Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5324 от 20.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11376/2022
Вид
Решение № 5324
Подписан
20.10.2023
В сила
23.02.2026
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §1, т.23 · Закон за енергетиката
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31 · Закон за пътищата
  • чл.8, ал.3 · Закон за пътищата
  • §1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл.48, т.2, б."б" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 5324 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100111376 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от С. А. И. срещу Столична община искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 25001,00лв., частично от 60000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 4280,34лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод увреждане, настъпило на 17,06,2020г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди от 17,06,2020г., а върху главницата за имуществени вреди от 25,06,2020год. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че на 17.06.2020г., около обяд, в гр. София, ж.к. ****, пред бл. 3/ уточнено по молба вх.№23698/13,03,2023год./, ищцата се движела по тротоара пред жилищния блок като стъпила с десния си крак върху шахта от уличната канализационна мрежа, капакът на която не бил добре закрепен, вследствие на което същият се повдигнал, ищцата загубила равновесие и паднала върху десния си крак. От инцидента за ищцата се твърди да са настъпили неимуществени вреди физически болки и страдания подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Отключила автоимунно заболяване, което довело до остри алергични реакции към храни и медикаменти, което довело до непредвидимо удължаване на периода на лечение и възстановяване. Реализирани са и разходи за лечение-медицински консумативи, изделия и медикаменти. Твърди се, че е задължение на общината изграждането, ремонтът и поддръжката на намиращите са на нейна територия общински пътища като не е осигурила безопасно ползване и придвижване в градска среда на пострадалата.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е 1 безспорно установено и не става ясно, къде точно е станала злополуката. Оспорва причинно-следствената връзка между бездействието на Столична община да поддържа в нормално състояние пътната настилка и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, тъй като се твърди, че пострадалата „ не забелязала, че капакът /на шахтата/ не бил добре закрепен“, поради което причина за инцидента е невниманието на ищцата. Причинената вреда не е пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, а резултат от неположената дължима грижа от страна на С. А. И. към собствения й физически интегритет. В условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение. Поддържа извършените разходи да нямат връзка с твърдения вредоносен резултат.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

Трето лице помагач-Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД оспорва исковата претенция по съображения изложени по делото.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи преценени по реда на въззивното производство, приема от фактическа страна следното:

На 17.06.2020г. около 15,00часа в гр.София, пред блок 3 в жк.Бели брези ищцата стъпила на шахта на пешеходна алея /с различно ниво на бетонни капаци /, загубила равновесие и в резултат на това паднала на пътната настилка. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. И. присъствала на събитието, както и обясненията на самата ищца дадени по реда на чл.176 от ГПК. Показанията на св.И., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК като в същите се сочи, че е видяла как ищцата се е свлякла на земята. Самата шахта е с денивелация на капаците в сравнение с повърхността на асфалта като най-значима е дясната част. Там където започва е по-значителна и намалява към края на шахтата. Съдът обосновава извод падането на ищцата да е именно от загуба на равновесие при стъпване на две повърхности с различно нива/ денивелация на капака на шахтата спрямо терена/, а не от спъване в капака на шахтата.

В резултат на събитието на ищеца са причинени неимуществени вреди. От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания: трималеоларна фрактура на дясната подбедрица. Тази диагноза включва три отделни фрактури — на двата глезена външен и вътрешен, както и на задния ръб на голямопищялната кост - тибията и представлява тежко травматично увреждане в долната част на подбедрицата и бидейки вътреставно за глезенната става, засяга нейната цялост.

Механизма на увредата сочи на индиректна фрактурата при падане от собствен ръст при т. нар. „стъпване накриво“, но за да се получат три отделни фрактури, 2 на тибията и 1 на фибулата е необходимо стъпалото освен да е в еквинус (извито навътре и подпряно на външния си ръб) да понесе и компресията от тежестта на цялото тяло надолу и подгъване на стъпалото навътре. Трималеоларната фрактура е тежка травматична увреда на глезената област засягаща пряко и самата глезенна става, доколкото всички фрактурирани парчета анатомично имат и ставна повърхност от глезенната става. Лечението при ищцата е било своевременно и адекватно -оперативното наместване на счупените парчета от глезените и фиксирането им с подходящи импланти (плака с 5 винта за външния глезен, 2 тибиални винта за вътрешния и 1 поддържащ двете подбедрени кости - супрасиндесмален). Дадени са указания за придвижване с помощни средства за 45 дни без да се натоварва оперирания крайник, след което да движи глезенната става, както и антикоагулантна терапия за дома.

