Решение № 617 от 01.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100506391 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20016732 от 24.02.2022г., постановено по гр.дело №54287/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, е осъдена Д. А. Б., с ЕГН **********, да заплати на Г. ФОНД на правно основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ (отм.) сумата от 2131.2 5 лв., ведно със законната лихва от 14.08.2018г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено от Г. ФОНД застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.12.2012г. по вина на ответницата при движение назад на управляваното от нея МПС марка "Мерцедес Ц 220 ЦДИ", с рег.

№****, при което отнела предимството на правомерно движещото се по път с предимство МПС "Мерцедес Бенц", с рег.№СНВЕ****, като увреждащият автомобил бил без сключена застраховка "Г ражданска отговорност", като е отхвърлен предявения иск за сумата над 2131.2 5 лв. до пълния претендиран размер от 15921.4 5 лв.. С решението е осъден Г. Ф. да заплати Д. А. Б., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 780.5 0 лв., сторени по делото разноски, определени по компенсация.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Г. Ф. , чрез процесуален представител юрисконсулт К.Я., с приложено пълномощно, с която се обжалва решение №20016732 от 24.02.2022г., постановено по гр.дело №54287/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за разликата над уважения размер от 2131.2 5 лв. до пълния предявен размер от 15921.4 5 лв.. Инвокирани са доводи за 1 незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно първостепенният съд е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките, включени във фактическия състав на предявения регресен иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.), а именно, че процесното ПТП е настъпило на територията на Конфедерация Швейцария, че виновният водач към датата на реализираното ПТП е нямал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган на държавата, на територията на която е настъпило процесното ПТП, е обезщетил увреденото лице за вредите, след което е задължило ищецът да възстанови изплатената сума, ведно с разходите, на чуждия компенсационен орган чрез българския такъв. Излага се, че независимо от правилните изводи на първоинстанционния съд, че е доказан по основание предявения иск, неправилно е прието, че следва да се уважи до размер на сумата от 2131.2 5 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на увредения лек автомобил - "Мерцедес Бенц", с рег.№СН ВЕ ****, която е изчислена в приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Поддържа се, че първостепенният съд не се е съобразил с факта, че в конкретния случай правоотношенията във връзка с настъпилото процесно събитие се уреждат от Кодекса за застраховането /отм., но действащ към 24.12.2012г., дата на настъпилото ПТП/, Правилника за устройство и дейността на Гаранционния фонд (ПУДГФ) и Правилата и актовете на международното частно право - Кодекса на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между Националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕС. Сочи, че Директива 2009/1/ЕО от 16.09.2009г. на Европейския парламент и на Съвета, предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи, както и Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009г. и Договорът между бюрата, а чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) урежда правото на Гаранционния фонд за встъпване в правата на увреденото лице. Счита, че регресната претенция е обусловена от плащането, което е извършил във връзка с чл.34, ал.3 от ПУДГФ, доколкото самият Правилник вменява в задължение за Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ да предостави на Гаранционния фонд документите, с които разполага във връзка с извършеното плащане, което представлява уреждане на режим на съдействие за упражняване правата на Гаранционния фонд. Излага съображения, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че НББАЗ, респ. Гаранционния фонд, няма правомощията да прави преценка по същество, по аргумент от чл.285, ал.6 от КЗ (отм.), поради което не е негова доказателствената тежест да установи стойността на причинените щети по увреденото МПС, при евентуално оспорване от страна на ответника на писмени доказателства, издадени от чуждестранен компенсационен или друг контролен орган по местоизвършване на деликта. Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл.285, ал.6 от КЗ (отм.) преценката относно размера на дължимото обезщетение принадлежи на съответните органи на държавата по местонастъпване на ПТП. В тази връзка се поддържа, че след като Гаранционният фонд е изплатил обезщетението на НББАЗ, което от своя страна в съответствие с международните договори, по които е страна, е възстановило на компенсационния орган на държавата, на територията на която е настъпило процесното ПТП, изплатеното обезщетение на увреденото лице, на основание чл.288а, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 на същата разпоредба и чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), възниква право да встъпи в правата на увредения срещу прекия причинител на 2 вредата до размера на платеното. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение. Представена е молба на 16.11.2023г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК за претендирани разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемият - ответник - Д. А. Б., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Б. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва същата по подробно изложени в нея съображения. Изложени са подробни аргументи, че първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) за разликата над уважения размер от 2131.25 лв. до пълния претендиран размер от 15921.4 5 лв., е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение въззивната жалба на ищеца и потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Д. А. Б., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Б. К., с приложено пълномощно, с която се обжалва решение №20016732 от 24.02.2022г., постановено по гр.дело №54287/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за сумата от 2131.2 5 лв., представляваща възстановено от ищеца - Г. Ф. на изплатено от НББАЗ към

Националното бюро на Швейцарската конфедерация по щета №120421/01.08.2013г. обезщетение за имуществени вреди за увреден при ПТП, настъпило на 24.12.2012г. в град Бил, община Бил, кантон Берн, Швейцария, лек автомобил - "Мерцедес Бенц", с рег.№СН ВЕ ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2018г.

/дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че за основателността на предявената регресна претенция следва да се вземе предвид не само факта, че от приложените по делото доказателства се установява, че ищецът - Г. Ф. е платил сумата на НББАЗ, която последното в съответствие с международните договори, по които е страна, е възстановило на компенсационния орган на държавата-членка на ЕС, на територията на която е настъпило процесното ПТП, представляваща изплатено обезщетение на увреденото лице, а следва да бъдат доказани при доказателствена тежест за ищеца всички елементи на фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, като се твърди, ч е в случая от ангажираните доказателства не се установява по безспорен начин извършването на твърдяното противоправно деяние от страна на ответницата, точния механизъм на ПТП, конкретните увреждания по увреденото М П С , съответно вида и стойността на вредите. Поддържа се още, че своевременно с отговора на исковата молба е оспорена истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства на немски език, придружени с превод на български език, които са били представени от Националното бюро на Швейцария и се отнасят до процесното ПТП, като е направено искане ищецът да ги представи в оригинали или в официално заверени преписи, съгласно разпоредбата на чл.183 от ГПК, което задължение същият не е изпълнил, поради което съдът не следва да 3 основава своите изводи на оспорените документи и следва да ги изключи като доказателства по делото. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - Г. ФОНД, чрез процесуален представител юрисконсулт К.Я., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ответницата.

Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответницата - Д. А. Б., да заплати на Г. ФОНД присъдената сума от 2131.25 лв., представляваща платена от Г. ФОНД на българския компенсационен орган – НББАЗ, което от своя страна на основание чл.286, ал.3 от КЗ /отм./ е възстановило на компенсационния орган на държавата-членка, на територията на която е настъпило процесното ПТП, а именно - Националното бюро на Швейцарската конфедерация, по щета №120421/01.08.2013г. изплатено обезщетение за имуществени вреди за увредения при процесното ПТП, настъпило на 24.12.2012г. в град Бил, кантон Берн, Швейцария, лек автомобил - "Мерцедес Бенц", с рег.№СН ВЕ ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2018г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й плащане. Излага се още, че доколкото в конкретния случай процесното ПТП е настъпило на територията на Швейцарската конфедерация, приложимо е швейцарското право относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч. и относно начина на определяне на размера на дължимото обезщетяване. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с въззивната жалба на ответницата. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от Г. ФОНД срещу Д. А. Б., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), но приложим в настоящото производство доколкото посочената правна норма е действаща към момента на настъпване на процесното ПТП – 24.12.2012г..