Решение № 23479 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23479 гр. С., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110123256 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Производството е образувано по искова молба на Т. Р. Я. срещу Застрахователна компания „Л. И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 12000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, реализирано на 07.12.2023 г. в гр. С. на бул. „Ал. С.“ по вина на водача на застрахования при ответника л.а. „Ф. П.“, рег. № ********, ведно със законната лихва от 18.01.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на посочената дата и място водачът на л.а. „Ф. П.“, рег. № ******** при движение по бул. „Ал. С.“ с посока от ул. „С. М.“ към ул. „Н. Ц.“ при кръстовището с ул. „Б. л.“ при маневра ляв завой реализира ПТП с пресичащата от ляво на дясно по посока на движението Т. Р. Я., при което на последната са причинени травматични увреждания. Сочи, че вина на процесния пътен инцидент има водачът на лекия автомобил, тъй като не е спазил разпоредбите на чл. 5, чл. 20 и чл. 116 ЗДвП.

Поддържа се местопроизшествието да е посетено от дежурен ПТП-О „ОП“-СДВР, като е съставен Констативен протокол с пострадали лица - № К-716/07.12.2023 г.

Образувано било ДП № 11392/2023 г. пописа на СДВР и пр.пр. № 52704/2023 г. по описа на СРП. Твърди се след ПТП ищцата да е откаран в УМБАЛСМ „Н.И.П.“, където била поставена диагноза – мозъчно сътресение, навяхване и и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на гръден кош. Т.

Я. била изписан за домашно продължаващо лечение, като са й дадени предписания за ХДР, режим на покой, носене на мека яка. Навежда се, че посочените травматични увреждания причинили болки и страдания, които през първите седмици били със значителен интензитет, изпитвала непрестанно главоболие и болки във врата, гадене, персистиращо тресене на ръцете. Предписаната яка допълнително увеличила усещането на дискомфорт. Наред с това се сочи горните увреждания да са се отразили негативно и на емоционалното и психологическото й състояние, довели и до ограничаване на социалната и семейната ангажираност. Твърди се застраховател по застраховка „ГО“ на л.а. „Ф. П.“, рег. № ******** да е ответното дружество, пред 1 което ищцата отправила своята претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но дружеството не се произнесло в предвидения срок. По изложените съображения защо моли за уважаване на предявения иск. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Застрахователна компания „Л. И.“ АД оспорва иска по основание и размер.

Оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, вина за настъпването му да има водача на застрахования при него л.а. „Ф. П.“, рег. № ********, противоправността на поведението на последния, като и наличието на причинноследствена връзка между действията на застрахования водач и настъпилия вредоносен резултат. Твърди процесното ПТП и търпените от ищцата вреди да са възникнали изцяло поради действията на пешеходката Я., която е пресичала в тъмната част на денонощието пътното платно, по което се е движил процесния автомобил без да се съобрази с посоката на движение, скоростта и местоположението на лекия автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране, като по този начин е нарушила чл. 113, ал., т. 1, т. 3, т. 4, чл. 114, ал., т. 2 и чл. 108, ал. 1 ЗДвП и виновно е осъществила процесното ПТП. Навежда, че то не би се осъществило, ако ищцата не бе допуснала сочените нарушения. Оспорва твърдението за тежестта на настъпили травматични увреждания, съответно и продължителността на възстановителния процес от същите, както и твърденията за негативни емоционални и психологически последици. При условията на евентуалност поддържа претендиранато обезщетение да се дължи и поради съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на наведените от ответника нарушения на ЗДвП. Оспорва акцесорната претенция, в това число и относно началния момент, от който същата се претендира. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски на дружеството.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка по иска по чл. 432, ал.1 вр. чл. 477 КЗ е да установи следните факти: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди под формата на претърпени болки и страдания от получени травми и преживян стрес, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си, както и оборване на презумпцията на виновност на водача на автомобила.

По възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже, че с поведението си увреденият е допринесъл за настъпването на вредите – че ищецът е пресичала в тъмната част на денонощието пътното платно, по което се е движил процесния автомобил без да се съобрази с посоката на движение, скоростта и местоположението на лекия автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране, като по този начин е нарушила чл. 113, ал., т. 1, т. 3, т. 4, чл. 114, ал., т. 2 и чл. 108, ал. 1 ЗДвП.

В конкретния случай с определението от 23.12.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 25.04.2025г., са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „Ф. П.“, рег. № ********.

