Определение № 689 от 21.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Варна, 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500220 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. М. Т. за изменение на постановеното по делото решение № 140/25.09.2024 г., постановено по в.гр.д. № 220/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 1600 лв. до 3 779,33 лв.

Молителят е настоявал, че при определяне на адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ на ответниците, съдът не отчел действителната фактическа и правна сложност на делото и не съобразил размера на минималното предвиденото такова по Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се равнявало на 3 779,33 лв.

С. П. К. не е подал отговор на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от лице с правен интерес, редовна е и допустима (приложен е списък по чл. 80 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

1

С постановеното по делото решение № 140/25.09.2024 г. по в.гр.д. № 220/2024 г., Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжния съд, с което е отхвърлен предявения от С. П. К. срещу Д. С. А. и М. С. Ц. иск по чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 20 000 евро, представляваща неустойка по чл.3.1 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.2021 г. за неизпълнение на задълженията на ответниците за снабдяване с необходимите документи за подписване на окончателен договор и неявяване на уговорената предварително дата за сключване на окончателен договор и въззивникът е осъден да заплати на адв. Т. сумата от 3779,33 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА.

По делото пред въззивната инстанция, адв. М. Т. Т. е осъществявал безплатно, по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, процесуалното представителство на ответниците Д. С. А. и М. С. Ц.. Предметът на делото е един иск по чл. 92 от ЗЗД с цена от 20 000 евро и за заплащане от ответниците на неустойка, договорена в предварителен договор, като делото не е с фактическа и правна сложност. То е приключило в едно съдебно заседание пред въззивната инстанция, където не са събирани нови доказателства, а защитната теза е идентична с тази пред първата инстанция. Адвокат Т. е подал един отговор на въззивната жалба и е участвал в едно съдебно заседание. При това положение, присъдената от настоящата инстанция сума от 1600 лв. за безплатно оказана от него правна помощ на ответниците по чл. 38, ал.2 ЗА е съобразена с обема на свършената работа и сложността на делото за адвоката, като размерът й е определен конкретно за случая и не е обвързан с предвиден минимален такъв п о Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС).

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. Т. за изменение на постановеното по делото решение № 140/25.09.2024 г., постановено по в.гр.д.

№ 220/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на сума за адвокатско възнаграждение в размер на горницата над 1600 лв. до 3 779,33 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3