Решение № 426 от 25.05.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Сливен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева в присъствието на прокурора Я. Н. К. като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230100562 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД и цена 20 000 лева.

В исковата молба се твърди, че на 19.09.2014 г. е било образувано ДП № 235/2014 г. по описа на РУ на МВР – Котел за това, че на същата дата, в с. Градец, общ. Котел, по улица „Стефан Вавов“, при управление на лек автомобил „Шевролет Спарк“ с per. № ....................

И. Т. А. нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Ц.Д. от с. Градец. Така заявеното било посочено в писмо рег. № 235/19.09.2014 г., издадено от РУ на МВР - Котел, адресирано до РП Котел и заведено по описа на последната под рег. № 660/23.09.2014 г., пор. № 188/2014 г.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.08.2015 г. по цитираното ДП, И. Т. А. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Постановлението било предявено на ищеца и на неговия защитник на 02.10.2015 г. Незабавно след извършеното привличане като обвиняемо лице по цитираното ДП, на ищеца бил извършен разпит в качеството му на обвиняем. На 05.04.2016 г. било извършено предявяване на разследването, по време на което били заявени изрични искания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, като за всяко едно от тях изискващо присъствие на ищеца, в качеството му на обвиняем и неговият защитник, те са пътували от гр. Сливен до гр. Котел и обратно, във връзка с които пътувания ищецът бил разходвал парични средства.

След приключване на разследването по ДП, същото било предадено на РП Котел, въз основа на което на 28.02.2017 г. прокурор от РП Котел изготвил обвинителен акт против 1 ищеца И. Т. А. с твърдението, че последният е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в частност тези разписани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 117 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Ц.Д., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, което съставлявало престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.

20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 117 от ЗДвП. Обвинителният акт бил внесен в РС – Котел, във връзка с което било образувано НОХД № 19/2017 г., по което ищецът е бил конституиран като подсъдим.

По така образуваното НОХД, били проведени няколко съдебни заседания, за всяко едно от които подсъдимият и неговият защитник са пътували от гр. Сливен до гр. Котел и обратно. След приключване на съдебното следствие по делото била постановена Присъда № 10/19.09.2017 г., с която подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Против така постановената оправдателна присъда бил депозиран протест пред въззивната съдебна инстанция, като с Решение № 4/16.02.2018 г., постановено по ВНОХД № 645/2017 г. на ОС – Сливен, била потвърдено изцяло Присъда № 10/19.09.2017 г. по НОХД № 19/2017 г. на РС - Котел. Същата не подлежала на касационно обжалване и протестиране и била влязла в законна сила на 16.02.2018 година.

Твърди се, че наказателното производство водено против ищеца било продължило за период от близо 3 години и половина. При настъпване на посоченото ПТП, възникнало на 19.09.2014 г., същият е бил с месторабота в „Хънтинг клуб България“ ООД, като в изпълнение на заеманата от него длъжност „управител“, пътувал често със служебния лек автомобил „Шевролет Спарк“ с рег. № .................. (собственост на дружеството) от гр.

Сливен до ловното стопанство „Хънтинг клуб Котел“, находящо се в землището на гр.

Котел, в частност на територия, попадаща в района на ДГС Котел. Така посоченото ловно стопанство било и към настоящия момент е стопанисвано и управлявано от търговски дружества, чийто управител е бил и е ищецът. Преди и към датата на настъпване на визираното ПТП, ищецът е бил правоспособен водач на МПС от категория „В“. Именно при едно от така осъществяваните пътувания на 19.09.2014 г., същият е станал неволен участник в ПТП, което настъпило поради неправилно пресичане на пътното платно от детето С.Ц.Д., като по горецитираните съдебни производства изрично било прието, че ищецът не е допуснал нарушения на_ЗДвП, което изключвало проявено от него виновно поведение, както и каквато и да е съпричастност към обсъжданото ПТП.

Твърди се, че при наличието на гореописаните факти и обстоятелства несъмнено се установявало, че спрямо ищеца от страна на РП Котел е било повдигнато и поддържано незаконно обвинение, като през целия период от 19.08.2015 г. до 16.02.2018 г., същият е бил с определена мярка за неотклонение „Подписка“. През същият период и въпреки липсата на допуснати от ищеца нарушения на правилата за движение по пътищата, същият психологически имал очакването от възможното постановяване спрямо него на осъдителна 2 присъда, независимо от съзнанието му за липса на извършено от него престъпление. Този психологически дискомфорт съставлявал преживяван перманентен и ежедневен силен стрес, обективиран в неспокоен сън, загуба на сън за определен период, психически притеснения до степен на временни депресивни състояния. Отделно от това съзнавал възможността да бъде незаслужено уволнен от местоработата си, тъй като при евентуалното му лишаване от право да управлява МПС, същият не би могъл да извършва и спазва трудовите си задължения, включително и с оглед на отдалечеността на посоченото ловно стопанство „Хънтинг клуб Котел“, попадащо в района на ДГС Котел от неговото местоживеене в гр.