2

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Страните по делото не спорят, а и ангажираните писмени доказателства – отправена от ищеца до ответника молба от 18.01.2024 г., по делото се установява, че преди сезирането на съда с исковата молба ищецът отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ. Ищецът посочил и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя.

Към датата на депозиране на исковата молба в съда изтекъл горният, предвиден от нормата на чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, тримесечен рекламационен срок. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в полза на ищцата на застрахователно обезщетение, предвид на което за последната не е налице предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата й по исков ред. Ето защо за ищцата е налице правен интерес предявяването на настоящия иск.

Спорни между страните са обстоятелствата за механизма на настъпилото ПТП, вината на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпилото произшествие, противоправността на поведението на последния, наличието на причинно-следствена връзка между действията на застрахования водач и настъпилия вредоносен резултат.

Относно наличието на виновно извършено противоправно поведение, от представения по делото заверен препис от протокол от съдебно заседание от 21.02.2025 г. на СРС, 108 с-в, се установява, че е одобрено постигнатото между страните по НОХД №18255/2024 г. споразумение за решаване на делото, при което подсъдимата Д. С. В. се признава за виновна в това, че на 07.12.2023 г., около 18.15 часа в град С., по бул. „А. С." с посока на движение от ул. „З.“ към бул. „В.“ и на кръстовището образувано с ул. „Б. л.“, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф.“, модел „П.“ с рег. № ********, като при извършване на маневра „завиване наляво“ в посока към ул. „Н. Ц.“, на пешеходната пътека на ул. „Б. л.“, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДВП, нарушила правилата за движението по пътищата установени в закона за движение по пътищата (ЗДВП), а именно: чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП: "Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“, като не пропуснала пресичащата по пешеходната пътека в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходка Г. К. Я., реализирала пътно-транспортно произшествие с нея, като я ударила с предната част на управляваният от нея автомобил и по непредпазливост й причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "а", пр. 2, вр. ал. 1,6. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като за извършеното престъпление да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага с изпитателен срок от три години.

Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, 3 който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение настоящият състав приема за установено по делото, че е налице противоправно поведение, извършено от ответника в съответствие с описания по-горе диспозитив на одобреното споразумение с характер на влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 18255/2024 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 108 състав.

Следователно, предвид влязлото в сила решение на наказателния съд в хода на настоящото производство, и на основание чл. 300 ГПК, съдът следва да зачете неговата сила като приеме за установено наличието на процесното ПТП, неговият механизъм и вината на водача на л.а. „Ф.“, модел "П.“ с рег. № ********, застрахован при ответника – Д. С. В., като в тази връзка съдът съобразява и показанията на св. В., св. Г. Я. – майка на ищцата и пострадала от същото ПТП, както и св. Рангел Янков – баща на ищцата. От показанията на всички свидетели безспорно се установява, че ищцата Т. Р. Я. е била участник в процесното ПТП, заедно с нейната майка св. Г. Я., при което водачът на л.а. „Ф.“, модел „П.“ с рег. № ********, управляван от св. В., движейки се по бул. Ал. С.“ с посока към бул. „В.“, на кръстовището с ул. „Б. л.“, при завой наляво реализира ПТП с пресичащите от ляво на дясно пешеходци – ищцата и св. Г. Я.. Последното се потвърждава и от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № к-716 от 07.12.2023 г., както и от представените от ищцата, въз основа на издаденото й съдебно удостоверение документи, касаещи процесното ПТП, съдържащи се в пр. пр. № 52704/2023 г. по описа на СРП и ДП № 11392/2023 г. по описа на СДВР. Наред с горното следва да се посочи, че описаният механизъм на произшествието, както и че причината за неговото настъпване е поведението на застрахования при ответника водач, тъй като е нарушил чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП като не е пропуснала все още намиращите се на пешеходната пътека пешеходци, се потвърждава изцяло и от приетата по настоящото дело съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Вещото лице е посочило, че поради липса на данни по делото относно скоростта на движение на лекия автомобил не може да се определи дали неговият водач е имал възможност да предотврати пътния инцидент при задействане на аварийната спирачка. Категорично обаче, сочи, че произшествието е станало на пешеходна пътека, като към момента на неговото настъпване светлинният сигнал на светофарната уредба е бил зелен, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. В. и св. Я.. Неоснователни, предвид нормата на чл. 300 ГПК, а и с оглед на ангажираните в настоящото производство гласни доказателства и изслушаната САТЕ, се явяват поддържаните от ответника доводи за изключване на вината на водача Д. В..