Решение № 2409 от 06.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2409 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20205330111916 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против В. К. СТ. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 634, 26 лв. – главница за периода от 20.06.2018 г. до 20.07.2020 г., дължима по договор за кредит **** сключен на 03.05.2018 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата в размер от 1 634, 66 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.06.2018 г. до 17.10.2019 г., сумата в размер от 1 138, 41 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до 17.09.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2020 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., с което са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор (цедент) - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по сключения между него и В. К. С. договор за кредит № ***** от 03.05.2018 г.

Твърди, че съгласно договорът за цесия ищецът се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което бил надлежно упълномощен от страна на цедента. Поддържа, че 1 изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, което уведомление се върнало в цялост с отбелязване „непотърсен“. Твърди, че уведомлението е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 17.10.2019 г. Прилага уведомленията за извършена цесия и за обявената предсрочна изискуемост към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения цесионер следва да се счита достигнало до длъжника, дори последният да участва в производството чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Твърди, че по силата на сключения между първоначалния кредитор и длъжника договор за кредит била предоставена сумата в размер от 10 000 лв. – главница, с която била финансирана и такса ангажимент в размер на сумата от 350 лв. Била установена и застраховка плащания в размер от 1 512 лв., заплатена на застрахователния агент „Директ сървисис“. Сочи, че общият размер на задължението е от 13 214, 34 лв, с ввключена възнаградителна лихва от 3 214, 34 лв., платими на 27 равни месечни вноски в размер от 489, 42 лв. Твърди, че крайният падеж на задължението е настъпил на 20.07.2020 г., но поради забава в плащането на погасителните вноски вземането било обявено за предсрочно изискуемо с изпратено уведомление на 17.10.2019 г. Поддържа, че длъжникът погасил сумата в размер от 489, 42 лв. на 21.05.2018 г., с която е погасена първата месечна погасителна вноска. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът В. К. С. е депозирал, в законоустановения за това срок, отговор на исковата молба, в който посочва, че няма възражения относно иска и го приема. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява 2 извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който посочва, че няма възражения и приема предявените искове. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено с молба от 19.11.2021 г.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 609, 73 лв., от които 509, 73 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на сумата от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. За да достигне до този извод съдът съобрази, че в случая не са налице кумулативно изискуемите за това предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото макар ответникът да е признал предявените искове, последният е станал повод за тяхното предявяване.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „Б“ № ****, да 3 заплати на основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офиссграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 9 634, 26 лв. – главница за периода от 20.06.2018 г. до 20.07.2020 г., дължима по договор за кредит № ******, сключен на 03.05.2018 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата в размер от 1 634, 66 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.06.2018 г. до 17.10.2019 г. и сумата в размер от 1 138, 41 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до 17.09.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2020 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В. К. СТ., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 609, 73 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 11916/2020 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __/П/_____________________ 4