Налице са данни за приложени 2 физиопроцедурни карти - от 28.08.202 г и от 01.06.2021 г.

2 за проведени 4 вида процедури: интерферентен ток, ултразвук, масаж и ЛФК.

На преглед при ищцата се установява функционален дефицит в активните движения на дясната става до половината от нормалния обем движения. Този функционален дефицит, въпреки проведената физиотерапия и ЛФК, се дължи на тежестта на получената травматична увреда, невъзможността да се възстанови дори при навременно и добре изпълнена операция екзактното анатомично положение на фрагментите на микро ниво и не на последно място неотстранените импланти останали 3 години, при норма около 1 година.

Възстановяването на ищцата по медицински критерии до ниво на работоспособност е около 6 месеца. При ищцата е налице съпътстваща заместваща терапия за постоперативен хипотиреоидизъм. При постъпването в болница ищцата е съобщила, че има бронхиална астма, която е контролирала и лекува със Серетид, която може да е алергична или да е неалергична, алергия към антибиотици, диазепам и др. Не може да се предполага връзка с инцидента от падане. Алергичните болести се твърди да са с генетична основа. Няма връзка между автоимунните и алергичните болести.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че покритието на шахтата е изпълнено с вкопана правоъгълна рамка от стоманени профили и поставени върху нея 3 броя капаци от стоманобетон. За ревизионни шахти с три или повече капака общото светло разстояние получено от разместването на всички капаци, не трябва да превишава 15 mm, а разстоянието между отделните капаци и между крайните капаци и рамката се ограничава най-много до 5 mm. Дадено е становище, че по данни от подземния кадастър шахтата е означена като част от електропровод. Силнотокова мрежа. При външен оглед на шахтата са установени Збр. капаци положени върху обща рамка. Допустимото отклонение или денивелация е в рамките на 0,5% и в равността до 10мм междина под 4 лата. При конкретната шахта и капаци са измерени на место локални денивелации на капаците спрямо терена в размер на 0,0 до около 18,0 мм на един от капаците от северозападната страна. С допълнение към експертизата от 14,09,2023год. са посочени схематично в отделни точки различните нива на денивелация на капаците на шахтата. В отделни части на капаците е налице височина от 17мм, 18мм и 14мм.

От показанията на св.И.И., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди за ищцата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна страна следното:

Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.

Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.

Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищецът е претърпял врединеимуществени.

Не се спори, че пешеходната алея, находяща се на процесния участък в гр.София, жк.Бели брези, пред бл.3 се поддържа от Столична община.

3

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или пътни принадлежности. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;

Неоснователни са доводите на ответника, че липсва пасивна материалноправна легитимация по иска поради това, че шахтата е собственост на трето лице

Електроразпределителни мрежи запад ЕАД, което е собственик и има задължение за поддържане на същата. От ангажираните по делото доказателства се установи, че шахтата е част от електропровод, с оглед извършена проверка в подземен кадастър с отразяване силнотокова мрежа. Т.е. по смисъла на §1, т.23 от Закона за енергетиката това са въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на "линейни инженерни мрежи на електроснабдяването" по смисъла на Закона за устройство на територията. Съгласно т. 31б от ДР на ЗЕ/ ДВ бр.18/2018год./ шахтата има характеристиката на "Линеен енергиен обект" -подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, …., предназначени за пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи, производство на електрическа и/или топлинна енергия; Съгласно чл.67, ал.(2) от ЗЕ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г.) лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура - публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Въпреки това съгласно чл. 64, ал. 3 о т ЗУТ общината е задължена да поддържа пешеходния участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната пътна инфраструктура. Общината като стопанин на пътя има задължение да поддържа пътя като го поддържа в изправно състояние, сигнализира незабавно за препятствия по него и осигури отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 от ЗДВП.