Решение № 477 от 09.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Варна, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110204235 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Трансавто“ АД гр. Варна, ЕИК 202071188, срещу Наказателно постановление №23-0001859 от 13.07.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закон за автомобилните превози (ЗАвмП), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че с изменение от ДВ, бр.84 от 21.10.2022 г., в сила от същата дата, разпоредбата на чл.8, ал.5 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. е отменена като същевременно, с нормата на чл.8, ал.2 от същата наредба е указано, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно, поради което е отпаднало задължението към водачите, които извършват управление на товарен автомобил, да подновяват удостоверението за психологическа годност. Изразява становище, че с оглед настъпилата законодателна промяна, е налице основанието по чл.3, ал.2 ЗАНН за приложение на приетата по-благоприятна за нарушителя разпоредба, предполагаща безсрочност на удостоверението за психологическа годност, при което поведението на въззивника не следва да се третира като административно нарушение.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по надлежния ред и претендира НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. В съпроводително писмо е отправено и искане за присъждане на сторените разноски.

След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През м. май 2023 г. свидетелите К. К. – ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, извършили документална проверка на „Трансавто“ АД.

1

Дружеството притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари №1889. От представените документи и конкретно - информация от памет на дигитален тахограф, пътен лист №010662 и товарителница №0030686, се установило, че на 19.08.2022 г. бил извършен превоз на товари с т. а. „Ивеко“, кат. N2, рег.№В 9843СА, чиито водач Д.Р. не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 06.08.2022 г. до 08.09.2022 г. Поради това свид. К. К. съставил против дружеството акт за установяване на нарушение, за това че на 19.08.2022 г. превозвачът осъществил превоз на товари с МПС, чийто водач не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП. Нарушението било квалифицирано по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвмП. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН въззивникът представил възражение срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвмП, за което на въззивника било наложено наказание „имуществена санкция” в размер 3000 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания на свид. К. К., така и от приобщените документи – НП №230001859 от 13.07.2023 г., АУАН №337191 от 16.05.2023 г., Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г.; жалба рег.№52-00-00-7039 от 17.08.2023 г., пътен лист №010662 от 19.08.2022 г., товарителници – 2 бр, информация от дигитална карта на водача; информация от дигитален тахограф; справка в регистъра на психологическите изследвания; справка от програма лицензи, които, преценени в тяхната взаимносвързаност, са непротиворечиви, логично свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД „Автомобилна администрация“ Варна, съобразно чл.92, ал.2 ЗАвмП и Заповед №РД-0830 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно.

Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Вмененото на въззивника нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвмП съдът намира 2 за обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано, но същевременно счита, че то представлява маловажен случай. Видно от справката от Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване, водачът Д.Р. е притежавал УПГ от 2013 г, предпоследното такова е било валидно до 05.08.2022 г, а последното е от 09.09.2022 г до 09.09.2025 г. Периодът, в който е установено управление на МПС без такова УПГ, е с продължителност от 34 дни, след което му е издадено ново УПГ за срок до 2025 г. Въз основа на тези обективно установени факти се налага извод, че и на 19.08.2022 г, когато е извършен инкриминирания превоз, водачът е бил психологически годен да извършва обществен превоз на товари независимо от липсата на валидно удостоверение за това, т. е. макар дружеството-превозвач да е осъществило обективния състав на нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвмП, то същото несъмнено разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Предвид липсата на доказателства за предходно извършени от превозвача нарушения от същия вид, наказващият орган не е следвало да издава НП за нарушение, представляващо маловажен случай по чл.28 ЗАНН.

Независимо от горното в този казус следва да бъде съобразено и Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС, според което " Член 7, §1 и §3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност." По силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл.51, ал.4 ЗБЛД, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г., както и §6 от ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – понеже при наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно от СУМПС. С тези съображения съдът счита за неоснователни изложените от въззиваемата страна доводи за тълкуването на решението на СЕС в смисъл, че конкретно изискванията на Наредба №36/2006 г. относно удостоверенията за психологическа годност не следва да се възприемат като противоречащи на Директора 2006/126 според решението по дело С-277/22 на СЕС.

В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните по делото липсва спор, че към 19.08.2022 г професионалният водач Д.Р. е притежавал валидно СУПМС, а в преписката липсват констатации, твърдения и доказателства, че той не е бил правоспособен водач, или че дружеството-превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване на обществен превоз на товари от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 19.08.2022 г водачът, извършил превоза за "Трансавто" АД, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т. е. бил е психологически годен да извършва обществен превоз на товари в срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното към настоящия момент вмененото на въззивното дружество административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 3

ЗАвмП е и обективно несъставомерно, което е още едно основание за незаконосъобразност на НП поради неправилно приложение на материалния закон, налагащо отмяната му.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0001859 от 13.07.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна , с което за нарушение п о чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвмП, на „Трансавто“ АД гр. Варна, ЕИК 202071188, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3000.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4