Решение № 10749 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10749 гр. С., 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ********* СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110104351 по описа за 2026 година

Производството образувано е по искова молба с вх. № 52235/18.02.2026 г., с която от името на ********* ЕАД, ЕИК ********* против Л. Д. К., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление от г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Д. К., ЕГН ********** за заплащане на суми, както следва:

1/ сумата от 634,92 евро, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., до имот, представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. С., ж.к. *********, бл. *********, вх. Б, ет. 8, абонатен № *********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 70,60 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. - 05.12.2025 г., върху 1 главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 30,97 евро, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., за имот, представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. С., ж.к. *********, бл. *********, вх. Б, ет. 8, абонатен № *********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,66 евро, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2023 г. - 05.12.2025 г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

Заповедта е връчена на настоящия ответник, като в едномесечния срок по чл.

414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на 26.01.2026 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 18.02.2026 г., е предявил искове за вземанията.

В исковата си молба ищецът „*********“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника Л. Д. К., ЕГН **********. Поддържа, че същият е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за имот, представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. С., ж.к. *********, бл. *********, вх. Б, ет. 8, абонатен № *********, през процесния период. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ********* ООД /понастоящем „*********“ ООД/, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и не е погасил задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят съответните вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за 2 забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът Л. Д. К., ЕГН ********** дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 634,92 евро, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., до имот, представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. С., ж.к. *********, бл. *********, вх. Б, ет. 8, абонатен № *********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 70,60 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. - 05.12.2025 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 30,97 евро, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., за имот, представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. С., ж.к. *********, бл. *********, вх. Б, ет. 8, абонатен № *********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,66 евро, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2023 г. - 05.12.2025 г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 12.12.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 566/2025 г. по описа на Районен съд - Ц..

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Л. Д.

К., ЕГН ********** не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на 3 същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.

150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху 4 топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

5

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.