Решение № 2085 от 01.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2085 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно гражданско дело № 20211100514917 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20187692 от 20.09.2021 г., постановено по гр.д. № 74014/2019 г. по описа на СРС, 169 състав, е отхвърлен предявеният от „Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу М. Г. Н. иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата от 7160,97 лева – регресно вземане за изплатено от застрахователя на увреденото от ПТП на 31.05.2010 г. лице застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца, като със същата се излагат съображения, че обжалваният съдебен акт е необоснован и неправилен, постановен в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че поради допуснати от съда процесуални нарушения страната е била лишена от възможност да докаже основателността на предявения иск. В тази връзка пред въззивния съд са заявени доказателствени искания при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Заявеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. П.Г., е подал отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че ищецът не е доказал основателността на предявената претенция – че ответникът е управлявал автомобила след употреба на алкохол. На следващо място въззиваемият счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира предявеното вземане, като в тази връзка поддържа, че не се е суброгирал в правата на увреденото лице. Позовава се на съдържанието на представеното от ищеца пълномощно от увредения в полза на адв. Г.В., като поддържа, че ищецът е заплатил обезщетението на пълномощника, който не е бил изрично упълномощен за това действие. Развива подробни съображения, тълкувайки волята на упълномощителя, като в обобщение заявява, че застрахователят е заплатил обезщетение не на увредения, а на трето лице. В условията на евентуалност заявява 1 възражение за погасяване по давност на вземането, представляващо изплатена от застрахователя лихва за забава за периода 31.05.2010 г. – 15.05.2015 г. Счита за неоснователни и претенциите на ищеца за заплатени съдебни разноски в размер на 284,50 лева и за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 450 лева, заплатено на адв. С.Н., в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ, в което застрахователят е осъден по прекия иск на увредения. Заявеното с отговора искане е за потвърждаване на съдебното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на оплакванията, заявени от въззивника с жалбата, както и по доводите на въззиваемия, съдът приема следното:

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. На основание посочената разпоредба застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на увреденото лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане застрахователно обезщетение, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона граница.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:

1/. сключен действителен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства между деликвента и ищеца, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователното обезщетение, 3/. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение, 4/. деликвентът да е управлявал МПС при причиняването на деликта след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, като неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Като писмено доказателство по делото е приет протокол от открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2010 г. по НОХД № 14455/2010 г., от съдържанието на който се установява, че производството по това дело е прекратено по реда на чл. 384, ал. 1, вр. 382, ал. 7 НПК, като съдът е одобрил постигнатото споразумение, сключено между прокурор от СРП и защитника на подсъдимия М. Г. Н., като последният се е признал за виновен за това че на 31.05.2010 г. около 22:30 часа в гр. София, по бул „Сливница“ с посока на движение към бул. „К. Величков“ е управлявал МПС „Фолкваген“, рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред и което деяние съставлява 2 престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. С одобряването на споразумението от съда, същото е влязло в сила на 14.12.2010 г.

Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Ето защо и на основание чл. 300 ГПК съдът следва да съобрази задължителна сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая тези обстоятелства са установени по делото с приобщаването като доказателство на съдебния протокол, удостоверяващ по официален път, че наказателното производство е приключило с одобряването на споразумението, постигнато между прокурора и защитника на подсъдимия, от съда.

Ето защо и по делото е установено, че в периода на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахованият при ответника водач е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,4 на хиляда.

На следващо място по делото е установено, че с влязло в сила решение, постановено на 31.05.2014 г. по гр.д. № 17291/2011 г. по описа на СГС ищецът е осъден да заплати на Р.Г.Т., чрез адв. В., на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ сумата от 5000 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение от общия дължим размер на обезщетението, за причинени при управление на МПС „Фолксваген Пасат“, рег. № **** вреди от ПТП на 31.05.2010 г., заедно със законната лихва от 31.05.2010 г. до окончателното плащане. С решението в тежест на ответника /ищец в настоящото производство/ са възложени разноски в размер на 284,50 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева в полза на адв. С.Н. за предоставена на ищеца по прекия иск правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. Решението е постановено при участието на М. Г. Н., като трето лице помагач на страната на застрахователя.

Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Следователно и доколкото ответникът в настоящото производство е участвал като помагач на страната на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, то и е обвързан от установеното в мотивите на това съдебно решение.

Влязлото в сила решение, постановено по иска на увреденото лице, е представено още с исковата молба и е прието като доказателство в производството пред първия съд. С оглед последното и предвид разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК, съдът е следвало да съобрази установеното в мотивите на това съдебно решение, в което съдът е приложил разпоредбата на чл. 300 ГПК. Ето защо и дори във въззивното производство съдът да не бе уважил заявеното на основание чл. 266, ал. 3 ГПК доказателствено искане за приобщаване на крайния съдебен акт, с който наказателният съд е одобрил споразумението между прокурора и защитника на подсъдимия, то само на основание чл. 223, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е следвало да приеме за установено в производството, че ответникът в качеството си на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил с рег. № ****, е причинил пътнотранспортно произшествие на процесните дата и място, управлявайки автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,4 на хиляда. Следователно възраженията на въззиваемия, релевирани с отговора на въззивната жалба, че ищецът не е установил в производството, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, са напълно неоснователни.

Следва да се обсъди възражението на ответника и въззиваем в настоящата фаза на производството, че като е изплатил застрахователното обезщетение на адвокат В., пълномощник на увреденото лице, по банкова сметка с титуляр Г.А. В., застрахователят не е платил надлежно на увреденото лице с оглед съдържанието на 3 приетото като писмено доказателство по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя по същото. В тази връзка въззиваемият поддържа, че след като не е платил на легитимираното лице, застрахователят не се е суброгирал в правата на последното и предявената претенция е неоснователна.

Видно е от съдържанието на обсъжданото пълномощно, че адвокатът е бил упълномощен да посочи пред застрахователя банкова сметка, по която да бъде изплатено възнаграждението, като и да открива на името на двамата /на упълномощителя и на пълномощника/ съвместни банкови сметки за съвместно управление и разпореждане, да открива и закрива от името на упълномощителя банкови сметки за превеждане на застрахователното обезщетение и да тегли суми от тях, като тегленето на суми от съвместните банкови сметки да става само в присъствието на двамата или на упълномощени от тях представители.

Установява се от приетото като писмено доказателство нареждане за плащане, че на 15.05.2015 г. ищецът е превел сумата от 6710,97 лева с основание за плащане гр.д.

№ 17291/2011 г. по банкова сметка с титуляр Г.А. В..

По същество, направеното от ответника възражение за ненадлежно изплащане на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя, въззивният съд приема, че е такова за надвишаване обема на представителната власт на пълномощника, който според възражението не е бил упълномощен да посочи пред застрахователя обезщетението да бъде преведено по банкова сметка на адвоката, доколкото по делото не са били налице данни тази банкова сметка да е съвместна на адвоката и упълномощителя.

Тук е мястото да се посочи, че с това оспорване ответникът релевира възражение именно за липса на представителна власт у пълномощника да извърши това правно действие пред застрахователя, да посочи и приеме по своя банкова сметка застрахователното обезщетение, дължимо на лицето, което го е упълномощило да го представлява пред застрахователя.