Решение № 98 от 14.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора А. Янков като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600199 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИКОНФС.

Образувано е по жалба на адв. К. В.-Д. служебен защитник на засегнатото лице Р. М.

Р., срещу решението от 12.04.23 г. по ч.н.д. № 87/23 г. на ОС-Стара Загора, с което е признато и допуснато за изпълнение в България решение за налагане на финансова санкция, постановено от административен орган в Германия.

В жалбата, която е своевременно предявена, се твърди, че решението на окръжния съд е незаконосъобразно и без да се излагат аргументи, се настоява за неговата отмяна и постановяване на отказ за признаване на чуждестранния акт.

При въззивните прения адв. Д. оформи укор към първостепенния съд за неглижиране на сторено в чуждестранната процедура нарушаване на правата на доверителя й. Тя счита, че и в първото, и във второто Удостоверение по чл. 4 от ЗПИКОНФС, изпратени от издаващата държава, информацията не била изложена по изискуемия всеобхватен начин.

Този пропуск отнемал възможността българският съд да се убеди дали процесуалните права на засегнатото лице са били съхранени в писмено проведеното в издаващата държава административнонаказателно производство, завършило с налагане на финансова санкция.

Представителят на АП-Пловдив изрази мнение, че са налице всички предпоставки за признаване на германското решение за налагане на финансова санкция, така че обжалваното 1 решение на ОС-Стара Загора следва да се потвърди.

Пловдивският апелативен съд, след като прецени наличните по делото данни и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата е основателна.

Решението на старозагорския съд се явява незаконосъобразно, тъй като не налице предпоставките за постановеното признаване и приемане за изпълнение в България на обсъжданото чуждестранно решение за налагане на финансова санкция.

Първоначално представеното задължително по чл. 4 от ЗПИКОНФС Удостоверение е съдържало непълнота относно съществени елементи на проведената в Германия административнонаказателна процедура, завършила с решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин Р. Р.. СтОС е поискал от германския компетентен орган уточняване по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗПИКОНФС. В отговор той е изпратил второ Удостоверение по чл. 4, което отново се е оказало непълно (вж. л. 61 от старозагорското дело). В него има изрично отбелязване, че проведеното производство е било изцяло писмено (вж. клетката на буква „з“, точка 2), но липсва конкретизиращо отбелязване в следващата клетка – на точка 3.3. Тази следваща клетка се попълва, когато производството е било писмено, както в случая. В нея трябва да бъде посочено дали решението за налагане на финансова санкция е било връчено на лицето ведно с разяснение, че има право на повторно разглеждане по същество, с представяне на нови доказателства, и това лице е заявило или че не оспорва решението, или че не претендира за повторно разглеждане в дадения му срок.

Респ. липсва отбелязването и в клетката на точка 4 относно начина на изпълнение на указанието в споменатата точка 3.3.

Не се споделят съображенията на окръжния съд, подкрепени от позицията на прокурора от АП-Пловдив, че отбелязването в точка 2 е достатъчно за проверка относно спазването на процесуалните права на българския гражданин. Ако е достатъчно, не би имало смисъл указанието в точка 3, което звучи така: „Ако сте направили отбелязване в клетка по точка 2, моля, потвърдете наличието на едно от следните условия…“. Всъщност смисълът е изпълнаващата държава да се убеди дали при писмено проведено административнонаказателно производство е било гарантирано на нейния гражданин правото да настоява за преразглеждане на делото по същество. Съвсем очевидно е различието между уведомяване за обжалваемост на решението (което е потвърдено чрез отбелязване в клетката на точка 2) и уведомяване за възможността за преразглеждане на делото по същество поради неучастие на засегнатото лице в проведеното производство.

Коментираната неяснота относно изпълнението на фундаментални изисквания за редовност на проведената в Германия процедура не позволява да се провери дали на българския гражданин е било предоставено право да осъществи пълноценна защита против обвинението за административно нарушение. Издаващата държава не е отстранила въпросната неяснота и след изрично поискване на информация по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗПИКОНФС.

В бъдеще може да бъде изготвено и изпратено за изпълнение на България ново 2 искане за признаване и допускане на изпълнение на германското решение (придружено с Удостоверение, в което са попълнени всички изискуеми клетки), въз основа на което може да бъде образувано ново дело в България с идентичен предмет.

По изложените съображения първоинстанционният акт следва да бъде отменен и заменен с въззивен акт, с който бъде постановен отказ за признаване и допускане изпълнението на коментираното решение на държава-членка на ЕС.

С оглед този изход на делото е безсмислено обсъждане на останалите аргументи на защитата, респ. разглеждане на изложената от страна на прокурора контрааргументация.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението № 91 от 12.04.23 г. по ч.н.д. № 87/23 г. на ОС-Стара Загора, с което е признато и прието за изпълнение решение № 21.8507432.6 от 14.03.22г. на Zentrale Bubgeldstelle Spayer на Република Германия за финансова санкция от 743.75 евро, наложена на българския гражданин Р. М. Р. за нарушение на транспортното законодателство.

ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ДОПУСНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в Република България.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3