Определение № 3143 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3143 гр. Варна, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500485 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 13011/08.05.2025 г. от „ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. А. Р. за изменение /по същество – за допълване/ на определение № 1793/10.04.2025 г. в частта за разноските. Твърди се неправилност на извода на съда, че разноски за проведеното частно въззивно производство не следва да се присъждат, а същите следва да бъдат присъдени от Районен съд – Варна при постановяване на акт по същество на спора.

Страната излага възражение, което подкрепя с твърдението за необходимост от санкция спрямо насрещната страна за неоснователно предизвикания правен спор. Сочи обективни критерии (дължима отделна държавна такса; различен номер на делото; друг предмет на произнасяне), че производството пред ВОС е самостоятелно и се следват разноски. Не следва да бъде прието, че на съда се дължи посоченото в закона „възнаграждение“ /държавна такса/, но на адвоката възнаграждение не се дължи, което е в противоречие на чл.

78 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК „СЛИВНИЦА – 1968“ АД изразява становище за неоснователност на искането. Моли се за отхвърляне на молбата за изменение/допълване/ на процесното определение в частта за разноските.

От фактическа страна се установява следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 6922/11.03.2025 г. от „Велде България“ АД, ЕИК 820194517, със седелище и адрес на управление гр. Троян, кв.

„Велчевски“ и съдебен адрес гр. София, 1404, жк „Г. Делчев“, бл. 68, чрез адв. Ал. Р., срещу определение № 12765/11.11.2024 г. по гр. д. № 20223110113296 по описа за 2022 г. на ВРС, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

Жалбоподателят е отправил искане за присъждане на разноски. С молба вх. № 8821/26.03.2025 г. е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

С определение № 1793/10.04.2025 г. ВОС е отменил определение № 12765/11.11.2024 г. по гр. д. № 20223110113296 по описа за 2022 г. на ВРС и е върнал делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски в полза на въззивника – ищец съдът е формирал и изложил мотиви, съгласно които не се следват 1 разноски, защото ВОС не се произнася по същество на правния спор, предмет на разглеждане от ВРС. На основание чл. 78 от ГПК се предвижда присъждане на разноски от районния съд в зависимост от изхода на делото, включително на тези, стоР. от страните по частната жалба пред ВОС, но с оглед постановения изход по делото. Така е прието в определение № 16/01.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 4382/2019г. на Първо ГО и определение № 50060/03.04.2023г. на ВКС по гр.д. № 2238/2022г. на Трето ГО.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Молбата е заявена в законоустановения срок от страна с присъщ правен интерес и е допустима за разглеждане.

Молбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в раздел III на глава осемнадесета от ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при отправено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. Допуснатата грешка е основание за изменение на произнасянето за разноски чрез поправянето й. Пропускът е основание за допълване на акта, при съобразяване на отправеното до съда искане за присъждане на разноски.

Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира самостоятелно приложение по въззивното частно дело. Актът, с който се е произнесъл ВОС не приключва делото по същество в съответната инстанция. След като ВОС не се е произнесъл по същество на спора, с който е бил сезиран първоинстанционния съд, а присъждането на разноски е свързано с изхода му, то разноски по частното дело не се следват в частното производство. Първоинстанционният съд, който дължи произнасяне по същество на спора при връщане за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, след отмяна на определението за прекратяване на производството, следва да се произнесе и по разноските, направени пред ВОС по подадената частна жалба, с оглед крайния изход и степента на уважаване на иска, съответно неговото отхвърляне. Въззивният съд е съобразил императива на чл. 78 от ГПК.

Първоинстанционният съд, който ще разгледа делото по същество следва да присъди разноските и за настоящото въззивно частно производство. Недоволството на страната от формирания правен извод не е основание за допълване на определение № 1793/10.04.2025 г. по делото в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13011/08.05.2025 г. от „ВЕЛДЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. А. Р. за изменение /по същество – за допълване/ на определение № 1793/10.04.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 20253100500485 по описа за 2025 г. на ВОС в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2