Решение № 469 от 05.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Шумен, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20253630101923 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ул. *** 3, вх. 2, ет. 7, ап. 46, Шумен, чрез пълномощника адв. М. от АК Пловдив, срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:

203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център България, представлявано от И. М. Ш. , с която е предявен установителен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 1008.48 лв. и осъдителен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД с цена на иска 90.00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 17.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит № 2759382/ 17.04.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно Договор за кредит № 2759382/ 17.04.2023г. ищцата получила сумата от 1200 лева, като съгласно чл.4.1 от договора следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит.

На

17.04.2023 г. ищцата сключва Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит, по силата, на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1008,48 лева, като заплатила по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2023г., към „Ай тръст“ ЕООД, сума в размер на 90,00 лева.

Ищцата посочва, че така сключеният Договор за предоставяне на 1 поръчителство от 17.04.2023г. с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Сумата за поръчителство е заплатена без кредитополучателят да получава нищо насреща, като същият е бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит.

Възнаграждението, което е следвало да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определения ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Допълнително сочи, че едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.

Посочва, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, била в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Ищецът счита, че Договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2023г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, същият е във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните.

Моли съда да приеме, че Договор за поръчителство от 17.04.2023г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Моли да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 90,00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2023г., ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ай Тръст" ЕООД подава отговор на исковата молба, като посочва, че счита предявения иск за неоснователен.

Не оспорва твърдението на ищеца, че е сключен Договор за потребителски кредит № 2759382/17.04.2023 г. между него и „Кредисимо" ЕАД /кредитодател/, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2023 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител И. К. К., като предоставената в заем на ищеца по договора за кредит главница е в размер на 1299.36 лева. Моли иска да бъде отхвърлен, като излагат доводи и аргументи за неоснователност на иска.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства от страните, както следв а : заверени ксерокопия на пълномощно; заверени ксерокопия на Справка извлечение от системата на Ай Тръст ЕООД за клиент И. К. К. с дата 2

28.08.2025 г.; Договор за предоставяне на поръчителство с дата 17.04.2023 г. сключен между страните; пълномощно; списък на разноски по чл. 80 ГПК от ищеца; удостоверение за регистрация в НАП с дата 11.04.2023 г.

След преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира следното:

Настоящото производство е образувано по повод предявен осъдителен иск, с правно основание с чл.55, ал.1 от ЗЗД от И. К. К., ЕГН **********. с постоянен адрес гр. Шумен. ул. “***” №3, вх.2, ет.7, ап.46, чрез пълномощника М. В. М. - адвокат от АК-Пловдив, съдебен адрес гр. Шумен. ул. *** № 3б, ет.3, ап.11 срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш., с искане да бъде прието, че Договор за поръчителство от 17.04.2023г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, както и да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 90,00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2023г., ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до изплащане на сумата.

С молба депозирана на 08.12.2025 г., адв. М. В. М., АК Пловдив, процесуален представител на ищеца, прави намаление на предявения осъдителен иск, като вместо сумата от 90,00 лв. недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2023 г., намалява иска на сума в размер 4,29 лв., недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на поръчителство.

Ответникът Ай Тръст ЕООДД не възразява спрямо извършеното от стана на ищеца намаляване на размера на предявения иск.

В съдебно заседание проведено на 09.12.2025 г. съдът е допуснал намаление на размера на предявения от ищеца осъдителен иск и е прекратил производството в частта над намаления размер, а именно за сумата над 4,29 лева - недължимо платено по недействителен договор за предоставяне на поръчителство.

В конкретния случай ищецът по настоящото производство претендира заплащането на суми, за които твърди, че са били неоснователно заплатени на ответника.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен по следните съображения:

Неоснователното обогатяване предполага неоправдано разместване на имуществени блага при липса на основание. В конкретния случай ищецът по настоящото производство претендира заплащането на сума, за която твърди, че е била неоснователно заплатена на ответника. По исковете с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно значимо основание за получаването, респ. за задържане на полученото от 3 него. И двете страни трябва да извършат пълно доказване на обстоятелствата, на които основават исканията си, тъй като доказването на горепосочените факти е главно.

От друга страна, за да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит е нищожен на заявените правни основания. Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между "Кредисимо" ЕАД и ищцата е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на ответника-кредитополучател потребителски кредит.

Между ищцата и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на ищцата, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение, което е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Сключеният между страните договор е потребителски, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася, както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 от ЗПК.

Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните 4 са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 13,41%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.