Сливен. Това очакване се подсилвало и от факта, че в случай на осъдителна присъда спрямо него, съдът би следвало без право на избор да постанови и лишаване от право да управлява МПС за определен срок. През горепосочения период ищецът бил подложен на постоянен силен стрес, включително и поради предвиденото от чл. 343, ал. 1, б. „б. от НК наказание.

Отделно от това ежедневно_изпитвал психическо напрежение, неспокойствие и тревожност, несигурност и колебания, подтиснато настроение, сърцебиене.

Сочи се, че отделно от описаните неимуществени вреди, ищецът бил понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокатска защита по образуваното против него наказателно производство, както и разходи свързани с пътуване от гр. Сливен до гр. Котел и обратно, което е било свързано с необходимостта от явяването както на него самия, така и на защитника му пред органа на разследването за извършване на следващите се процесуално-следствени действия в хода на ДП, както и пред РС - Котел за провеждане на откритите съдебни заседания по делото.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 2, ал. 1. т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца, следните суми:

- Сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2018 г.

(датата, на която е приключило наказателното производство, респ. датата, на която е влязла в сила постановената оправдателна Присъда № 10/19.09.2017 г. по НОХД № 19/2017 г. на РС - Котел), до окончателното й изплащане;

- Сумата в размер на 2 100 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, като сбор от заплатените възнаграждения за адвокатска защита в размер общо на 1 600 лева и извършените транспортни разходи от гр. Сливен до гр. Котел и обратно, в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска пред съда до окончателното й изплащане.

Претендират се разноските в настоящото производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от П. С. - Прокурор в Районна прокуратура гр. Сливен, в качеството си на представляващ Прокуратурата на Р България, в който оспорва исковите претенции изцяло и по основание и по размер. Счита, че същите са недоказани, тъй като не са ангажирани доказателства за твърдените обстоятелства.

3

Твърди, че съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, лихви могат да се претендират за период не по-дълъг от три години преди датата на завеждане на иска. С исковата молба се претендират такива считано от 16.02.2018 г., поради което счита, че в тази част претенцията е и недопустима.

Сочи се, че представеното от ищеца с исковата молба влязло в сила решение № 4/16.02.2018 на ОС - Сливен, с което е потвърдена оправдателна присъда № 10/19.09.2017 г., постановена по НОХД № 19/2017 г. на PC - Котел, обективира основанието за претенцията за неимуществени вреди. Същевременно в тежест на ищеца било да докаже както основателността на претенцията си по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, така и наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с признатите за незаконни обвинения и техният размер.

Твърди се обаче, че с исковата молба не са ангажирани каквито и да било доказателства в тези посоки, като нито едно от твърденията за наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца не било доказано. С постановлението за привличане в качеството на обвиняем спрямо А. била взета МНО „Подписка". Спрямо ищеца не били прилагани други форми на процесуална принуда по искане на Прокуратурата.

Предприетите от страна на Прокуратурата действия и мерки по отношение на ищеца в хода на визираното наказателно производство били законово регламентирани в НПК и в този смисъл не се явявали незаконосъобразни. Към онзи момент били налице съответните предпоставки и доказателства за повдигане на надлежно обвинение спрямо ищеца А. и за внасяне на съответния акт в съда. Ищецът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за наличието на негативни последици - пермаментен и ежедневен силен стрес, обективиран в неспокоен сън, загуба на сън за определено време, психически претеснения до степен на временни депресивни състояния, евентуална загуба на работа, психическо напрежение, неспокойствие, тревожност, несигурност, колебания, подтиснато настроение, сърцебиене и др., както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. Не били посочени, установени или доказани конкретни вреди, дължащи се конкретно и само на водения срещу А. конкретен наказателен процес. Липсвали доказателства за трайни вреди в резултат на наказателното производство. Доказването на същите било в тежест на ищеца и било абсолютно необходимо за уважаването на иска и конкретно за определяне на размера на обезщетението. Също така, не били посочени никакви доказателства за причинноследствена връзка между твърдените морални вреди и незаконното обвинение. Липсвали доказателства за конкретни вреди настъпили именно и изцяло в резултат на действия на Прокуратурата по това конкретно производство.

Оспорва претенцията за имуществени вреди, предявена под формата на претърпяна загуба в общ размер на 2 100 лева. Приложените в наказателното производство договори за правна защита и съдействие удостоверявали уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение за представителство в претендирания размер, но не били ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, т.е. за реално осъществена адвокатска помощ. Липсвали и 4 доказателства за реално извършени транспортни разходи в размер на 500 лв. Наред с това, претендираните неимуществени вреди били в изключително завишен размер.

Претенцията за заплащане на посоченото в исковата молба обезщетение от 20 000 лева за неимуществени щети била не само изключително завишена, но се явявала несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не на последно място не съответствала на вече изградената практика на съда и на икономическия стандарт в Република България.