Протокол № 350 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 350 гр. София, 16.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева

Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901390 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Производството е по чл. 290 ГПК.

След изпълнение на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК и на поименното повикване в 13:30 ч. страните се представиха така:

Касаторът „Грийн енерджи България“ ЕООД, гр. София чрез процесуален представител адв. С. С. редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 91/29.10.2024 г., стр. 173, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК. За него се явява адв. С., с пълномощно по делото.

Ответникът „Солар Енерджи Съпорт“ ООД редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 91/29.10.2024 г., стр. 173, съгласно изискванията на чл.

289 от ГПК. За него се явява адв. Топалов, с пълномощно, което представя в днешното съдебно заседание.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Топалов: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ

1 отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

С определение № 2110 от 25.07.2024 г. по т. д. № 1390/2023 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 301 от 16.05.2023 г. по т. дело № 255/2023 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по уточнения в определението правен въпрос.

Адв. С.: Поддържам касационната жалба.

Адв. Топалов: Оспорвам касационната жалба, поддържам отговора.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВИ съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. С.: Тъй като съм свикнал да проверявам не само фактите, но и контекста, вчера си направих труда да проверя кои са докладчиците по тълк. решение № 3/2016 г. и с удовлетворение установих, че единият докладчик е председателя на настоящия касационен състав, другият докладчик е Емануела Балевска. Бил съм стажант на Емануела Балевска още, когато беше в СГС. Тя беше достатъчно щедра да ми позволи да напиша менителнично решение, така че не се изненадвам, че настоящият касационен състав е допуснал въззивното решение до касационен контрол, тъй като председателят му със сигурност и останалите членове съзнават много добре връзката между това тълкувателно решение, ценностите, които тълкувателното решение 2 обективира и правния въпрос, по който е допусната касация по настоящото дело. По силата на една случайност аз имам история с въпросното тълкувателно решение, тъй като то беше постановено в резултат на спиране на исково дело, което аз и колежката Рашинкова водехме за остатъка от вземането. Това исково дело беше спряно и касационният състав сезира ОСГТК, в резултат на което беше постановено и тълк. решение№ 3/2016 г. В този касационен състав беше и Красимир Влахов. Аз не го познавам лично, но когато го срещнах си позволих да изразя мнението си, че за мен в правова държава отговорът на въпрос 2 от това тълкувателно решение може да е единствено този, до който в крайна сметка достигна и ОСГТК. Тезата на ответника е, че изискуемостта на вземането при осъдителен иск не била правопораждащ вземането факт, поради което не се обхваща от силата на пресъдено нещо. Аз не мога да отрека, че изискуемостта не е факт, който поражда самото облигационно вземане, но разбира се в контекста на осъдителен иск и осъдителен исков процес изискуемостта е правопораждащ притезанието юридическия факт, тъй като предмет на осъдителен исков процес може да бъде само притезание. Притезание без изискуемост в облигационното право не съществува. Тази теза на ответника аз я виждам като отчаян опит да се противопостави някаква формална аргументация на теза, която в контекста на базисно положение на облигационното право и на гражданския исков процес е на тълк. решение № 3/2016 г. и няма слаби места.

Последното, което ще кажа е, че ответното дружество и по скоро неговият соларен бизнес е създаден с парите на моя клиент за половината, от които е и настоящото дело. Тези пари са дадени през 2012 г., от тях нито една стотинка не е върната на клиента ми. Вместо допълнителната парична вноска да бъде върната, „Грийн енерджи България“ ЕООД, гр. София беше незаконно заличено като съдружник през 2016 г., въз основа на правно становище на адв.

Михов. Каква е тази конструкция на заличаване на съдружник, аз не знам, но така или иначе, отне ми пет години преди да го възстановя като съдружник в „Солар Енерджи Съпорт“ ООД и шест месеца след като го възстанових, ответното дружество изключи клиента ми като съдружник под предлог, че не си бил внесъл дяловата вноска в капитала от 2012 г. Парадоксът е, че това решение беше прието не само от общото събрание при положение, че всички знаем как настъпва изключването поради невнасяне на вноската - то настъпва по право, но беше взето и с гласовете вече на мажоритарния съдружник 3

„Енергийни колектори“, който сам не беше внесъл вноската си в капитал. И сега чакам в момента СГС да ми каже дали съдружник, който сам не си е внесъл дяловата вноска, може да изключва друг съдружник на същото основание. Залогът в това дело, с което сте сезирани, е дали ответникът ще успее да се измъкне сух и никога да не върне една стотинка от 800 000 евро или ще трябва да ги връща.

Представям списък на разноски за платен адвокатски хонорар.

Уточнявам, че този хонорар е платен от едноличния собственик на доверителя ми, въз основа на договор за заем между доверителя ми и този едноличен собственик. Причината за тази усложнена конструкция, е че банковите сметки на доверителя ми са запорирани от КОМПИ, след като той беше преследван и от българската прокуратура по сигнали, които лично аз се досещам откъде са изхождали. Прокуратурата за пореден път претърпя фиаско, оказа се няма престъпления според българския съд. Сега предстои да видим КОМПИ докъде ще стигне, но така или иначе сметките на доверителя ми са запорирани и той няма как да ми плати адвокатски хонорар.

