Решение № 3491 от 07.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3491 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110100552 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „................” ЕАД, уточнена с молба от 06.04.2022 г.

/л.40 от делото/, срещу Л. Н. ............. – Р............... ЕГН **********, с предявени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от 703,83 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр........................ ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 110,26 лв. за периода от 15.08.2019 г. до 07.10.2021 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 14,74 лв. главница за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 2,91 лв. мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г.

Ищецът поддържа, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, а потребителят не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, което е следвало да стори в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез а. К. от САК-особен представител. Оспорва ищецът да е доставил услуги на стойност, посочена в исковата молба, тъй като същата пребивавала в САЩ. Оспорва да притежава качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за исковия период. Поддържа, че не е представен валидно сключен договор за дялово разпределение между етажните собственици и ФДР. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Поддържа, че с решение на ВАС е отменена формулата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи, че е налице качеството „клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответницата, облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал топлинна енергия на ответника в претендирания обем, както и дължимата цена за престираната топлинна енергия.

Следва да докаже, че за ответницата е възникнало задължение за плащане на предоставената услуга „дялово разпределение“, както и какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.

Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответницата и при доказване на посочените обстоятелства е да докажат погасяването на дълга, както и правопогасяващите и правоизключващите си възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.

42 ЗЕ /отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който 2 купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда3 етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази сграда.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №90/24.10.2014 г., том I, рег.№6472, н.д. №65/2014 г. по описа на нотариус ................... при НК и район на действие СРС се установява, че ответницата, заедно с брат си ......................... е придобила правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в гр............................., поради което и съдът приема, че същата следва да отговаря за ½ от неизплатените задължения за топлинна енергия през исковия период в качеството си на клиент на ищеца по договор за доставка на топлинна енергия на основание чл. 153 ЗЕ. Обстоятелството дали ответницата живее фактически в жилището, не я освобождава от заплащането на консумативите му, доколкото не се твърди и не се установява от доказателствата по делото да е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот с другия съсобственик.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От заключението на съдебно техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че сградата, в която се намира жилището, е присъединена към абонатна станция, процесният имот е топлоснабден, а за него е открита партида с абонатен №..................... Вещото лице посочва, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция. Според представените доказателства по делото, за исковия период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е бил осигурен достъп за отчитане на уредите в имота, като по време на отчетите, извършени от „................” ЕАД са попълнени документи за главен отчет. Вещото лице посочва, че в процесното жилище през исковия период е имало монтирани 5 отоплителни тела и съответно са монтирани 5 топлоразпределители. Според вещото лице в имота се ползва топла вода и имадва водомера за топла вода, по които се отчита разходът. Вещото лице посочва, че в имота е имало щранг -лира за отопление в банята, за която е била изчислена служебно топлинна енергия, отдадена от щранг -лира, по която се отчита разходът.

4

Вещото лице посочва, че „................” ЕАД като дружеството, извършващо дялово разпределение в имота, е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка включва топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела, топлинна енергия за отопление, отдадено от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода. Топлоенергия за общи части не се начислява.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Въз основа на обективираното по компоненти в таблица № 2 и № 3 заключение по СТЕ се установява, че стойността на потребената топлинна енергия през исковия период за процесния имот възлиза на 1469,52 лв. Следователно всеки един от исковете срещу ответницата за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за 1/2 /една втора/ от тази сума. Според заключението на вещото лице по ССчЕ, за исковия период са извършени плащания в размер на 61,66 лв.по фактура №0101815192/30.06.2019 г. издадена за сумата в размер на 673,32 лв., като платените суми са съобразени при предявяване на иска. Претенцията на ищеца е за сумата в размер на 703,83 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.