Решение № 12103 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12103 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110164087 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма] против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 755,80 лева, включваща сумата от 655,80 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „М.“, модел „[модел]“ с рег. № [рег. №], настъпили при престой на автомобила на паркинга на л.С. през периода от 15.02.2021 г. до 24.02.2021 г., вследствие от теч и падаща мазилка от тавана на паркинга и сумата от 100 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана за заплащане на претендираното обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът [фирма] твърди, че по силата на договор за наем от 24.09.2020 г., сключен с [фирма], е ползвател на лек автомобил „М.“, модел „[модел]”, с рег. № [рег. №]. Изяснява, че в това си качество имал задължение да поддържа автомобила, да заплаща разходите, свързани с експлоатацията му и да отстранява всички възникнали повреди по него за своя сметка. Посочва, че на 15.02.2021 г. автомобилът бил оставен на платен паркинг, ниво -1 на л.С., за което била издадена бележка с баркод ********. Когато се прибрал в Република България на 24.02.2021 г. управителят на [фирма] установил щети по предния капак на автомобил – нарушено на места лаково покритие на предния капак и кафеникави петна, които не могли да бъдат премахнати чрез измиване. На място управителят установил, че на предния капак на превозното средство има паднали парчета мазилка, примесени с кафеникава течност, наподобяваща ръжда. Мазилката на тавана, намиращ се непосредствено над лекия автомобил, се рушала и от него се стичала на капки ръждиво подобна течност.

След разговор с охранителя на паркинга, последният заявил, че не може да окаже съдействие. Ищцовото дружество твърди, че констатираните увреждания по превозното средство се дължали именно на падналите парчета мазилка и на стичащата се ръждива 1 течност. За отстраняване на щетите било необходимо извършването на ремонт на автомобила, чрез който да се възстановят лаковото покритие и боята на предния капак до оригиналния им вид. За последния [фирма] заплатило сумата от 655,80 лева. В исковата молба се поддържа, че отговорност за нанесените щети носи ответникът [фирма], тъй като бил задължен да стопанисва и поддържа паркинга, където са причинени вредите, по начин, който да не застрашава живота и здравето на хората и/или имуществото им, но това задължение не било изпълнено. Поради това ищецът изпратил покана до ответното дружество, с искане да му заплати обезщетение за нанесените вреди, но последното отказало. С оглед на тези обстоятелства [фирма] моли да бъде постановено решение, с което [фирма] да бъде осъдено да му заплати сумата от общо 755,80 лева, включваща стойността на ремонта на автомобила вследствие на нанесените му щети в размер от 655,80 лева, както и сумата от 100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на поканата за заплащане на претендираното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявения иск, конкретно твърдението на ищеца, че е ползвател на процесния автомобил въз основа на договор за наем, сключен с [фирма], както и, че има задължение да го поддържа и да заплаща разходите за ремонта му. Поради това излага съображения, че [фирма] не е легитимирано по предявения иск. Оспорва и твърдението на ищеца, че на 15.02.2021 г. процесният автомобил е влязъл и останал за престой на платения паркинг на л.С., ниво -1. Счита, че бележката с баркод ******** не е достоверна, като излага, че електронната система на паркинга задължително отпечатва и регистрационния номер на автомобила върху бележките за влезли на паркинга автомобили, а в представената от [фирма] бележка липсва регистрационен номер на превозното средство. [фирма] заявява, че при излизане на всеки автомобил от паркинга следва да се предостави на електронното устройство издадения при влизането му билет, след което се отчита дължимата стойност за престоя, но билетът не се връща обратно. С оглед на тези съображения ответникът поддържа, че в случая системата на л.С. е отразила движение и е предоставила бележка, без да е преминал автомобил, което според него е направено умишлено. С отговора на исковата молба е оспорено твърдението за причинени вреди на автомобила вследствие на престой в паркинга на л.С., като се сочи, че щетите са били налице преди това, както и твърдението, че по предния капак са останали кафяви петна, които не е можело да бъдат отстранени. Намира за неясна причината, поради която ищецът не е предявил писмено претенцията си към ответното дружество още на 15.02.2021 г., както и причината, поради която не е сключена застраховка за процесния автомобил, респ. ако такава е сключена – липсата на уведомяване на застрахователя за настъпилата щета. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание иск чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане.

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). ищецът да е ползвател на процесния автомобил въз основа на договор за наем, по силата на който има задължение да поддържа автомобила и да заплаща разходите за причинените му щети; 2). настъпване на описаното в исковата молба вредоносно събитие; 3). претъпените имуществени вреди; 4). причинна връзка между събитието и вредите – че същите са причинени вследствие на паднала мазилка и теч на ръждива течност от тавана на паркинга на л.С.; 5). задължение на ответника да поддържа в 2 изправност паркинга на л.С., чрез свои служители и/или лица, на които е възложил тази дейност; 6). прекият причинител на щетите да е действал виновно.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината на прекия причинител, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.

2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата , както и да опровергае твърдените от ищцата обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т. ч. чрез установяване на твърдението си, че щетите върху автомобила са били налични преди да бъде оставен на паркинга на л.С..

Приетите като писмени доказателства по делото заверени копия от свидетелство за регистрация – част II № *********, издадено от М.н.в.р. и договор за наем от 24.09.2020 г. сочат, че процесният лек автомобил марка „М.“, модел „[модел]“ с рег. № [рег. №], с рама № [№ рама], на цвят сив, е собственост на третото за процеса лице [фирма] и е с вписан ползвател [фирма], с ЕИК: ********* – ищцовото дружество. Установява се също, че между последното, в качеството му на наемател и [фирма], в качеството му на наемодател, е сключен договор за наем от 24.09.2020 г. за предоставяне на наемателя за временно и възмездно ползване на моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка „М.“, с рама № [рама №] срещу заплащането на месечна наемна цена в размер, установен в чл. 3 от договора. В клаузата на чл. 2 от същия е установено, че се сключва за срок от 48 месеца и влиза в сила от деня на предаване на автомобила на наемателя. Страните са уговорили, в клаузата на чл. 9, че наемателят [фирма] е длъжен да извършва текущ ремонт на наетия автомобил и да поддържа техническата му изправност, да заплаща за своя сметка всички разходи, свързани с използването му, в т. ч. разходи за горива, застраховки, местни данъци и такси, наложени глоби, ремонти и др., както и такса за обработване на документи.

Уговорено е, че при повреда на наетото превозно средство наемателят, след съгласуване с наемодателя, следва да се обърне към компетентните лица за отстраняването и. В клаузата на чл. 9.2 от договора е предвидено задължение за наемателя да отстранява незабавно щетите, за които е отговорен.

Данните от посочените доказателстевни източници водят до извод, че по силата на договора за наем от 24.09.2020 г. ищцовото дружество [фирма] има качеството на ползвател – наемател на процесния лек автомобил „М.“, модел „[модел]“ с рег. № [рег. №], в т. ч. и през процесния период (с оглед уговорения срок на действие на договора от 48 месеца) в това си качество, по силата на уговореното с насрещната страна, за последния съществува задължение да поддържа автомобила, да заплаща разходите във връзка с ползването му по предназначение, както и разходите за отстраняване на причинените щети по превозното средство. Ето защо, поначало ищецът се явява материално правно легитимиран да претендира под формата на обезщетение стойността на реално извършени от него разходи по ремонт на автомобила, в т. ч. при нанесени щети по същия вследствие от виновно и противоправно поведение на трети лица.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Б.. В разказа си пред съда същият заявява, че на 15.02.2021 г. той, съпругата му Г.Б. – управител на [фирма] и двете им деца пристигнали на л.С. с лек автомобил „М. [модел]“ с ДКН [ДКН], тъй като имали полет по направление С. - И./И. - М. М.. Посочва, че това превозно средство е наето от дружеството, като в процесния случай било управлявано от свидетеля Б.. Същият е категоричен, че веднага след като пристигнали на т. № 2 на летището, същият паркирал автомобила на покрития паркинг на терминала.

