391, ал. 1, т.1 от ГПК, представените към исковата молба писмени доказателства водят на извод за вероятна основателност на исковата 3 претенция, поради което и не е налице необходимостта от внасяне на парична гаранция (аргумент от разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т.2 от ГПК).
Исканото обезпечение е необходимо, т.е. налице е обезпечителна нужда, тъй като без него ще бъде затруднена реализацията на правата по едно евентуално осъдително решение в полза на ищеца, като предвид утвърдената безспорна съдебна практика при искове за парични суми обезпечителната нужда се презюмира. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липсата на обезпечителна нужда. Доводите, че дружеството е един от двамата най-големи работодатели в гр. Търговище и развиваната от него търговска дейност, не оборват констатацията за липсата на обезпечителна нужда. Отделно от това, възражението, че наложеният запор до сумата от 50 000 лв., ще доведе до редица проблеми, свързани с дейността на дружеството е в противоречие с доводите за липсата на обезпечителна нужда.
Що се отнася до вероятността под наложения запор да попаднат несеквестируеми по закон суми (субсидии от ДФЗ), видно от изложеното в жалбата („към момента се чака плащане на субсидии“), към настоящия момент по запорираната сметка няма налични такива суми, поради което и не е налице несъобразяване с разпоредбата на чл. 393, ал. 3 от ГПК. Това обстоятелство ще следва се преценява при изпълнението на запора, предвид и задълженията на банките относно съобразяване с несеквестируемостта на субсидиите от ДФЗ, при наличните за това доказателства, предвид и задължителното посочване на основанията за превод на суми по съответната банкова сметка.
Що се касае за искането в ч.жалба да бъде разпоредена замяна на допуснатото обезпечение, следва да се посочи, че въпросното искане е неотносимо и съответно не подлежи на разглеждане в настоящото производство по обжалване на определението по реда на чл. 396 от ГПК.
Видно от разпоредбите на чл. 398 и сл.от ГПК се касае за отделно производство (в което законодателят е разписал специални императивни правила и ред за замяна на допуснато/наложено обезпечение), последващо производството по допускане на обезпечението.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, допълнени от настоящия въззив, поради което определението се явява правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него – неоснователна.
4
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНА частната жалба на „ЛВК-56“ ООД с ЕИК 125541986, гр. Търговище, действащо чрез пълномощник адв. Д. М., АК – Търговище, против Определение № 1156/18.10.2024 г., постановено по гр.д. 1441/2024 г. на PC – Търговище, с което е допуснато обезпечение на предявения иск по чл. 200 КТ, с цена 50 000 лв., частичен от 150 000 лв., чрез налагане на запор върху посочената в определението банкова сметка на ответника в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ до сумата 50 000 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване – ТР 1/21.07.2010г. по тълк.д. № 1/2010 ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5