Решение № 11333 от 18.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11333 гр. София, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110105742 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ........ против Д. Д. С..

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 115, находящ се в гр. ........., като ответникът му дължи следните суми:

3 839, 80 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното изплащане;

898, 80 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 06.08.2021 г.;

21, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното изплащане;

5, 47 лв. мораторна лихва за природа 31.08.2018 г. – 06.08.2021 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.08.2021 г. по ч.гр.д. № 48571/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.

Д. С..

С молба, депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, ответникът оспорва исковете. Оспорва да е имал качеството собственик на имота за исковия период, като твърди, че от представената заповед по чл.100 ЗТСУ за него не възникват вещни права за имота и че предвидената възможност по чл.81, ал.3 ЗТСУ собственикът да получи допълнителна жилищна площ или самостоятелно жилище за свой низходящ при наличието на определени условия не създава вещни права в полза на последния. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира 1 разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

На 23.08.2021 г. ........ е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Д. С. за сумата от 3 839, 80 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.08.2021 до окончателното изплащане, сумата 898, 80 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 06.08.2021 г., сумата 21, 50 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 5, 47 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 06.08.2021 г.

В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 115, находящ се в гр. ..........

С разпореждане от 27.08.2021 г. по ч. гр. д. № 48571/2021 г. по описа на СРС, 62 състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжника, като е разпоредил да заплати на заявителя и разноски по делото, от които: 95, 31 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Д. Д. С., в което е посочил, че оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Позовава се е на давност.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представена е заповед № РД-41-3987/28.12.1982 г., с която на основание чл.100 ЗТСУ апартамент № 115, находящ се в гр. ......., е предоставен в обезщетение на Иванка С.а за нуждите на сина й Д. Д. С..

Видно от удостоверение, изд. от Столична община, Район „......“ е с нов административен адрес: ж.к. .....“.

По делото е представена декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от И....... Д.а С.а, в която като собственик на процесния имот е посочен Д. Д. С..

С молба-декларация от 04.11.1985 г. Д. Д. С. е поискал откриване на партида за имота на негово име.

Видно от списък на етажните собственици на адрес: ........., неоспорен от ответника, под № 7 от същия за ап. 115 е посочен Д. Д. С., подписал списъка.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на 2 собствениците на етажна собственост, находяща се в гр........., вх. Д от 15.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Към протокола е приложен втори списък на етажните собственици, в който Д. Д. С. срещу подпис е удостоверил, че в имота има 4 бр. радиатори с 4 бр. разпределители и 4 бр. термостатни вентили.

На 24.07.2002 г. е сключен договор № 2638 между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. ......, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ........ за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор от 22.06.2017 г., сключен между ........ – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от .........

Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. щранг лира без уред за дялово разпределение, за която топинната енергия се определя по изчислителен път, като се прилага т.6.9 във връзка с т.6.5 от Приложение към чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.). Начислена е топлинна енергия за БГВ на база отчетите на 1 бр. водомер.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 3 839, 83 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 4 123, 30 лв. и сумата за 3 възстановяване от изравнителни сметки в размер на 283, 47 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че не са налице плащания на задължения за исковия период, както и че стойността на дяловото разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г. възлиза на сумата от

21,

50 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая с представената заповед № РД-41-3987/28.12.1982 г. на основание чл.100 ЗТСУ апартамент № 115, находящ се в гр. ........, е предоставен в обезщетение на 4

И... С.а за нуждите на сина й Д. Д. С.. Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) ред. обн. ДВ, бр. 29 от 1973 г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Съгласно чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.) ред. доп. ДВ, бр. 87 от 1974 г. органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за правото на строеж, за тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Нормата на чл.102 ЗТСУ (отм.) предвижда, че правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или друг обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на определени от тях членове на семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията по законните разпоредби за придобиване на имота. Исканията за това се правят с нотариално заверено заявление.

По силата на чл.103, ал.1 ЗТСУ (отм.) правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно с действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство.