Решение № 564 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000500187 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 5505 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 7041/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав, съдът е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 26 000 лева (двадесет и шест хиляди лева), частичен иск от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 917, 40 лева (деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет стотинки), представляващи обезщетение за имуществени вреди, всички те причинени от ПТП на 14.03.2022 г., както и е отхвърлил иска за мораторни лихви от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане.

С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, сумата от 1 655 лева (хиляда шестстотин петдесет и пет лева), представляващи сторени разноски пред първоинстанционния съд.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Е. К. Б., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост при наведени възражения за необоснованост и неправилност, поради противоречие с материалния закон. По същество се релевира възражение срещу мотивите към обжалваното решение, доколкото първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал свидетелските показания на останалите участници в процесното ПТП, ведно със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, която освен всичко не можела да доведе до категоричен извод за механизма на настъпилото ПТП.

Претендират се разноски.

Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за неоснователност на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност се обосновава извод, че ищцата Е. К. Б. е спазила процедурата по чл. 380 от 2

КЗ, предявявайки своята претенция пред ответното дружество на 01.04.2022 г., както и че на 15.07.2022 г. Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е заплатило на ищцата 12 500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 521, 92 лева за имуществени вреди.

Безспорно между страните е също, че към 14.03.2022 г. за управлявания от св. Б.

Ч. товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГА 41.480“, с рег. № № ******** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

В тази връзка, единствените спорни въпроси по делото се концентрират около установяването механизма на процесния инцидент от 14.03.2022 г., както и установяване на вредите (имуществени и неимуществени), които са претърпени от страна на ищцата и са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.

Относно механизма на процесното ПТП, по делото са представени и приети следните релевантни писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-121/14.03.2022 г., изготвен от мл. инсп. М. К., дежурен ТПТП – „ОПП“ – СДВР, както и Протокол за оглед на местопроизшествие от 14.03.2022 г., ведно със съставените към него скица на местопроизшествието и снимков материал.

Освен това, по делото са допуснати и разпитани в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 02.12.2022 г. св. Б. Ч. и св. С. Д., и двамата участници в местопроизшествието от 14.03.2022 г.

Според показанията на св. Б. Ч. се установява, че на инкриминираната дата към 09:30 ч. в гр. София, на Околовръстното шосе с посока на движение кв. Драгалевци, под моста на кръговото, същият е управлявал т. а. марка „МАН“, модел „ТГА 41.480“, с рег. № ********, в най-лява лента, с около 70 км/ч, като пред него е бил т. а. марка „Ивеко“, модел „35 С 13 В“, с рег. № ********, с отстояние между двете МПС от около две – три коли. Според този свидетел, т. а. марка „Ивеко“ се движил със същата скорост на неговата. Така, т. а. марка „Ивеко“ подал светлинен сигнал, че ще спира, доколкото включил аварийни светлини и започнал да намалява, съответно скоростта намалил и свидетеля Б. Ч.. В този момент, от средното платно и без да подаде светлинен сигнал, се престроил л. а. марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ********, който се ударил в т. а. марка „Ивеко“, а вследствие на рязкото спиране на лекия автомобил, свидетелят Б. Ч. го ударил отзад. От удара лекият автомобил отишъл в найдясното платно на около 100 – на метра напред.

Според показанията на св. С. Д., докато управлявал рано сутринта с около 80 км/ч и в най-лява лента – т. а. марка „Ивеко“, модел „35 С 13 В“, с рег. № ********, видял, че колите пред него спират, при което натиснал спирачките и аварийните светлини на автомобила, но в следващия момент получил удар отзад – в десния ъгъл, като съответната врата на автомобила била изкривена. След удара двата товарни автомобила били преместени зад пострадалия лек автомобил.

Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като същите са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски убедителни и дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.

Въз основа на горните писмени и гласни доказателства, по делото е допусната, изготвена и приета Съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която 3 описва два варианта на настъпване на произшествието. При първия вариант, изготвен въз основа на данните от Констативния протокол, то трите автомобила се движат в следната колона – т. а. марка „Ивеко“, л. а. марка „Сеат“ и т. а. марка „МАН“, без обаче да са описани условията, при които т. а. марка „МАН“ е ударил л. а. марка „Сеат“ в задната му част, след което лекият автомобил отскача и удря с предната си част т. а. марка „Ивеко“. При втория вариант, изготвен по дадени от свидетелите показания и най-вече тези на св. Б. Ч. (водач на т. а. марка „МАН“), то л. а. марка „Сеат“ е навлязъл от средна в лява пътна лента пред т. а. марка „МАН“, като л. а. марка „Сеат“ сам се е ударил в задната част на т. а. марка „Ивеко“, а т. а. марка „МАН“ застигнал л. а. и го ударил в задната част, като го отблъснал надясно към средна пътна лента. След изготвяне на мащабна схема на мястото на ПТП и анализ на деформациите на трите превозни средства, вещото лице е заключило, че вторият от посочените варианти е по-достоверен и вероятен. При възприетия втори вариант на механизъм на настъпване на инцидента, заключващ се в престрояване в неподходящ момент на л. а. марка „Сеат“ между двата товарни автомобила, възможност да не допуска удар и случване на ПТП е имал само водачът на л. а. марка „Сеат“, като е било обективно възможно да не се предприема маневра за смяна на пътната лента или в началото на престрояването да се върне и остане в средната лента. По този начин, водачът на т. а. „МАН“ е бил поставен в невъзможност да предотврати удара, защото изненадващото навлизане в най-лявата пътна лента на лекия автомобил пред него му е намалила на половина безопасната надлъжна дистанция. Аналогично, водачът на т. а.

„Ивеко“, движещ се отпред, не е имал техническа възможност и не е могъл нищо да направи за да предотврати удара в неговия автомобил.

По делото е допусната и приета Повторна съдебно-автотехническа експертиза, чиито изводи и заключения съвпадат с тези по втория вариант на механизъм на ПТП по първоначалната съдебно-автотехническа експертиза. Поконкретно, вещото лице заключва, че инцидентът е настъпил на платно за еднопосочно движение, с три пътни ленти, при ширина на всяка от тях по 3.3 м. Посочени са скоростите на движение на трите автомобила – 70-80 км/ч, по-ниски към момента на всеки от двата удара. При тези условия и при нормална видимост, сухо и слънчево време, в най-лява пътна лента един зад друг са се движили т. а. марка „Ивеко“ и т. а. марка „МАН, при дистанция от около 25-30 м. В средна пътна лента се е движил л. а. марка „Сеат“ с приблизително същата скорост – 70-80 км/ч. Внезапно лекият автомобил навлязъл в лява пътна лента между двата товарни автомобила, заставайки почти успоредно на оста на пътя, след което завил леко надясно. В този момент лекият автомобил се е ударил със своя предна лява част в задна дясна част на т. а. марка „Ивеко“. Последвал удар между предна част на т. а. марка „МАН“ и задна част на л. а. марка „Сеат“. Последният продължил движението си напред и надясно и спрял на около 100 м напред в най-дясна пътна лента. Вещото лице по повторната съдебноавтотехническа експертиза е посочило като причина за настъпване на произшествието действията на водача на л. а. марка „Сеат“. Това е така, доколкото преди да предприеме маневра преминаване в друга пътна лента, водачът на лекия автомобил не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат вляво, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. Никой от другите двама водачи на товарните автомобили не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. В съдебно заседание от 06.10.2023 г., вещото лице е пояснило, че л. а. марка „Сеат“ е навлязъл в опасната зона на т. а. „МАН“.