Определение № 73 от 24.02.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Сливен, 23.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20222200600074 по описа за 2022 година Производството е въззивно, по реда на чл.243 ал.7 от НПК т.е. за проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалби от В. Д. М. от гр.Сливен, едната лично от нея, а втората - чрез пълномощника й адв. МЛ. Д. от АК – Сливен, срещу определение № 136/08.07.2021г., постановено по чнд № 831/2021г. на Районен съд - Сливен, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на адв. Б.П. от АК – Сливен против постановление на Районна прокуратура – Сливен от 24.06.2021г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 891/2020г. на РУ на МВР - Сливен, а самото постановление е потвърдено като правилно и законосъобразно.

В жалбата на В. Д. М., депозирана лично от нея, се изразява несъгласие с определението на СлРС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство. Заявява се, че за възникналото ПТП на 03.08.2020 г. на разклона на с. Тополчане, при което жалбоподателката лично пострадала, тя не е виновна, като разпитаните по делото свидетели са се наговорили да оправдаят водача на другия автомобил.

Изразява се категорично несъгласие с приетото от фактическа страна, че при управлението на автомобила си тя не е спряла на знака СТОП, като в тази връзка се заявява, че е имало свидетел на произшествието, който би могъл да потвърди, че тя действително е спряла. Сочи, че тя е спряла на знака, огледала 1 се е и тъй като не е имало коли нито от ляво, нито от дясно е предприела пресичане на пътя. Твърди се, че другият водач е управлявал автомобила си с голяма скорост и затова я е ударил отзад, при което колата й била смачкана до неузнаваемост, а самата тя е получила увреждания по главата от удара в предното стъкло, счупен раменен прешлен и 7 счупени ребра. Настоява се за провеждане на повторно пълно разследване на всички факти и обстоятелства имащи значение за изясняване на обективната истина по казуса вкл. като бъде разпитан и човекът, който е там в момента на ПТП.

В жалбата на В. Д. М., депозирана чрез пълномощника й, се изразява несъгласие с определението на СлРС, както и с потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство. Заявява се, че в мотивите към атакуваното определение категорично се приема за единствено възможен механизъм на ПТП, приет от изготвената автотехническата експертиза и за верни единствено показанията на свидетелите от другия лек автомобил, без въобще да са коментирани показанията на жалбоподателката, че действително е спряла на знака „Стоп", както и че не е издирен и разпитан сочения от нея свидетел очевидец, за когото тя има сведения и може да го идентифицира. Автотехническата експертиза се определя като изключително необоснована от техническа гледна точка. Заявява се, че в огледния протокол не съществуват обективни данни, от които да се установи дали автомобила на пострадалата е навлязъл без да спре и с каква скорост на процесното пътно платно, тъй като липсват негови спирачни следи. Сочи се, че има единствено данни, че той е бил застигнат и ударен отзад, при което са настъпили установените повреди и по двата автомобила, като в подкрепа на този механизъм са и нараняванията, които жалбоподателката е получила от удара с глава в предно панорамно стъкло на нейния автомобил, което се счупило, като такива наранявания можело да се получат единствено при удар отзад, обосновава се теза, за необходимост от изготвяне на експертиза с използване на възпроизвеждане механизма на ПТП с помощта на компютърна симулация, както и от извършване на следствен експеримент и компютърна симулация за установяване мястото на удара и разположението на автомобилите преди, по време на удара и след това. Твърди се, че неустановяването на мястото на удара и на разположението на автомобилите след него прави безпредметна изготвената по делото експертиза, предвид на това, че местопроизшествието е 2 било нарушено. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на СлРС, както и на потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство.

Жалбите са допустими, тъй като са подадени от лице имащо право на жалба /пострадало от престъплението, за което с потвърденото постановление наказателното производство е било прекратено/ и е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл.243 ал.7 от НПК срок за обжалване на акта на СлРС, предвид констатациите в определение № 199/27.10.2021г. по чнд № 377/21г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

Разгледани по същество, обаче, жалбите са неоснователни.

В атакуваното определение районния съд обосновано и законосъобразно е приел, че по делото е проведено обективно, всестранно и пълно разследване на всички факти и обстоятелства имащи значение за изясняване на обективната истина по казуса и в резултат на това фактическата обстановка е била напълно изяснена.

Действително при проведеното разследване е установен по несъмнен начин механизма на възникване и протичане на произшествието.

Според събраните писмени и гласни доказателствени материали вкл. и заключението на изготвената автотехническа експертиза е установено следното:

Лек автомобил Фолксваген, управляван от обв. Ж.Т. се е движил по пътя от София за Бургас в района на отклонението за с.Тополчане със скорост около 71 км/час. При тази скорост опасната зона за спиране е била около 50 м.

В същото време в посока от с.Тополчане към Сливен, с цел пресичане на пътя с предимство, се е движил лек автомобил Фиат Уно, управляван от жалбоподателката В.М.. Този автомобил не спрял на знак СТОП, а е навлязъл в зоната на кръстовището, като скоростта му към момента на удара е била около 37 км/час.

В момента на пресичане на СТОП-линията от автомобил Фиат Уно, л.а. Фолксваген се е намирал на около 24 м. от мястото на удара, а в момента на пресичане на дясната граница на платното за движение от л.а. Фиат Уно, л.а. Фолксваген се е намирал на разстояние около 12 м. от мястото на удара.

