Решение № 450 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20245300900066 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищцата К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.****, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да й заплати обезщетение за претърпени, в резултат на настъпило на ****г. в гр. ****, на ул. „****“ ПТП, неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва считано от 29.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на ****г. в гр. ****, на ул. „****“ е настъпило ПТП, при което пътнически автобус от обществения транспорт на гр. **** – марка „***“, модел „****“ с рег. № ****, движещ се по линия № ***, управляван от Д. В. Г., при движение с несъобразена с пътните условия скорост преминава през изградено на пътното платно напречно препятствие за ограничаване на скоростта „легнал полицай“, вследствие на което ищцата, която е пътувала като ****, пада на пода на автобуса от пасажерската седалка, на която стои. В резултат ищцата е получила средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на поясната област, неразместено компресионно счупване на тялото на поясен прешлен – Л1. Ищцата твърди, че 1 е претърпяла оперативно лечение – стабилизираща вертебропластика на прешлено тяло Л1 с костен цимент, била е хоспитализирана за периода 15.06.2021г. – 20.06.2021г. Ищцата твърди, че в първите седмици след инцидента е изпитвала силни болки, които са смущавали ежедневието и съня й; за продължителен период от време не е могла да се облича и обслужва сама, трябвало е да спазва ограничен двигателен режим без натоварване, което я е поставило в зависимост от помощта на нейните близки. Твърди, че към настоящия момент продължава да изпитва болки, не се е възстановила и продължава да приема медикаменти. Твърди, че от операцията й останали големи и загрозяващи белези по тялото. Твърди, че влошеното й здравословно състояние се отразило негативно на нейното емоционално и психическо състояние – изпитвала чувство на безсилие, безпомощност, несигурност, неспособност за справяне с установената след ПТП ситуация, депресия.

Твърди, че произшествието й отнело възможността да бъде пълноценен човек за месеци, да се грижи за своето семейство, да поддържа домакинството си.

Ищцата твърди, че за пътническия автобус има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, която е била валидна към датата на застрахователното събитие. Твърди, че е отправила извънсъдебна претенция към ответното дружество на 29.08.2022г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, образувана е преписка по щета, като е заявен отказ от застрахователното дружество.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва, че твърденият инцидент попада в застрахователното покритие на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което развива подробни съображения, като твърди, че подобни инциденти се покриват от задължителната застраховка „злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътния инцидент, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на автобуса. Релевира възражение за изключителен принос на ищцата за настъпване на получените травми поради извършени от нея нарушения като пътник в автобуса, като сочи, че ищцата е следвало да осигури стабилно равновесие на тялото си чрез сядане на свободна седалка до установяване на превозното средство в покой или сигурно захващане към обезопасителните елементи на автобуса. В условията на евентуалност прави 2 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че нейното поведение е допринесло в равна степен с поведението на водача за реализиране на транспортния инцидент. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между пътния инцидент и всички описани в исковата молба неимуществени вреди. Релевира възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост, както и че не отговаря на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва като неоснователна по съображения за неоснователност на главния иск, в условията на евентуалност развива доводи за различен от сочения от ищцата начален момент на забава.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.

Поддържат се твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за претърпени травматични увреждания от ищцата и във връзка с тях настъпилите имуществени вреди.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че за автобус марка и модел „*** ****“, с рег. № ****, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, валидна за периода от 05.03.2021г. до 04.03.2022г., както и че ищцата е предявила пред ответното застрахователно дружество на 29.08.2022г. извънсъдебна претенция за 3 заплащане на застрахователно обезщетение, за което е образувана преписка по щета № ****.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства – материалите по ДП № 123/ 2021г. по описа на сектор ПП при ОДМВР – Пловдив, показанията на св. Д. Г. се установява, че на ****г. в гр. ****, на ул. „****“, е настъпил пътно- транспортен инцидент, при което пътнически автобус от обществения транспорт на гр. **** – марка „***“, модел „****“ с рег. № ****, движещ се по линия № ***, управляван от Д. В. Г., при движение преминава през изградено на пътното платно напречно препятствие за ограничаване на скоростта „легнал полицай“, вследствие на което ищцата, която е пътувала като ****, пада на пода на автобуса от пасажерската седалка, на която стои.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е допусната КСМАТЕ. Съгласно заключението, което не е оспорено от страните и се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, тъй като същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства, се установява следният механизъм на настъпване на процесното ПТП: Автобусът се е движил по платното за движение със скорост от около 23 км/ч, като е преминал през изкуствена неравност на пътя, при което автобусът е извършил вертикално движение нагоре и надолу, през време на което ищцата е паднала от седалката на пода на автобуса. Причината за падането е това, че седалката, на която е седяла ищцата, не е била хоризонтална или наклонена към облегалката, а е била наклонена надолу към задната част на автобуса, поради което в зависимост от първоначалното положение на тялото върху седалката, при преминаването на автобуса през изкуствената неравност на пътя и извършеното вертикално движение на автобуса и съответно на тялото на пътничката, при падането на тялото върху седалката, поради наклона на същата тялото е паднало поблизко до ръба на седалката и пътничката не е успяла да се задържи на седалката поради положението, което е близко до нейния ръб и затова е паднала от седалката на пода.

От събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация, и от заключението по КСМАТЕ се установява, че в причинноследствена връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: контузия в поясната област, неразместено счупване 4 на тялото на първи поясен прешлен. Касае се за увреждане на опорнодвигателния апарат, изразяващо се в сплескване на тялото на поясен прешлен, от което страда биомеханиката на движенията и позицията на тялото в пространството, както и на ходенето. Неразместеното компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен е довело до трайно затрудняване движенията на снагата по смисъла на чл.129 НК. Контузията на поясната област е довела до страдание без разстройство на здравето. Възстановяването на счупения първи прешлен трае около 12 месеца. Контузията на поясната област се възстановява за по-малко от 30 дни. Болката от счупване на гръбначния стълб в поясен прешлен в острия стадий на страданието продължава около четири до шест седмици, докато костта зараства. След острия стадий по- силната болка е намаляла и се е превърнала в по- хронична болезненост, концентрирана в областта на пояса, където е настъпило счупването. Тази болка отслабва след няколко седмици, но при някои пациенти може да продължи няколко месеца. След правилно протичане на оздравителния процес пострадалата може да се придвижва самостоятелно без придружител. Няма данни за невъзстановени увреждания и провеждащо се към момента лечение. Няма данни за усложнения в здравословното състояние на ищцата. В о.с.з. от 21.10.2024г. вещото лице пояснява, че основаната функция ходенето е възстановена. По отношение на болките, за които ищцата съобщава, няма представени изследвания от ищцата, въз основа на които вещото лице да аргументира на какво се дължат, като е възможно тези болки да се дължат на дегенеративни изменения. Не са налице проведени изследвания – скенер или ЯМР, които да удостоверят дали има стененията на отворите на прешлените, които са вероятна причина за болка, и които стенения да се дължат на преживяната травма, тъй като е възможно тези стенения да се дължат на дегенеративни изменения.

Така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че причина за настъпилото ПТП е неизправността на пътническата седалка в автобуса, на която седалка по време на преминаването на автобуса през изкуствена неравност на пътя е седяла ищцата. На следващо място се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила травматични гръбначни увреждания.

По делото са изслушани показанията на св. А. С. и св. Р. М. относно 5 техните преки впечатления за състоянието на ищцата след пътния инцидент и по време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на ищцата са полагали за нея, тъй като същата е имала затруднения при движение и обслужване за ежедневни дейности.

Установява се, че докато ищцата е била в болницата, след като са я оперирали, е имала нужда от придружител. След като са я изписали от болницата, за период от около месец – месец и половина, ищцата е имала нужда от чужда помощ да се придвижва и да се обслужва, тъй като сама не е могла. След злополуката ищцата се променила, станала много нервна и раздразнителна, бързо се изморява. Към настоящия момент ищцата продължава да има болки в кръста, както и нужда от помощ в домакинската работа, много бързо се изморява, когато върши домакинска работа или пазарува, не може да ходи продължително, да носи покупките от магазина, задъхва се, има други заболявания на сърцето и хипертония.

Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ в предметния обхват на застраховката „гражданска отговорност“ се включва обезщетяване на вреди, свързани с притежаването и ползването на моторни превозни средства.

Съгласно алинея втора на цитираната разпоредба застраховани лица са собственикът на автомобила, за който има валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.