Решение № 901 от 24.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Д. МИТЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120202599 по описа за 2026 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. М. Р., ЕГН: **********, чрез адв.

П. Б. от АК-Враца, срещу Наказателно постановление № 26-7779-000190/22.06.2026 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Бургас, РУ-Камено, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1022,58 евро/1999,99 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят и процесуалният представител оспорват наказателното постановление, като излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност, поради което моли НП да бъде отменен, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 02.07.2026 г., а жалбата е депозирана на 13.07.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 10.06.2026 г., около 11:20 часа, жалбоподателят управлявал мотоциклет „Ямаха Р 600“ с немски рег. № **** в гр. *, по ул. „**“, до номер ** в посока паркинг на магазин „Съни“, когато бил забелязан от служители на РУ-Камено- свидетелите Т. П. и М. Г.. Те го спрели за проверка, като първоначално Р. не представил документи, поради което бил отведен до сградата на РУ-Камено. Там същият вече представил документите си, като около 12:07 часа заявил, че отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARUM-0241. Поради това служителят П. издал на водача 1 талон за медицинско изследване № 261364, в който било посочено да се яви в УМБАЛБургас за медицинско изследване в срок от 90 минути, като талонът бил връчен на водача в 13:00 часа.

Жалбоподателят потеглил със своя брат към гр. Бургас с лек автомобил, като в района на магазин „Джъмбо“ автомобилът се повредил. Двамата повикали на помощ свидетелите И.А. и И.С.. Двамата свидетели дошли, като след това и двата автомобила потеглили към гр.

Бургас. Р. се явил в УМБАЛ-Бургас и в 15:00 часа, но не му била взета кръвна проба за анализ, тъй като бил изтекъл посочения в талона за изследване срок от 90 минути.

Въз основа на материалите, било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства средства, които са еднопосочни и безпротиворечиви.

Следва да се отбележи и че липсва спор относно установената фактическа обстановка, като същият е съсредоточен върху правните изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

Съдът намира и че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, поради това че му бил предоставен срок от 90 минути за явяване с цел извършване на медицинско изследване.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.

При преценката дали е налице отказ следва да се установи, че е спазен редът на Наредба № 1 от 19.07.17г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 6, ал. 6 от наредбата, при желание за тестване с друг метод, а не с дрегер, срокът на явяването е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на 2 медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. Съобразно чл. 6, ал. 8 от Наредбата крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на медицинското заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Следователно, в предмета на доказване по делото влиза и преценката дали предоставеният от контролните органи срок за отиване до лечебното заведение е достатъчен, като не е задължително същият да е винаги 120 минути. Настоящият състав намира, че в конкретния случай контролният орган е съобразил посочените в наредбата обстоятелства и срокът е бил достатъчен, за да може водачът да се яви навреме за медицинско изследване. Актосъставителят посочи, че пред районното управление имало близки на Р. с лек автомобил, които са казали, че ще го закарат до гр. Бургас. Също така, съгласно данните в google разстоянието между двата града се изминава с автомобил за около 24 минути. Накрая, актосъставителят изрично посочи, че връчва талона за изследване след съставяне на всички останали документи. По този начин не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Въпреки това, съдът намира, че липсва субективната страна на нарушението. Като всяко деяние и административното нарушение по чл. 174 от ЗДвП следва да е извършено виновно, като няма пречка да е налице както умисъл, така и непредпазливост. В конкретния случай непредпазливостта може да се изразява в невзимането на своевременни мерки за достигане до лечебното заведение в рамките на предоставения за това срок. Съдът обаче намира, че жалбоподателят е положил всички възможни усилия за явяването му в УМБАЛБургас за даване на кръвна проба. Както посочи и актосъставителят, пред сградата на РУКамено е имало близки на Р., които са го очаквали с автомобил. От показанията на свидетелите А. и С. пък става ясно, че автомобилът, с който се е придвижвал Р. е аварирал малко преди гр. Бургас, като същите са оказали помощ. Съдът не намира основание да не кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви. Освен това, видно и от листа на л. 23 от делото, Р. се е явил в УМБАЛБургас в 15:00 часа- извън срока в талона, но все пак в рамките на предвидения максимален срок в наредбата. Всички тези факти мотивират съда да приеме, че неявяването на жалбоподателя в лечебното заведение в предоставения от контролния орган срок се дължи на непредвидени обстоятелства от изключителен характер, при което не може да се направи извод за наличие на виновно поведение. Ако се приеме, че повредата на автомобил (който е бил най-бързия превоз в случая) е предвидимо обстоятелство, то това пък би означавало, че то не е отчетено от контролния орган съгласно чл. 6, ал. 8 от наредбата, което пък води до извод, че всъщност предоставеният срок не е бил достатъчен, което е самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

С оглед изложеното, обжалваното постановление се явява материално незаконосъобразно, поради липса на виновно поведение и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ****** В случая е представен договор за правна защита (л. 6-гръб), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 50 0 евро. По делото н е е направено възражение за прекомерност, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, 3 че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-7779-000190/22.06.2026 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Бургас, РУ-Камено, с което на А. М. Р., ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1022,58 евро/1999,99 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на А. М. Р., ЕГН: **********, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4