Решение № 482 от 04.08.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Монтана, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630100786 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът В. Д. Д. твърди в исковата си молба, че на 11.03.224 година срещу него било образувано ДП по описа на РУ Монтана, прокурорска преписка 1102/2024 за престъпление по чл.343б, ал.3 НК затова, че управлявал собствения си автомобил с марка Фолксваген, модел Голф с рег.№ RARL 288 след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство Дръг тест 5000. На основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП била издадена и Заповед за налагане на ПАМ, с която му било отнето и свидетелството за управление на МПС, считано от 11.03.2024 година до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Наказателното производство било прекратено с постановление на прокурор на 29.11.2024 година, след като в резултат на изследването на кръвните проби, било установено, че липсва престъпление.

В резултат на обвинението от 11.03.2024 година се сринал психически, затворил се в себе си и ограничил социалните си контакти. Чувствал се унизен, тъй като никога в живота си не бил употребявал наркотици, изпитвал срам пред близките и семейството си.

По това време работел като куриер в Германия и изпитвал страх, че ще загуби работата си в момент, когато преценявал, че животът му се подрежда в желаната от него посока.

В резултат на отнемане на свидетелството му за управление в крайна сметка бил уволнен.

Тези обстоятелства обосновават правния му интерес да предяви настоящия иск на основание чл.2 ЗОДОВ. Моли съда, да постанови решение, с което осъди Прокуратурата на Р.България да му заплати обезщетение, както следва: сумата от 7 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди и 500 лева имуществени вреди, изразяващи се 1 в неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2024 до 30.11.2024 година.

Претендира сумите ведно със законната лихва, считано от 29.12.2024 година до окончателното им изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответната Прокуратура на Р.България представя отговор чрез прокурор от РП Монтана съгласно правомощията по чл.136, ал.3 ЗСВ. Взема становище най-напред за недопустимост на предявения иск, тъй като Прокуратурата не е надлежен ответник. Досъдебното производство е започнало с първото действие по реда на чл.212 НПК, а не по разпореждане на прокурор. В този смисъл не прокуратурата е инициирала наказателното производство, а сектор Пътна полиция на МВР. На следващо място ищецът не е имал качеството обвиняем, поради което не би могъл да търпи репутационни щети, каквито твърди. В случай, че съдът приеме за допустим и основателен предявения иск, то последният да не бъде уважаван в предявения размер на претендираните обезщетения, поради недоказаност.

В хода на съдебното дирене са представени писмени доказателства, приложено е ДП 258/2024 година по описа на РУ Монтана, събрани са и гласни доказателства. От тях се установи следната фактическа обстановка :

На 11.03.2024 година на основание чл.212, ал.2 НПК е образувано ДП 258/2024 по описа на РУ Монтана за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Поводът за образуване на наказателното производство бил, че на същата дата около 14.25 часа в град Монтана при извършена проверка с техническо средство било установено, че ищецът управлява МПС с марка Фолксваген, модел Голф с рег.№ RARL 288 след употреба на наркотични вещества бензодиазепини. Водачът бил придружен до болнично заведение, където дал кръв и урина за изследване. С протокол за доброволно предаване предоставил автомобила и контактния ключ на служителите на РУ. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка било иззето свидетелството му за управление на МПС. Заповедта не е обжалвана.

Незабавно била назначена съдебно химическа експертиза и взетата кръвна проба била изпратена за изследване в Медицинския институт на МВР. На 12.11.2024 година експертизата била изпълнена и вещото лице установило, че в предоставените проби няма наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

На 26.11.2024 година било изготвено заключително мнение за прекратяване на наказателното производство от разследващия полицай.

На 29.11.2024 година прокурор от РП Монтана, прекратил наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК.

За начина, по който издадените актове, изземане на СУМПС и воденото наказателно производство са се отразили на начина на живот на ищеца и семейството му, на неговото психическо и емоционално състояние, са събрани гласни доказателства.

Разпитани са майката на ищеца и негова приятелка. Същите обясняват пред съда, че след инцидента В. не се чувствал добре, затворил се в себе си не излизал, често бил нервен.

