Решение № 3477 от 22.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3276/2025
- Вид
- Решение № 3477
- Подписан
- 22.05.2026
- Състав
- Гергана Иванова Кратункова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл.282 · Наказателен кодекс
- чл.301 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3477 гр. София, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20251100103276 по описа за 2025 година
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 25001 лв.
Ищецът И. П. И. твърди, че в електронния сайт www.narod.bg на 27.08.2024 г. е публикувана статия: „Само в Narod.bg: Зам.-министьрът на отбраната И. Л. разследван за корупция", в която се съдържат очевидно позорящи в личен, обществен и професионален план доверителя ни твърдения, че в „разследван от две места за корупция; че е забъркан в нерегламентирани срещу в МО за договаряне на тлъсти обществени поръчки с определен кръг фирма"; че висш прокурор „опъва чадър" над корупционните му безобразия; че е водил „пазарлъците, защото бил на къса прокурорска каишка, накрая се делял бонус за всяко спечЕ. поръчка".
В статия на 28.08.2024 г. от последваща публикация със заглавие: „Зам. министър за затвора в Narod.bg: И. П. забъркан в далавери за милиони (Втора част)", в която са изложени сходни по етична и правна квалификация твърдения, от рода на това, че ищецът е „готов клиент на прокуратурата, която има предостатъчно доказателства да го изправи на подсъдимата скамейка и да го натика в затвора, за да покажем на партньорите в ЕС, че България не в разграден двор и че който игра в мръсни игрички за милиони отвива зад решетките". В статията се твърдят позорящи и неверни обстоятелства, че той е „на мушката на ИПИ и Военно-окръжната прокуратура (ВОП) след сигнала за чудовищна корупция".
Посочва се, че е участвал в нерегламентирани срещи в Министерство на отбраната за договаряне на тлъсти обществени поръчки с точно определен кръг фирми, който след спечелването се „отблагодаряват с проценти под масата. В статията са изложени множество неверни и клеветнически твърдения, че ищецът е свързан с „топ прокурор", като е направено внушението, че организирано с последния ищецът споделя „криминалните блага, придобити от схемите".
В трета поред статия, публикувана на 03.09.2024 г., със заглавие „Narod.bg взе главата на военния зам.-министър И. П." ответникът допълва позицията си с твърдения, че ищецът П. е „готов клиент на прокуратурата, която има предостатъчно доказателства да го изправи на подсъдимата скамейка и да го натика в затвора, за да покажем на партньорите в ЕС, че 1
България не е разграден двор и че който играе мръсни игрички за милиони отива зад решетките".
В исковата молба се твърди, че в статиите са изнесени множество неверни, обидни и клеветнически твърдения, които достигнали до неограничен кръг лица. Всички обидни и позорящи ищеца твърдения са мигновено мултиплицирани в интернет сайтове като „faktibg.com"; „reporteri.bg"; "telegraph.bg"; "vesti.bg"'; "novinar.bg", като по този начин се разширява допълнително неопределения кръг на адресатите. В резултат на интензивна клеветническа кампания, на 02.09.2024 г., ищецът е освободен от заемната дотогава длъжност заместник-министър на отбраната, на която е назначен на 16.04.2024 г.. Вследствие на публикациите, съдържащи се в поддържания от ответната страна информационен сайт доброто име на ищеца в качеството му на юрист, висш държавен служител и експерт е непоправимо накърнено, нанесени са му неизмерими вредоносни последици, като вероятно е сложен край на безупречната му държавно служебна кариера. Целият вътрешен свят на ищеца се е бил сринал, усетил е как всичко, което неуморно е градил се разрушава, чувствал е безпомощност, дълбока обърканост и безсилие. Особено тежки са били за него обстоятелствата, че не е знаел как ш,е успее да се защити, какво ще последва за него от статията, в която единственото вярно нещо е било името му, по какъв начин ще трябва да опровергава написаното пред близките, познатите и приятелите си. Посочва, че последващите публикации задълбочили негативните му усещания. Твърди се, че ищецът за един продължителен период от време е нямал желание за прием на храна и течности, трудно му е било да изпълнява служебните си задължения, бил е объркан и трудно е могъл да концентрира мислите си. Изпитал е чувство на вътрешен яд и объркване. Мисълта, че е бил станал за посмешище и е бил публично опозорен, представен в нечистоплътната светлина на корумпирана персона, която в името на личния си интерес би могла да навреди на обществения, е предизвикала у доверителя ни крайно негативна реакция, имал е усещане за лична обреченост, безнадеждност и апатия. Никога през своя съзнателен живот ищецът не се е чувствал толкова обруган, омерзен, охулен и посипан с нечистотия. Хора от неговия близък кръг са се отдръпнали от него, вследствие от обстоятелството, че е публично обруган и доброто име, което е градил неуморно през целия си съзнателен живот е непоправимо опетнено. Чувал е подмятания, че се е превърнал в нарицателно за корупционер. Загубил е безвъзвратно много професионални контакти, репутационните щети нанесени върху името му са белязали траен негативен отпечатък, като за ищеца не съществува надежда вредите да бъдат поправени. Престанал е да се движи в обществените кръгове, с конто преди това е общувал, нямал е желание за каквато и да било физическа активност и е изгубил доверието в хората. Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на претенцията и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 25001 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статията, публикувана в интернет сайта www.narod.bg. Претендират се законна лихва и сторените по делото разноски.
Ответникът „РД Медиа Груп” ЕООД, в срока по чл.131 ГПК опредявеният иск е неоснователен. Оспорено е авторството на процесните думи и изрази. Ищецът е посочил изрази, които не са нито клеветнически, нито обидни. Оспорено е обстоятелството, че служителите на същия не са извършили посочените в исковата молба противоправни действия. Подробни съображения сочи в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол, № 139, том II рег. № 5752/ 12.09.2024 г.на нотариус Х.В., с рег. № 628 на НК и район на действие – СРС, в който е обективирано съдържанието на процесните статии, публикувана в www. narod. Вg.
Приложени са в текстови формат и изображения от цитирания по-горе сайт, съдържащ разпечатка на процесните публикации, както и изображения от други интернет 2 сайтове препечатали статиите.
По делото е приложена в препис пр.пр. 1347/2024г. образувана по сигнал срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл.301 вр. чл.304 б. от НК и чл.282 НК, която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство.
Приети са по делото копие от прокурорска преписка № 3276/2025 г.; писмо от Министерството на отбраната на Република България; писмо от Министерство на вътрешните работи - дирекция „Инспекторат“; справки в Софийския районен съд и Софийския градски съд; писмо от „Сметна палата“; писмо от „Министерски съвет“ от които се установява, че спрямо ищеца няма няма образувани други граждански и наказателни производства, както и се установява, че не може да бъде установен авторът на подадения срещу него анонимен сигнал.
По делото е разпитана свидетелката Р.Т., която заявява, че познава ищца от средата на 90-те години на миналия век и твърди, че са в изключително близки семейни отношения.
Посочва че е запозната и с неговия професионален път. Твърди, че в резултат на тези публикации той изпитвал силен гняв от неистинността им и от отвратителното престъпление, в което е обвинен – тежка корупция. Първоначално това било състоянието му, след което изпаднал в изолация, довела до прекъсване на неговите неговите професионални и приятелски връзки създадени през годините. Изпитвал чувство на тревожност, и в продължение на доста дълъг период от време, близо година, не могъл да си намери работа.
От разпита на свидетеля З.К. който дава показания за начина по който се работи в ответното дружество. Описва механизма по който се събира, проверява и публикува информацията. Заявява, че са научени да проверяват информацията от поне два източнНаучени сме да проверяваме информацията поне от две места, такива са правилата. В конкретния случай се споменават прокуратури, следствия. Имаме официални източници.
Заявява, че няма спомен кой е е автор на процесните публикации преди да бъдат пуснат в сайта.
По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че преживяното от ищеца в периода 27.08.2024г.- 03.09.2024г. представлява психотравмено събитне, което би могло да доведе до появата на негативни емоции и остава на социалпсихологично ниво. Вещото лице посочва, че преживените от ищеца негативни емоции са психогенно обусловени, като водещите емоции са гняв, обида и несигурност за неговото бъдеще, и е възможно да са предизвикали в него психичен дискомфорт, но имат временен и психично обратим характер. Тези негативни емоции не са довели до развитието заболяване. за което няма никакви обективни или клинични данни. Вещото лице посочва, че не може да отговори на въпроса за етиологията на описаните субективни усещания при ищеца като не може да се направи отграничение дали те се дължат на изнесеното в медиите или на освобождаването му от длъжност или се дължат на разочарованието му, че не би могъл да продължи кариерното си развитие. Посочва се в експертизата, че няма от 27.08.2024г. до момента няма обективни данни ищецът да е потърсил специализира психиатрична помощ, както и не са налице документи удостоверяващи наличието на психично заболяване. Вещото лице посочва, че е възможно при ищеца да е се е породил гняв като негативна емоция, но липсва медицинска документация, която да удостоверява, че в процесния период той е имал психиатрични проблеми, породени от събития в неговия живот. Посочено е, че към момента на прегледа ищецът е без разстройства емоционалната сфера и без разстройство въ възприятието. Не страда от психично разстройство и може да функционира нормално. При личния преглед на ищеца експертът не е констатирал наличие на тревожност, споделя за безсъние, може да функционира професионално и в личен план.
Има останало в него като емоция разочарованието му, че той е загубил 15 години от своя живот и му се е нарушило кариерното развитие, той го свързва с тези публикации. Това е водещото към момента, че тези 15 години са пропуснати, той е има амбициите да се издига кариерно, да достигне до някакви нива.
Други допустими и относими доказателства не са събрани.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.
Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.
За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bb7c637-dc15-4afc-8509-ad1cfe38aba0