Решение № 193 от 04.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Казанлък, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102158 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Й. Х. Х., ЕГН:

**********, с адрес ***, действаща чрез пълномощника си, адв. М. В. М., Адвокатска колегия-***, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.***, ул.

П.О.К. № ЗБ, ет.З an. 11 против „А.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител Ц.П.К., действащо чрез пълномощник юрисконсулт И.Н.. Съдът приема, че се касае за иск с правно основание чл.

124 ГПК и чл. 26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД. Претендира се провъзгласяване на нищожност Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014 г. и при условията евентуалност на неустойката и таксите по Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014 г., сключен между Й. Х. Х., ЕГН: ********** и „А.“ АД, ЕИК:***.

Процесуалният представител на ищцата твърди, че съгласно сключения Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014г ищцата трябвало да предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, в противен случай дължала неустойка, която била включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението.

При забава за плащането същата дължала разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12 ал. 1 от договора. След настъпване на предсрочната изискуемост Х. дължала еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението, както било посочено в Поканата за доброволно изпъление. На 08.01.2019г. ищцата сключила Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014г, по силата на които кредитната карта, предоставена с Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014г, се преиздава, а срокът на договора се увеличава с още 6 години.

1

Ищцовата страна претендира, че Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014г. е нищожен поради противоречие с чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1 т.9, т.

10, т. 11 от ЗПК. Закона за потребителския кредит въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които водел до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Сключеният Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014г бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойка и такса за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавало правата на ищцата и било основание за недействителност на Договор за кредит.

На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.П ал.1 т.Ю от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014г е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на 2 неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дьлжимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за кредит ,,Бяла карта“ от 20.11.2014г поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Ищцовата страна твърди, че Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка и такса, не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора 3 за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС№426/2014г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014г следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност ищецът счита, неустойката и таксите по Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014г са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП по следните съображения:

Предвидената неустойка и такси са неравноправни по смисъла на чл.

143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, както и допълнителни такси, които са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата според които се дължи неустойка при неосигуряване в 3дневен срок от датата на настъпване на падежа на текущото задължение и такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение се намира в пряко противоречие е преследваната е целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза 4 извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г„ ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.