Решение № 5072 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5072 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20251100503445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 27.01.2025г., постановено по гр.д. № 12994/2024г. на СРС, Г О , 180 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: срещу ответника Л. А. К.а – за заплащане на сумата от 344, 53 лева – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.10.2023г., до обект с абонатен № ********, представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, жк. ********, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 30, 46 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 05.02.2024г. и срещу ответника А. И. Г. – за заплащане на сумата о т 86, 13 лева – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.10.2023г., до обект с абонатен № ********, представляващ ап.

3, находящ се в гр. София, жк. ********, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 07.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 7, 61 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 05.02.2024г. Със същото решение е отхвърлен иска срещу Л. К.а с правно основание чл. 86, ал.

1

1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1, 01 лева, както е отхвърлен иска срещу А.

Г. с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 0, 26 лева.

С първоинстанционното решение са отхвърлени изцяло предявените срещу Г.

А. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 86, 13 лева – главница, представляваща стойност на доставена но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.10.2023 г., до обект с абонатен № ********, представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, жк.

********, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 07.03.2024 г. до изплащане на вземането и 7, 87 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 05.02.2024г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника А. И. Г., в която са релевирани оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че съдът не е съобразил релевираното възражение срещу основателността на предявените искове, обосновани с доводи, че ответникът не е потребител на топлинна енергия, тъй като от дълги години живее в Канада. По тези съображения поддържа, че той нито би могъл сам да потреби, нито пък да се възползва от доставяната в отопляемия имот топлинна енергия за процесния период. Аргументира и становище, че в случая е налице непоръчана от потребителя доставка, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и за постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

В проведеното на 12.02.2026г. публично съдебно заседание необжалвалият обикновен другар на въззивника – Л. А. К.а, е направила искане за присъединяване към жалбата, подадена от нейния съответник. С 2 опредЕ.ие от 12.02.2026г., въззивният съд на основание чл. 265, ал. 1 от ГПК е конституирал Л. А. К.а като въззивник в настоящото производство.

Третото лице-помагач не е взел становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта по предявените срещу Г. А. К. искове, както и в частите, в които са отхвърлени предявените срещу Л. А. К.а и срещу А. И. Г. искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност, съдът приема следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 3 самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в опредЕ.и случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата 4 на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятЕ. обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай ищцовото дружество претендира заплащане на стойността на потребената топлинна енергия в имот, представляващ ап. № 3, находящ се в гр. София, жк „Западен парк“, бл. 61, вх. Б, ет. 1, начислена за периода от м.05.2021г. до м.10.2023г. От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендираната сума за главница в общ размер на 516, 80 5 лева обхваща период на неплатени задължения за топлинна енергия от м.05.2021г. до м.04.2023г. С оглед изложеното и предвид предмета на релевираните от ответниците възражения се налага извод, че преценката на основателността на предявените искове е обусловена от установяване на обстоятелството кое лице е било потребител на топлинна енергия за исковия период.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че процесният топлоснабден имот е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност от лицата А. А. К. и Марийка Костова К.а въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 25.05.1969г. Видно от представеното удостоверение за наследници от 13.07.2005г. се установява, че А. А. К. е починал на 16.06.2005г. и е оставил за свои наследници по закон: Марийка Костова К.а /преживяла съпруга/, Г. А. К. /син/ и Л. А. К.а /дъщеря/. Марийка Костова К.а е починала на 27.03.2023г., като нейни законни наследници – низходящи по права линия от първа степен са Г. А. К. /син/ и Л. А. К.а /дъщеря/.

По делото е приета като доказателство молба-декларация от Марийка Костова К.а от 16.11.2005г., с която е поискано откриването на партида за процесния топлоснабдяван имот. Това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Марийка Костова К.а за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, като е открило счетоводна партида с титуляр – посоченото лице. Това обстоятелство се установява от представените по делото от третото лице-помагач изравнителни сметки за процесния период, както и съобщения към фактури, издадени от ищцовото дружество. Чрез изразената от Марийка К.а воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като посоченото лице е поискало откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. Другите съсобственици на имота – Г. К. и Л. К.а, са декларирали съгласие като 6 единствен титуляр на партидата за топлоснабдения имот да бъде вписана тяхната майка – Марийка К.а. Това съгласие е обективирано в приложеното към молбата-декларация удостоверение за наследници на лицето А. А. К.. От посочената дата – 16.11.2005г., предхождаща началото на исковия период, между Марийка К.а и ищцовото дружество съществува правоотношение по изричен писмен договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия за процесния обект. Това правоотношение е било прекратено със смъртта на Марийка К.а – 27.03.2023г. Доколкото по делото се установи, че претендираната сума за главница в общ размер на 516, 80 лева обхваща период на неплатени задължения за топлинна енергия от м.05.2021г. до м.04.2023г., т.е. периодът, в който страна по облигационното правоотношение с ищеца и задължено да заплаща потребената топлинна енергия е била Марийка К.а, се налага извод, че пасивно материално легитимирани да отговарят по тези искове на посоченото основание са единствено нейните законни наследници.