Разяснява, че преди паркиране, процедурата включвала: преминаване през входа на паркинга, където има бариера, издаване на билет и автоматично вдигане на бариерата, влизане и паркиране на избрано свободно място. Свидетелства, че в случая той паркирал автомобила, след което всички заедно взели багажа си и по-късно излетели. Автомобилът 3 останал паркиран на паркомястото, като свидетелят запазил билета, издаден му при влизане в паркинга. Изяснява, че седмица по-късно той и семейството му се върнали и кацнали на л.С.. Автомобилът се намирал точно там, където бил оставен от Б., в заключено състояние, но по цялото превозно средство и най-вече в предната му част – от стъклото към капака, се наблюдавали метални отломки, ръжди и метален прах. В показанията си свидетелят разказва, че при оглед на мястото в този момент се установило, че точно над автомобила, на тавана на помещението имало разложени ръждиви ламарини, като посочва, че при паркирането на автомобила не е обърнал внимание за състоянието му, тъй като не е гледал към тавана. Категоричен е, че непосредствено след установяване на състоянието на превозното средство повикал човека, който стои в кабината на изхода на паркинга и същият видял случилото се, но отговорил, че паркингът се стопанисва от л.С.. Със съдействието му, на място дошли и служители на Летището, които посъветвали свидетеля да се обърне с имейл към ответното дружество. Б. заявява, че същия ден напуснали паркинга с автомобила, като на изхода заплатил дължимата такса за престой на същия човек от кабината.

Категоричен е, че в този момент билетът, издаден при влизане в паркинга, останал при служителя, като в предходен момент Б. успял да заснеме същия с мобилния си телефон, с оглед възможността последният да се окаже необходим, предвид констатираните вреди по автомобила – за установяване на датата на влизане в паркинга. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК с оглед възможната тяхна заинтересованост, предвид семейната връзка между свидетеля и управителя на ищцовото дружество, както и на обстоятелството, че св. Б. е служител при [фирма], съобразявайки, че същите са последователни, вътрешно непротиворечиви, житейски логични, израз на преките впечатления на свидетеля, с оглед факта, че същият е управлявал и паркирал процесния автомобил и е присъствал на място при констатацията относно състоянието му. Наред с това, показанията му в по-голямата си част се подкрепят от обективните данни, внесени в процеса от останалите доказателствени източници. Изясни се, че по показания на Б. процесният автомобил се ползва под наем от ищцовото дружество, което вече се установи от приетия договор за наем. Разказаното от свидетеля относно паркирането на автомобила на процесната дата на покрития паркинг към Т.2 на л.С., както и начина на влизане в паркинга следват и от представеното копие от бележка - билет с баркод № **********, с отразен на същата издател: [фирма], с вписани дата и час: 15.02.2021 г., 19:32 ч., място – Т.2 и отразено обръщение: „Моля, заплащайте в салон Пристигащи“. Ето защо, съдът приема, че на 15.02.2021 г. процесният лек автомобил „М.“, модел „[модел]”, с рег. № [рег. №] е бил паркиран от свидетеля Красимир Б. на покрития паркинг на Т.2 на л.С., след като е премил през входа на паркинга и за това системата е издала въпросния билет – бележка. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество относно неустановяване на обстоятелството, че превозното средство е било оставено за престой на процесния паркинг, обосновано с оспорване на представената бележка. Действително, както се посочва от ответника, в последната не е вписан номер на влизащия автомобил, но доколкото по делото липсват доказателства, които да опровергаят отразеното в бележката и предвид съответствието на данните в същата с изнесените от свидетеля факти, съдът намира за установено, че процесният лек автомобил действително е оставен на паркомястото за процесния период от време. В тази връзка, от страна на ответното дружество не се установи, че към релевантния времеви период – 15.02.2021 г. и седмица след това системата на процесния паркинг е издавала билети за вход с друго съдържание. Приложеното към отговора на исковата молба и прието по делото заверено копие от билет с баркод № ********* е от дата 25.03.2022 г. – повече от година след процесното събитие и е с посочен издател третото за процеса лице [фирма], различен от ответника по делото. В билета са отразени дата и час, терминал, както и обръщение: „Моля, заплащайте на изхода на паркинга“. Последната съдържа и друг номер: „*****“, но от начина на изписването му, който не съвпада с принципния начин на издаване на ДКН на 4 автомобилите, не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че се касае за номер на влизащото в паркинга превозно средство. Дори и при утвърдителен отговор за посоченото обстоятелство отново следва да се отбележи, че се касае за билет, издаден от друго лице и в период от време, отдалечаващ се значително от процесния, поради което не може да се приеме, че именно това е образецът на билет, издаван от електронната система на процесния паркинг към месец февруари 2021 г.