Решение № 93 от 26.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ямбол, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20252300500220 по описа за 2025 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на А.

В. А. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. Т. от ЯАК против Решение №205/28.04.2025г., постановено по гр.дело № 2081/2023г. по описа на ЯРС, с което съдът е постановил следното: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. А., ЕГН **********, с адрес: с.****, общ.***, обл.***, ул.***№**, със съдебен адрес в гр.***, ул.****№ **, кант.***, чрез адв. С.

Т.- ЯАК, против Г. Ф. Ж., ЕГН ************, с адрес: с.****, общ.****, обл.**ул.**№ **, активно субективно съединени отрицателни установителни искове за установяване, че ответника не е собственик на следния недвижим имот, находящ се в строителните граници на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, обл. Ямбол, а именно : дворно място, съставляващо УПИ № VII-153, кв.20 по плана на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, с площ от 1080 кв.м.,ведно с изграждащата се в описания имот едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 130.90 кв.м., гараж със застроена площ от около 26 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници : улица; УПИ VIII-152; УПИ IV 143, подробно описани в нотариален акт № 197, том 3, дело № 4116/1998 г. на СВ- Ямбол и разрешение за строеж № 122/27.05.1999 г. на община- Тунджа и идентичен с дворно място, съставляващо УПИ № VII153, кв.20 по плана на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, с площ от 1200 кв.м., заедно с изградените в това дворно място жилищна сграда с разгъната застроена площ 306 кв.м. и гараж застроена площ 21 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота, при граници : улица; УПИ VIII-152; УПИ IV 143, подробно описани в Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 16.12.2022 г., вписан в СВ- Ямбол при АВ с вх. рег. № 8828/16.12.2022 г., акт 77, том 30, дело № 5315/2022 г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт с вх. рег. № 9015, акт.29, том 31, дело 5470/2022 г. на СВЯмбол при АВ, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 16.12.2022 г., вписан в СВ- Ямбол при АВ с вх. рег. № 8828/16.12.2022 г., акт 77, том 30, дело № 5315/2022 г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт с вх. рег. № 9015, акт.29, том 31, дело 5470/2022 г. на СВЯмбол при АВ, като неоснователен. ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, да заплати на Г. Ф. Ж., 1

ЕГН ************, сумата 1500, 00 лева - разноски за производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

С въззивната жалба на А. А., депозирана чрез адв. Т. от ЯАК, първоинстанционното решение се оспорва изцяло с твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, постановено неправилно тълкуване и прилагане от ЯРС на разпоредбите на материалния и процесуалния закон, непълен и недостатъчен анализ на събраните по делото доказателства, релевантни за решаване на съществуващия между страните правен спор и необосновани и противоречащи на действителната обстановка фактически и правни изводи.

Въззивникът счита за неправилни изводите на съда, обективирани в обжалваното решение, относно принадлежността на правото на собственост на ответника Г. Ф. Ж. върху процесния недвижим имот. Тези изводи не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответстват както на закона, така и на съдебната практика и на правилата на формалната и правна логика. Направено е възражение, че мотивната част на решението е оскъдна и повърхностна, лишена от конкретика и от аналитична преценка на събраните гласни доказателства, което в голямата си част не позволява да бъде установено как е формирано вътрешното убеждение на съда по спора и може да бъде приравнено на липса на мотиви. Намира за неправилни и несъответстващи на събрания по делото доказателствен материал изводите на ЯРС, че по делото е безспорно установено, че за период, по - дълъг от десет години ответникът Г. Ж. е упражнявал фактическа власт върху цялото дворно място и върху жилищната сграда в него. Оспорва изводите на съда за изтекла в полза на Г. Ж. придобивна давност, продължила повече от десет години. Излага, че от обжалваното решение не става ясно как и защо съдът е приел, че давностният срок е започнал да тече след навършване на пълнолетие на Г. и кой точно е началният момент на това владение, ако изобщо има такова. Жалбоподателят счита за категорично необосновани доводите на съда, че ответникът манифестирал владението си и собственическите си права пред ищеца А.. Този извод, освен че е неверен, не кореспондира с нито едно от събраните по делото доказателства. Направено е оплакване за неправилно приложение и тълкуване разпоредби на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в неизясняване и неправилна преценка относно осъществяване на фактическия състав, разписан в нормата на чл.79 от ЗС. Твърди се, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил при постановяване на решението си и писмените доказателства по делото, които също установяват по несъмнен начин собственост на продавачите по предварителния договор върху процесния имот. По направените оплаквания са изложени подробни съображения.

Цитирана е съдебна практика. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение като вместо него да постанови друго решение по същество на спора, с което искът да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на процесния имот. Заявена е претенция за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Няма направени доказателствени искания.

По повод жалбата на А. А. и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от Г. Ф. Ж. от с.***, общ.***, обл.**, ул.**№ **, чрез процесуален представител адв.

М. Х. от АК – Ямбол, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени подробни аргументи за валидност, допустимост, правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли ЯОС да потвърди атакуваното решение с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Няма направени доказателствени искания.

В о.с.з. въззивникът се явява лично и с адв.С. Т. от ЯАК, който моли да бъде уважена въззивната жалба.

