Решение № 1386 от 11.04.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1386 11.04.2019 г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ

ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

16474 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П.С.С., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване:***, чрез адв. А.С., срещу Основно училище „П. ***, БУЛСТАТ: *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Батак” № 57, представлявано от Д. Е. Д..

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *** на Д., с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл.

328, ал. 1, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „***” в ОУ „П. ***, и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение, за времето, за което е бил без работа вследствие на незаконното му уволнение за периода 22.08.2018г. – 22.02.2019г. в размер на 5 400 лева, ведно със законната лихва върху всяка главница от завеждане на ИМ до окончателното плащане. Претендира разноски за адв. възнаграждение, които да се присъдят на п. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че е работил по

ТПО с ответника на длъжност „***”, което било прекратено със Заповед № *** на същото основание – на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В тази заповед работодателят изложил мотиви, че с ДХ, утвърдена на 08.07.2016г. са променени изискванията за заемане на длъжността „***” и че същият трябва да притежава ОКС „***”, каквато ищецът не притежава, поради което ТПО му е прекратено. Ищецът обжалвал уволнението си, като с влязло в сила на 30.05.2018г. Решение по гр. д.

№ 12181/2016г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в уволнението било признато за незаконно и отменено. Първоначално с решението си районният съд отхвърлил исковете, въззивният съд отменил обжалваното решение и уважил същите, като в мотивите си приел, че ищецът е отговарял на изискванията да заема длъжността „***” и това решение не било допуснато до касационно обжалване от ВКС.

На ищеца било пратено съобщение за явяване на работата, на която е възстановен, същият се явил да я заеме в срок, като на 20.06.2018г. му била връчена нова длъжностна характеристика, която отново съдържала изискването за заемане на длъжността „***” същият да притежава ОКС „***”. Ищецът подписал тази ДХ със забележката, че съдът вече се е произнесъл, че по този начин работодателят му не може едностранно да изменя нормативни актове и да въвежда самостоятелни изисквания за заемане на правно регулирани длъжности. Въпреки това, с оспорената Заповед № *** на Д. на Основно училище „П. *** ТПО на ищеца отново било прекратено, както при предишното уволнение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ вр. със Заповед № *** на Д. на Основно училище „П. ***, допълнена със Заповед № *** на д.. Според работодателя, ищецът не притежавал необходимата квалификация за заемане на длъжността, а именно ОКС „***”, въведена със Заповед № *** на Д. на Основно училище „П. ***, и допълнена със Заповед № *** на същия д.. заповедта била връчена на ищеца на. заповедта била връчена на ищеца на 22.08.2018г.

Твърди се уволнението на ищеца да е незаконосъобразно извършено, ТПО да е повторно прекратено на основание, противоречащо на подзаконовите нормативни актове. Твърди се, че съгл. чл. 24 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на у., д. и др. п. специалисти, длъжността „***” в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие се заема от лица, придобили висше образование и проф. квалификация „***” съгл. Прил. № 1. Цитира се т. 4.5 от приложението, като се твърди, че ищецът отговаря на изискванията за заемане на длъжността „***”, у. по ***”, погрешно посочена в заповедта за уволнение като „***”. Той притежавал ОКС „***” по „***” от 08.11.2002г. Специалността „***“ била в проф. направление „*** на обучението по...”, професионална квалификация: „***”. Сочи се, че съгл. § 2 от ПЗР на Наредбата завършилите висше образование с присъдена проф. квалификация „***”, „*** по...”, „ *** по... и ***”, „*** на.. и п. по...” имат правата на придобили проф. квалификация „у.”. С оглед на така изложеното се твърди ищецът да отговаря на всички изисквания на т. 4.5, ред 5 от Прил. № 1 към горецитираната Наредба, за заемане на длъжността „***”. За професионалните качества на ищеца сочело и присъденото му от М. на образованието и науката отличие за дългогодишна и цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на образованието.

Твърди се да е недопустимо с индивидуален акт на работодателя да се въвежда изискване за заеманата от ищеца длъжност, което не присъства в нормативен акт, и нормативният акт не го овластява да въвежда нови такива.

Твърди се в този смисъл ОС – Пловдив да се е произнесъл с решението си по предходното му уволнение, макар и при действието на вече отменената Инструкция № 2/1994г. за изискванията за заемане на длъжността „***” или „в.” съобразно придобитото образование, проф. квалификация и правоспособност, че ищецът отговаря на тези изисквания. Сочи се, че съгл. §3 от ПЗР на Наредба № 12/01.09.2016г. лицата, заварени на длъжност „***”, които не отговарят на изискванията на новата наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението. Сочи се, че *** специалисти съгл. чл. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата са у., в., п. и др, като ищецът заема длъжността „у.” от 09.09.2003г. и преди горецитираното решение на ОС Пловдив е отговарял на изискванията на Инструкция № 2/1994г. съобразно придобитото образование, проф. квалификация и правоспособност.

В мотивите на уволнителната заповед било посочено, че ищецът е отказал да подпише новата си дл. х-ка.

Твърди се той да е отказал поради това, че работодателят не може да въвежда изисквания, които противоречат на норм. актове, с които е запознат, предвид влязлото в сила решение на ОС Пловдив.

Твърди се да е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който, въпреки влязлото в сила решение на ОС Пловдив и мотивите му, че ищецът отговаря на изискванията за заемане на длъжността, отново е предприел прекратяване на ТПО на същото основание, като се твърди да е нарушен чл. 8, ал. 1 от КТ. Твърди се това да е следствие от дългогодишен професионален конфликт между ищеца и д., поради което и последният упражнявал правомощията и работодателската си власт спрямо ищеца превратно.