Преди работел в Германия, където вземал 2000 Евро заплата и помагал на близките си, но 2 след като му взели книжката, се наложило да напусне работа и да се прибере в България, което още повече го подтискало.

От така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Общ принцип в правото е, че всеки дължи обезвреда на причинените виновно щети.

Общият случай на деликтна отговорност е регламентиран в ЗЗД, а за вреди, причинени от актове и действия на държавната администрация, в т.ч. и на правораздавателните такива – от ЗОДОВ. На обезщетение подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в конкретния случай.

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. На обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя процесуален субституент Прокуратура на Р България. Тази отговорност се извежда от възложените на Прокуратурата в Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда. В съдебната практика няма спор, че началото на производството се определя от датата на първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа твърдение за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на обвиняемия. Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване на предприетите срещу него правни действия . Настоящият състав не възприема направеното от ответника възражение, че прокуратурата не следва да носи отговорност, тъй като ищецът не е привличан като обвиняем. Налице е наказателно преследване по отношение на него в широк смисъл, при което в резултат на образуваното ДП, лицето е било обект на държавна репресия и е претърпяло редица негативни ограничения и изживявания. След като е образувано наказателно производство за конкретно деяние, извършено от конкретно лице, то налице е начало на наказателна репресия спрямо това лице. Порочната практика на Прокуратурата да извършва с години процесуални действия срещу „неизвестен извършител“, противоречи на установените принципи на правовата държава и служи за опит да се препятства ефективната защита на правата на гражданите.

Основанията за обезщетенията са различни и подлежат на самостоятелна преценка от съда във всеки конкретен случай.

В конкретния случай ищецът е претендирал обезщетение за претърпени от него 3 неимуществени вреди, определени от него в размер на 7 000 лева, изразяващи се в неприятни изживявания, свързани с оставането му без СУМПС, оставането му без работа и доходи, несправедливостта на отправеното му обвинение и укора на близки и познати, че приема наркотични вещества, без в действителност това да е вярно.

Съдебната практика е последователна в разбирането, че в резултат на незаконно обвинение всяко лице търпи негативи и на установяване и преценка подлежи не толкова обстоятелството дали, а по какъв начин незаконното обвинение се е отразило на лицето, на обичайното му ежедневие, на положението му в обществото, включително и на доброто му име.

Ищецът е млад човек, неосъждан. Продължилото повече от 7 месеца разследване безспорно е засегнало не само начина му на живот, свързан с липсата на възможност да управлява МПС, но и отношението на близките му към него – последните отправяли неоправдани упреци, че употребява наркотични вещества. Не се установи воденото ДП да е повлияло на начина, по който приятелите и обкръжението на В. го възприемат.

Разпитаната свидетелка установява, че негативите за него са свързани единствено с липсата на възможност да управлява МПС и липсата на пари, които последният твърди да е заработвал в Германия. Следва да се отбележи обаче, че В. не е напуснал работа в Германия поради отнето СУМПС. В. е останал без работа и се е регистрирал в БТ Монтана на 06.02.2024 година, видно от представената служебна информация по ДП (л.53), т.е. около един месец преди да му бъде отнето СУМПС. Следователно, оставането му без работа и средства не е пряка последица от незаконното обвинение.

Изхождайки от факта, че в продължение на седем месеца ищецът е търпял негативни изживявания по повод образуваното наказателно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 НК; че тези негативни изживявания са в резултат на проявеното недоверие от страна на домашните му (не се установи да е променил начина си на живот и контактите си), съдът намира за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди сума в размер на 1000.00 Евро. Обезщетението е претендирано ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024 година. Над тази сума предявеният на това основание иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски, съобразно уважената част от иска.

При такъв разбор на доказателствата , съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Д. с ЕГН ********** от с.Гаврил Геново, ул.Четиредесет № 6 сумата от 1000.00 Евро обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на образувано и прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК ДП 258 по описа на РУ Монтана за 4 престъпление по чл.343б, ал.3 НК, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024 година до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и да му заплати сумата от 280.00 Евро направени в производството разноски.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

5