В о.с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.М. Х. от ЯАК, която моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Пред ЯРС делото е образувано по предявен от А. В. А., ЕГН **********, с адрес:

2 с.****, общ.***, обл.**, ул.***№ **, чрез пълномощник адвокат със съдебен адрес в гр.****, ул.***№ **, ет.**, кант.**, чрез адв. С. Т.- ЯАК, срещу Г. Ф. Ж., ЕГН **********, с адрес : с.****, общ.***, обл.**, ул.**№ **, отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот, находящ се в строителните граници на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, обл. Ямбол, а именно: дворно място, съставляващо УПИ № VII-153, кв.20 по плана на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, с площ от 1080 кв.м.,ведно с изграждащата се в описания имот едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 130.90 кв.м., гараж със застроена площ от около 26 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници : улица; УПИ VIII-152; УПИ IV 143, подробно описани в нотариален акт № 197, том 3, дело № 4116/1998 г. на СВ- Ямбол и разрешение за строеж № 122/27.05.1999 г. на община Тунджа, и идентичен с дворно място, съставляващо УПИ № VII153, кв.20 по плана на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, с площ от 1200 кв.м., заедно с изградените в това дворно място жилищна сграда с разгъната застроена площ 306 кв.м. и гараж застроена площ 21 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота, при граници : улица; УПИ VIII-152; УПИ IV 143, подробно описани в Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 16.12.2022 г., вписан в СВ- Ямбол при АВ с вх. рег. № 8828/16.12.2022 г., акт 77, том 30, дело № 5315/2022 г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт с вх. рег. № 9015, акт.29, том 31, дело 5470/2022 г. на СВ- Ямбол при АВ, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК моли да бъде отменен Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 16.12.2022 г., вписан в СВ- Ямбол при АВ с вх. рег. № 8828/16.12.2022 г., акт 77, том 30, дело № 5315/2022 г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт с вх. рег. № 9015, акт.29, том 31, дело 5470/2022 г. на СВ- Ямбол при АВ, ведно със съответните правни последици от отмяната.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът със семейството си искал да закупи къща с дворно място в с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, обл. Ямбол, където живеели.

Майката на ответника Г. Ф. Ж., С.И.Ж., която работила в един от хранителните магазини в селото, им предложила да закупят един от притежаваните от тях жилищни имоти. Ищецът твърди, че в началото на 2021 г. се свързал със С.Ж. и нейния съпруг Ф.Ж., като направили оглед на имота, като там присъствал и ответника Г. Ж. – техен син. Страните се уговорили за продажната цена и постигнали съгласие за размера й, но с оглед на това, че купувачът не разполагал с цялата сума, а собствениците имали вещи, които следвало да изнесат, се уговорили да сключат предварителен договор за покупко- продажба на имота, в който да предвидят по-дълъг срок за сключване на окончателния договор. На 09.02.2021 г. ищецът със съпругата си Цветка и родителите на ответника посетили кантората на Нотариус с рег № 765 на НК, с район на действие - съдебен район на ЯРС, където сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите с рег.

№ 340/09.02.2021 г. По силата и условията на договора, С.Ж. и нейния съпруг Ф.Ж. родителите на ответника в качеството им на продавачи, се задължили да продадат, а ищецът като купувач- да придобие правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в строителните граници на с.Генерал Инзово, обл. Ямбол, а именно: дворно място, съставляващо УПИ № VII-153, кв.20 по плана на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, с площ от 1080 кв.м.,ведно с изграждащата се в описания имот едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 130.90 кв.м., гараж със застроена площ от около 26 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници : улица; УПИ VIII-152; УПИ IV 143.

Продавачите се легитимирали като собственици на продаваемия недвижим имот с Нотариален акт № 197, том 3, дело № 4116/1998 г. на СВ- Ямбол и разрешение за строеж № 122/27.05.1999 г. на община- Тунджа.

Ищецът твърди, че от деня на подписване на предварителния договор до 05.07.2021 г. заплатил изцяло продажната цена на недвижимия имот в размер на общо 45 000 лв. След извършеното плащане ищецът се свързал с продавачите по предварителния договор, а именно родителите на ответника, като изразил желание да сключат окончателния договор.

От този момент продавачите избягвали разговори на тези тема с купувача, като въпреки многобройните молби от негова страна да сключат окончателен договор, продавачите Ж.и не извършили необходимото да прехвърлят собствеността върху имота доброволно. С оглед на 3 това, че ищецът бил изправна страна по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, предявил пред ЯРС иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, по който иск било образувано гр. дело № 3013/2022 г. по описа на ЯРС. Исковата молба била вписана в СВ на 21.11.2022 г.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответниците заявили, че не са собственици на процесния имот. След образуване на посоченото по-горе дело и след вписване на исковата молба бил издаден КНА по обстоятелствена проверка от 16.12.2022 г., вписан в СВ и поправен с нотариален акт. Ответниците твърдели, че на база издадените погоре нотариални актове, по отношение на имота било установено правото на собственост на трето лице, а именно техния син Г. Ф. Ж.- ответник в настоящото производство. От КНА ставало ясно, че същият бил признат за собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 год. на посочения по-горе недвижим имот. Ищецът твърди, че описаният в КНА имот бил идентичен с този по предварителния договор, като ответникът Г.