Адв. Топалов: Ще се концентрирам по-скоро в същината на правния спор и ще бъда конкретен по отношение на допуснатия до касация процесуалноправен въпрос и неговото значение за изхода на материалноправния спор. В настоящата хипотеза силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предявената първоначално частична претенция (разликата, за която е предмет на настоящото производство) не е формирана по отношение на релевантния за настоящия правен спор въпрос, а именно относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност, респективно дали същият съвпада с момента на настъпване на неговата изискуемост. Този въпрос не е бил предмет на обсъждане и разглеждане нито от СГС, нито от въззивната инстанция, която е потвърдила неговото решение.

Видно от мотивите на постановеното по първоначалния частичен иск решение, сезираният съд е разгледал въпроса за момента на изпадане на ответника в забава по отношение задължението за връщане на предоставената допълнителна парична вноска и то във връзка с направеното от ищеца искане за присъждане на лихвата за забава върху главницата. Установеният от първоинстанционния съд момент на изпадане на длъжника в забава, обаче в 4 настоящата хипотеза, в която с решението на общото събрание на дружеството не е уговорен срок за връщането на допълнителната парична вноска, не съвпада с началния момент, в който започва да тече погасителната давност за същото това вземане. Поради това считам, че и отговорът на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, независмо от това какъв ще бъде той, не се отразява върху изхода на настоящия правен спор, който е предпоставен не от въпроса за изискуемостта на вземането за допълнителна парична вноска, респективно от момента на нейното настъпване, а от момента, от който започва да тече погасителната давност за това вземане, които два момента в настоящата хипотеза поради липсата на уговорен срок за връщане на допълнителна парична вноска не съвпадат. Ето защо в случая следва категорично да се посочи, че е налице разлика между началния момент, от който започва да тече погасителната давност и момента на изпадането на ответника в забава за връщането на тази допълнителна парична вноска, доколкото безспорно е установено по делото, че с решението на ответното дружество от 12.01.2012 г. не е посечен срок за нейното връщане, независимо от изискването на чл. 134 ТЗ. Въззивният съд, чийто съдебен акт е предмет на настоящия инстанционен съдебен контрол, е приел, че разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД не може да намери приложение в случая, доколкото с посоченото решение не е формирана воля за изпълнение на задължението на длъжника за връщане на тази вноска, която да е в зависимост от същата на ответното дружество или от неговата възможност, поради което в случая е прието, че се прилага нормата на 69, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че за задължения без срок кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ето защо в настоящия казус следва да се държи сметка за разликата между момента на изпадане на длъжника в забава за изпълнението на дадено задължение и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на това задължение, който момент при безсрочните задължения не съвпада с момента на забавата. Нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда правилото, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и който момент е установен за начало на давността при облигационните вземания, за които е предвиден срок за изискуемост. В случаите, когато обаче вземането става изискуемо след покана, което означава, че не е предвиден срок или условие за изпълнение, каквато е настоящата хипотеза, приложение намира нормата на чл. 114 ЗЗД, която 5 предвижда изключение от принципа, а именно, че давността започва да тече от възникване на вземането, тоест от един момент, който предхожда настъпването на изискуемостта. Без да обяснявам какъв е смисъла на нормата на чл. 114 ЗЗД, а именно да се предотврати продължаването на дадените срокове по волята на някои от страните по правоотношението, в случая на кредитора, поради което е застъпената по същество теза на касатора, че при безсрочните задължения поставянето началото на давността зависи от волята на кредитора противоречи на един от основните принципи, а именно, че началният момент на давностните срокове не могат да бъдат обвързани от субективни фактори или волята на страните, които са настъпили след пораждане на правоотношението, единствено по обективни такива факти. Ето защо, съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД, ако за облигационното задължение не е предвиден срок за настъпване изискуемост, то изпълнението на същото може да се претендира от кредитора веднага след неговото възникване и именно това ще е моментът, от който ще започне да тече погасителната давност.

Отделно от това трайна и константна е практиката на ВКС по отношение на задълженията, за които не е предвиден срок за тяхното изпълнение от гледна точка на течението на давността, а именно, че същият започва от възникване на задължението.

Предвид гореизложеното, в настоящата хипотеза, вземането за връщане на допълнителната парична вноска се погасява с изтичането на петгодишния давностен срок, който започва да тече не от момента на настъпване изискуемостта на задължението за връщането и изпадането на длъжника в забава, а от един по-ранен момент този на възникване на задължението, съгласно нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, в конкретния случай, независимо от това дали ще се възприеме застъпеното от първоинстанционния и въззивния съд становище, че това е моментът на предоставяне на допълнителната парична вноска в изпълнение на решението на общото събрание на дружеството ответник от 12.01.2012 г., а именно 29.03.2012 г. или по- скоро, каквото е лично моето становище, това е моментът на постигане на стопанската цел, като съществен елемент на допълнителната парична вноска във връзка, с която цел е взето решението на общото събрание на дружеството, което в случая е отпускането на финансови средства по договор за банков кредит за изграждането и експлоатацията на фотоволтаична централа, което отпускане е предпоставено от самоучастие на 6 ответното дружество, респективно, както е посочено в договора за съвместна дейност от 12.01.2012г. - чл.2, ал. 3, т. 2. Не се спори по делото, че банката е отпуснала първия транш по сключения договор за банков кредит на 26.04.2012г. От която и от тези две дати да се счита, че е започнал да тече давностният погасителен срок, до датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано делото, предмет на настоящото производство, е изтекъл петгодишният давностен срок, което е основание за отхвърляне на предявената искова претенция поради погасяване по давност.