Решение № 682 от 24.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Враца, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420101047 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова от И. Г. Ч., ЕГН: **********, чрез адвокат-пълномощника Л. К. Б. САК против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. Васил Калчев, бл. 58, офис № 6.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпила отговор от ответника. В същия срок е предявен насрещен иск от „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519 против И. Г.

Ч..

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по предявения насрещен иск.

По първоначално предявения иск:

Ищецът И. Г. Ч. е предявил против „София Комерс Кредит Груп“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.

В условията на евентуалност:

- Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК;

В исковата молба ищецът твърди, че на 05.01.2024 г. И. Ч. е сключила Договор за потребителски кредит, по силата на който „София Комерс Кредит Груп“ АД й е предоставило в заем сумата от 700 лв. при фиксиран ГЛП от 52.68 % и ГПР от 67.46 %.

Съгласно погасителен план следвало да внесе 12 месечни вноски в размер на 113,01 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение..

Твърди, че Договор за паричен заем е нищожен. Същият съдържа следните нищожни 1 неравноправни клаузи:

ГЛП е 52.68 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен.

- ГПР е 67.46 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

- В чл. 6 от Договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно физическо лице, което да представи бележка на работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати или 2. Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90 % от стойността на кредита, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати, а в чл. 7, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 440,76 лв., платима на равни части в размер на 36,73 лв..

Посочва, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай е казано, че ГПР е 67.46 % и ГЛП е 52.68 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Развива подробни съображения за наличие на всяко едно от посочените основания за недействителност на процесния договор.

В срочно подаден отговор ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД оспорва предявените искове, като намира същите за неоснователни, въз основа на подробно изложени твърдения.

Посочва, че съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба - лихвен процент и условията за прилагането му. В договора за заем е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 52,68 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора не е необходимо да се посочват условията за прилагането му.

Общата сума за погасяване по кредита е в размер 915,36 лева и е описана в §1 от договора за кредит. Няма законово изискване да бъде отделно посочена сумата на дължимата лихва, 2 както и да се прави съотношение с главницата по кредита.

За неоснователните и необосновани са твърденията на ищеца, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В §1 от процесния договор е посочен размерът на отпуснатия кредит, годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, както и размерът на общата сума за погасяване по кредита, с което напълно са спазени изискванията на чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК. В погасителния план се съдържа ясна и подробна информация относно заплащането на всяка една вноска като е посочено как се разбива сумата по вноската и какво погасява. Освен в договора, подробна информация за всички дължими суми се съдържа и в Стандартния европейски формуляр, предоставен на ищеца. Единствено възнаградителната лихва участва при формирането на ГПР, което лесно се вижда, при калкулирането му при условието на отпускане на кредита: размер на главницата, срок на договора и размер на възнаградителната лихва.

Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски. Оспорва направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. В случай, че бъдат възложени разноски в тежест на ответника, релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

По насрещния иск:

Ищеца „София Комерс Кредит Груп“ АД е предявил против И. Г. Ч. насрещен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за сумата от 160,67 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем сключен на 05.01.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Ищецът посочва, че съгласно §3 от Договора, И. Г. Ч. се задължила да върне получената в заем главница от 700 лева на 12 равни вноски, заедно с фиксираната договорена лихва от 52.68% на година или общо сумата от 915,36 лева. Съгласно същия параграф, вноските по кредита се дължат на 05-то число всеки месец, като първата вноска е дължима на 05.02.2024г, а последната на 05.01.2025г. За погасяване на задълженията си по процесния Договор за кредит, ответникът по насрещния иск е заплатил на “София Комерс Кредит Груп“ АД сума в общ размер на 539,33 лева. В тази връзка И. Г. Ч. дължи на “София Комерс Кредит Груп“ АД пълния размер на остатъка главницата в общ размер на 160,67 лева. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът по насрещния иск не го оспорва, като признава задължението в размер на 160,67 лева. Възразява да се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск, позовавайки се на практика на съда на ЕС.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Съдът с постановеното по реда на чл.140 ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че 05.01.2024 г. е сключен договор за кредит между И. Г. Ч.

/кредитополучател/ и “София Комерс Кредит Груп“ АД /кредитодател/, за сумата от 700.00 лева, която ищецът е усвоил. В договор за потребителски кредит е сключен при следните параметри: Срок на Кредита - 12 погасителни вноски, първа падежна вноска на 05.02.2024 година и последна на 05.01.2025 година: Фиксиран ГЛП по Кредита - 52,68 %, а ГПР по Кредита е отразено, че възлиза на 67.46 %. Посочено е също, че ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формулата към приложение 1 към същия закон и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Представен като доказателство е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит във връзка с процесния договор.

За установяване на обстоятелствата по делото е изслушано заключение на назначената 3 от съда съдебно – счетоводна експертиза. След направените изчисления, вещото лице е посочило, че размерът на Годишният процент на разходите( ГПР), като се вземе предвид и размерът на дължимата неустойка, представлява 93,73 %. Размерът на Годишния лихвен процент (ГЛП) по договора е фиксиран лихвен процент – 52.68 %. Размерът на основния лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора е 37,90 %.

За задълженията по процесния договор за потребителски кредит от ищцата за погасяване на задълженията е постъпила сума в размер на 539,00 лв. Със сумата са погасени задълженията, както следва:За главница - сума в размер на 248,66 лв., За договорна лихва сума в размер на 132,75 лв. и За неустойка - сума в размер на 157,59 лв..

Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено, като не възникват съмнения за неговата правилност и обективност.

Други относими по делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По първоначално предявения иск:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит от разстояние, сключен на 05.01.2024 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл.

143 ЗЗП.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.