3

При това движение на двете превозни средства е настъпил удар между тях – съответно между челната част на л.а. Фолксваген и страничната лява задна част на л.а. Фиат Уно. При този удар л.а. Фолксваген е продължил движението си напред и леко наляво спрямо собствената посока, завъртайки се около вертикалната ос, в посока обратна на часовата стрелка. Л.а. Фиат Уно е продължил движението си при относително странично плъзгане, завъртайки се около вертикалната ос, в посока обратна на часовата стрелка и е напуснал платното в зоната на разделителния триъгълен остров.

В резултат на възникналия удар между превозните средства са били причинени телесни увреждания на жалбоподателката В.М. и материални щети по автомобилите.

Категорично е било установено, че л.а. Фиат Уно, управляван от В.М. не е спрял на нивото на СТОП-линията, както и на нивото на дясната граница на платното за движение. М. е имала техническата възможност да предотврати ПТП, като спре на СТОП-линията и на нивото на дясната граница на платното за движение по пътя с предимство като пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. Фолксваген, управляван от обв. Ж.Т..

Последният не е имал техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение на управлявания от него автомобил, като е налице навлизане на л.а. Фиат Уно в опасната зона за спиране на л.а. Фолксваген спрямо момента на пресичане на дясната граница на платното при скорост на движение на този автомобил и при 60 км/час.

Правилно районният съд е констатирал, че обв. Т. не е могъл по никакъв начин да предотврати настъпилото ПТП, тъй като пострадалата М. е навлязла в кръстовището пренебрегвайки знака СТОП, който я е задължавал да спре за да пропусне движещия се по главния път л.а. управляван от обвиняемия.

Коментирано е и обстоятелството, че обвиняемият от своя страна също е допуснал нарушение на правилата за движение, тъй като се е движил с превишена скорост от 71 км/час, а в района на този разклон има ограничение от 60 км/час, но същевременно е посочено, че даже при тази скорост той не би могъл да предотврати ПТП. Действително безопасната скорост, при която той би могъл да предотврати ПТП чрез спиране е много под 60 км/час с оглед на установеното и изчисленото, че опасната му зона за спиране при 4 разрешената скорост е 39 м., което е наистина е доста повече от изчисленото разстояние до мястото на удара – 12 м. при навлизането на л.а. Фиат Уно на платното за движение и 24 м. при пресичане на СТОП-линията.

Районният съд задълбочено е обсъдил наведените оплаквания и възражения в жалбата, с която е бил сезиран и обосновано ги е отхвърлил като неоснователни.

Правилно е посочено в атакуваното опредселение, че според показанията на возещите се в л.а. управляван от обвиняемия свидетели Желязкова и Стоянова, пострадалата въобще не е направила опит да спре преди навлизането си на пътя с предимство, а напротив - опитала се е да ускори скоростта си. Това действително обосновава извод, че при навлизането на пътя с предимство тя въобще не е възприела идващия автомобил, а едва когато е навлязла в платното го е видяла и се е опитала да избегне удара с увеличаване на скоростта.

Правилно е преценено, че обвиняемият е възприел другия автомобил още преди последният да навлезе на главния път, но е преценил, че ще спре на СТОП-линията, като е предполагал, че водача го е видял. Действително според вещото лице изготвило автотехническата експертиза, ако в този момент обвиняемият бе предприел спиране, не би настъпило ПТП, тъй като другият автомобил през това време би пресякъл пътя с предимство.

Във връзка с последното настоящата инстанция споделя тезата на районния съд, че обвиняемият нито е могъл нито е бил длъжен да предположи, че водачът на другия автомобил няма да спре на знак СТОП. За него опасността възниква не от момента, в който другият автомобил пресича СТОП-линията, а от момента на навлизане на този автомобила в лентата му за движение. В този момент, обаче, ударът между двете превозни средства е непредотвратим дори и при скорост на движение на л.а. Фолксваген от 60 км/час.

Неоснователни са възраженията в жалбата депозирана лично от В.М. относно приетото за установено от фактическа страна и в частност относно обстоятелството дали тя е спряла на знак СТОП преди да предприеми пресичане на главния път.

В жалбата се излагат твърдения за случилото си преди и по време на произшествието, а именно, че жалбоподателката е спряла на знак СТОП, 5 огледала се и е предприела пресичане на главния път, тъй като в нито едва от двете посоки не е имало автомобили, а впоследствие е била връхлетяна от движещия се с изключително висока скорост лек автомобил, управляван от обвиняемия. В тази връзка се сочи, че е имало свидетел очевидец на случилото се, но същият не се конкретизира нито с имена, нито с адрес за евентуално призоваване.

Събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства, вкл. и заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза по категоричен начин установяват, че жалбоподателката не е спряла на СТОП-линията, нито на линията на дясната граница на пътното платно и е навлязла на главния път, независимо, че по него се е движил лекия автомобил управляван от обвиняемия. Пътната обстановка е била такава, че не е възпрепятствала своевременното възприемане на този автомобил от страна на жалбоподателката. Според вещото лице, което основава заключението си предимно на обективни данни и находките от протокола за оглед на местопроизшествието, движението на л.а. Фиат Уно е равноускорително при условия на спиране на СТОП-линията. Изчисленото в този случай ускорение от 4,30 м/сек на квадрат, обаче, е технически невъзможно и това обосновава извода му, че автомобилът е навлязъл в зоната на кръстовището без да спре на СТОП-линията.