Ето защо се твърди уволнението на ищеца да е незаконно, поради което се моли да се отмени същото и ищецът да се възстанови на предишната длъжност.

Твърди се след уволнението ищецът да е останал без работа, поради което за периода 22.08.2018г. – 22.02.2019г. му се дължи обезщетение в размер на 5400 лева. Ето защо се моли да бъде осъден ответника да му го заплати, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното му плащане.

Претендира разноски.

В съдебно заседание от

05.03.2019г. е поискано с писмена молба от ищеца и е допуснато от съда изменение на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа, като същият е увеличен от сумата 5400 лева (пет хиляди и четиристотин лева) на сумата 6182, 40 лева (шест хиляди сто осемдесет и два лева и четиридесет стотинки), съобразно приетото заключение на вещото лице.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на исковете.

Твърди се, че ТПО между страните е законосъобразно прекратено, като е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на ТПО– липса на необходимото образование и проф. квалификация за заемане на длъжността. Посочва се, че ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. с чл. 216, ал. 1 от ЗПУО, тъй като ищецът не е притежавал ОКС „***” – изискване, въведено от д. през 2016г. чрез индивидуален адм. акт и в рамките на предоставената му от законодателя компетентност по чл.

259, ал. 1 от ЗПУО.

Твърди се, че в Наредба №

12/01.09.2016г. на МОН не е въведено изрично образователно изискване за заемане на длъжността, от която ищецът е уволнен, в смисъл дали ОКС да бъде б. или м., като тази преценка се твърди да е оставена в правомощията на работодателя в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Цитира се решение на ВКС, съгл. което работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност с дл. х-ка, когато те не са определени с нормативен акт. Твърди се и настоящият случай да е такъв. Цитират се отменената инструкция № 2/1994г. и новата Наредба № 12/01.09.2016г., като се твърди между тези два нормативни акта да има едно съществено различие – в инструкцията изрично били изброени ОКС, необходими за заемане на длъжността „у.”, като те били м., б. и с., а в наредбата, действаща към момента на прекр. на процесното ТПО, изискванията за ОКС не били посочени, следователно било в правомощията на работодателя да ги определи самостоятелно.

Твърди се, че ищецът неоснователно се позовава на §3 от ПЗР на Наредба № 12/01.09.2016г., тъй като в тази наредба изисквания за ОКС не съществуват, за да може ТПО на работника/служителя да се запази. Такива изисквания са въведени от работодателя през 2016г., чрез заповед и ДХ, а ищецът не е отговарял и продължава да не отговаря на тях, което е породило осн. за прекр. на трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Твърди се позоваването на ищеца на мотивите на решението на ОС – Пловдив, с което предходното му уволнение се отменя, да е неоснователно, тъй като същото няма преюдициално значение за настоящия спор, след като нормативната уредба вече е променена. В тази връзка се цитира определение на ВКС от 20.06.2018г., в което е прието, че предходно решение между страните по спор за предходно уволнение няма обвързващо действие за конкретния спор, доколкото съдът е задължен да изследва конкретните предпоставки за уволнението според особеностите на случая и към момента на самото уволнение, независимо от обстоятелствата по предходното дело.

На следващо място се твърди всички лица, на длъжност „у.” в Основно училище „П. ***, които преподават предметите „***” и ***” да притежават

ОКС „***”, каквато ищецът не притежава. Сочат се имената на десет души.

Досежно изписването на това по какъв предмет е бил у. ищецът, в уволнителната заповед, се сочи, че този предмет – „***”, през годините е променял наименованието си, като последно длъжността, която ищецът е заемал и от която е възстановен е била „***”. Именно поради това краткото изписване на учебния предмет, вписано за яснота, не опорочавало акта на работодателя. Излагат се и допълнителни съображения в тази насока.

Твърди се ищецът да е отказал да подпише представената му ДХ от 2016г., изписвайки върху нея, че има право да заема длъжността, като имал друга подписана преди това ДХ от 2014г. Твърди се ищецът да притежава ОКС „***”, да не притежава ОКС „***”, следователно – не отговаря на условията, въведени с новата ДХ.

Твърди се, че ищецът е бил наясно, че още преди предходното му уволнение работодателят е въвел като изискване за заемане на длъжността ОКС „***”, водил е дела две години, но не е положил усилия да повиши образователно – квалификационната си степен, въпреки че е бил запознат с новата Наредба № 12/01.09.2016г. на МОН, и с обстоятелството, че всички негови к., които преподават в у., вече притежават ОКС „М.”, тъй като се е надявал, че въпреки, че не притежава въведената от работодателя по-висока ОКС, той няма да прекрати ТПО повторно на същото основание и ще го остави да преподава с по-ниска ОКС от тази на к. му – „Б.”.

Твърди се, че това поведение на ищеца, а не поведението на работодателя, представлява злоупотреба с право.

Излагат се твърдения, че с ПМС

№ 391/17.07.2017г. ОУ „П. С.” става иновативно училище. По тази причина се дължал на децата достъп до образование с високо квалифицирани специалисти. 100 % от обучаващите се в училището деца били б. от р. *** произход, чиято интеграция следвало да бъде поверена на високо квалифицирани п. за постигане на по-високи резултати в обучението. Видно от представените анализи и оценки през годините, по двата предмета „Български език и литература” и „История и цивилизация” се налагал изводът, че децата изпитват затруднения при усвояването на учебния материал, което обосновало решението на работодателя да поиска по-висока квалификация от у. си.

Разпечатката съдържа 45 от 188 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6badd814-6b43-4a96-bb96-b96f804dd84c