Решение № 1097 от 12.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100513625 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20169720/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 22234/20 г. по описа на СРС, 65 състав, С.О., с адрес: гр. София, ул. *******, е осъдена да заплати на ЗАД А.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 1794,98 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 28.10.2015 г. ПТП, ведно с обичайните разноски за определянето му, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумата в размер на 546,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.04.2017 г. до 04.06.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 501,80 лв.

Постъпила е въззивна жалба от С.О. срещу решение

№

20169720/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 22234/20 г. по описа на СРС, 65 състав.

Твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като не е отчел липсата на доказателства, като протокол за ПТП, становището на вещото лице по САТЕ, че процесното събитие е можело да бъде избегнато от страна на водача, както и че механизмът на настъпване на събитието е установен изцяло чрез свидетелски показания.

Твърди, че всички доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е 1 постановил решението си, са косвени. Поддържа, че неправилно възражението за съпричиняване не е уважено от съда. Твърди, че липсата на протокол за ПТП, както и разминаването между свидетелските показания и представените заявления от страна на водача за настъпване на застрахователното събитие, представлява съществена пречка за формиране на категоричен извод за механизма за настъпване на процесното ПТП, респ. за уважаване на иска. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ЗАД А.“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа становището, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът ЗАД А.“ АД твърди, че на 28.10.2015 г. в гр. София, на ул. „******* *******, лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, управляван от Д.П., попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети на лекия автомобил. Посочва, че увреденият лек автомобил е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица

№ 0000497642/07.10.2015 г., със срок на валидност от 08.10.2015 г до 07.10.2016 г. Твърди, че полицата е била сключена при уговорено покритие „Клауза П ” – Пълно каско съгласно ОУ, представляващи неразделна част от застрахователния договор.

Твърди, че по заведената щета е било изплатено на собственика на застрахования автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1784,98 лв. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение по застраховка Каско срещу причинителя на вредата. Твърди, че С.О., в качеството й на собственик на улиците на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС във вр. с § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА, е длъжна да стопанисва и да поддържа в изправност повереното й имущество и на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за причинените от бездействието й вреди на трети лица. Посочва, че с регресна покана от 26.01.2016 г. С.О. е била поканена да възстанови платената сума, ведно със сторените ликвидационни разноски. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1794,98 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП, настъпило на 28.10.2015 г. в гр. София, на ул. „******* *******, в т. ч. и 10 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 546,67 лв. за периода от 23.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.

2

Ответникът – С.О. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск, настъпването на твърдяното събитие по отношение на време, място и начин на настъпване, както и наличието на причинна връзка между увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва твърдението за изпратена регресна покана, като твърди, че С.О. не е била надлежно уведомена за настъпилата щета в резултат на процесното ПТП. Претендира разноски.

За установяване съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ЗАД А.“ АД и собственика на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, по делото е представена комбинирана застрахователна полица № 0000497642/07.10.2015 г. за застраховки „Каско“ и „Злополуки“, сключена между ЗАД А.“ АД, като застраховател, и „С. 2003“ ЕООД, като собственик на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, от която е видно, че уговореният покрит риск по застраховка „Каско“ е „Клауза П“ – Пълно каско, със срок на валидност от 08.10.2015 г. до 07.10.2016 г., съгласно Общите условия за застраховка на МПС „Каско“ на ищеца.

От представените Общи условия на ищеца за застраховка на МПС „Каско“ се установява, че процесното ПТП представлява покрит риск по Клауза „П“ – Пълно каско /т.

12 във вр. с т. 8.3./.

За установяване на обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на САТЕ.

Съгласно уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 29.10.2015 г. и декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, от 29.10.2015 г. от Д.П. - на 28.10.2015 г. в кв. Бояна, на ул. „******* *******, в посока – Боянската черква, лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, управляван от Д.П., е претърпял увреда – при движение по посочената улица е попаднал в препятствие на пътя – необезопасена и необозначена дупка, при което са били увредени задна лява гума и задна лява джанта.

За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Д.В. П. и М.Х. Ц..

От показанията на св. П. се установява, че през 2015 г. управлявал лек автомобил „Мерцедес С“, като в автомобила е бил заедно с жена си. Движили се в посока Боянската църква, валяло дъжд и колата влязла в дълбока дупка, пълна с вода. Посочва, че преди дупката не е имало знаци и обозначения. От попадането на автомобила в дупката се сцепила предната му лява гума и предната лява джанта. Заявява, че е извикал КАТ, но протокол за ПТП не е бил съставен.

От показанията на св. М. Ц., която живее на семейни начала със св. П., се установява, че през 2015 г. управляваният от св. П. лек автомобил, в който била и свидетелката, попаднал в дупка на пътното платно, която не се виждала, тъй като валяло дъжд. Посочва, 3 че в резултат на това се спукала джантата и гумата на лекия автомобил.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка механизма на настъпване на процесното ПТП е, както следва: на 28.10.2015 г. лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, се движел по ул.

„*******, с посока към Боянската църква, и в района на № 63, превозното средство попаднало в необезопасена и немаркирана дупка на пътното платно. Видимите щети по лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, отразени в уведомление – декларация за щета, са: задна лява джанта и спукана задна лява гума. Според заключението на САТЕ с оглед механизма на настъпване на процесното ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в уведомлението – декларация за щета видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 28.10.2015 г. произшествие в гр.

София. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 1784,98 лв. При разпита на вещото лице в открито съдебно заседание същото посочва, че ако автомобилът е бил минал с по – ниска скорост, увреждането е могло да бъде избегнато.

По делото не се спори между страните, а и от представеното платежно нареждане от 05.01.2016 г. се установява, че ЗАД А.“ АД е изплатило на сервиза, отстранил вредите по МПС, сумата от 1784,98 лв.

С регресна покана с изх. № Л – 892/26.01.2016 г. от ЗАД А.“ АД до С.О., заведена с вх. № СО16 – ТД26 – 1164 от 27.01.2016 г., С.О. е поканена да възстанови платеното застрахователно обезщетение и разноски по щета № 100 15 *** в размер на 1794,98 лв. в 7 – дневен срок от получаването на регресната покана.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно 4 поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: наличието на сключен договор за имуществено застраховане по имуществена застраховка „Каско“ между въззиваемия и собственика на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № *******, в срока на застрахователното покритие на който договор, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, както и факта на плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско“ в размер на 1784,98 лв.

Основният спорен въпрос във въззивното производство е дали от събраните по делото доказателства се установява механизма на настъпване на процесното ПТП.

Действително за установяване за процесното ПТП по делото не е представен протокол за ПТП, но това не означава, че съдът не може да приеме същото за доказано, ако то се установява от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В допълнение следва да се посочи, че посещението на служителите на КАТ на мястото на произшествието не е било задължително /чл. 125 ЗДвП/.