Решение № 305 от 31.08.2025, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Несебър, 31.0***.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Гражданско дело № 20212150100905 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „У.о.с.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.ш.”, № ***, представлявано от Е.Р. срещу ответниците Л. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.А.“ № ***, Т. В. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул.

„С.С.К.М.“ № ***, М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Н.Й.В.“ № ***, В. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Възраждане“ № ***, К. Х.

Д . , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Н.Й.В.“ № *** , Т. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.П.Б.“ № *** и Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А.К.“ № ***.

Моли, да бъде постановено решение, с което на осн. чл. 124 от ГПК, да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., с адрес на имота с. Р., местност „Ю.“, площ - 4099 кв. м., трайно предназначение на територията - „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване до 10 м“, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ***9, ******, ***, *** и ***. Отправено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 21, том I, рег. № 153, дело № 46 от 1999г. от 26.12.199***г., издаден от нотариус Стоян Ангелов, с рег. 20*** от НК, с който ответниците са признати 1 за собственици на процесния имот.

В исковата молба са изложени следните фактически твърдения:

Ищецът посочва, че ответниците се легитимират като собственици н а процесния имот по силата на Договор за доброволна делба на недвижим имот от 12.06.2006г., заверен от нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 в регистъра на НК, като акт № 2***, том VI, рег. № 4144/12.06.2006г., сключен между собствениците по Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 21, том I, рег. № 153, дело № 46 от 1999г. от 26.12.199***г., издаден от нотариус Стоян Ангелов, с рег. 20*** от НК.

Твърди, че процесният имот е част от територията на почивна база „Р. - Стара Загора“, цялата с площ от 36 1***0 кв. м., която е станала собственост на дружеството след апортирането имота в капитала му от Държавата. Посочва, че с протокол № 21 от 12.09.195***г. на ИК на ОНС са определени терени за устройство на пионерски лагери на Хасковски, Старозагорски и Пловдивски окръзи, като с протокол № 2*** от 25.11.195***г. е взето решение за одобряване на имот за пионерски лагер за ОНС - Стара Загора, съставляващ нива от 14 дка и лозе от 30 дка, бивша собственост на ТЗКС с. Р.. За имота е съставен акт за държавна собственост № 3949 от 19.02.1960г. Твърди, че имотът, предмет на делото, попада именно в тази територия. Посочва, че от отреждането на терена за лагер до 19******г. в него започнало поетапно да се извършва строителство на сгради с различно предназначение инфраструктура, представляващи в цялост ученически лагер, като през 1990г. са били издадени актове за държавна собственост за различните сгради. Излага доводи за различните ведомства, стопанисвали ученическите лагери през годините, като през 2005г. почивната база е апротирана в капитала на ищеца. Счита, че в случая става въпрос за публична държавна собственост, която е извън гражданския оборот по арг. от чл. 10, ал. 2 от Закона за народната просвета и чл. 2 от ЗДС. Въпреки това, през 1993г. с Решение № 5Р/04.05.1993г. на ОбПК - Несебър, процесният ПИ е възстановен на ответниците, които се сдобили със сочения нотариален акт след сключване на договора за делба. Счита решението на ОбПК Несебър за незаконосъобразно на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ, като развива доводи в тази насока. Твърси се, че имотът се стопанисва от ищеца въпреки документите за собственост на ответниците. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците Л. Т. и Т. Н. е подаден отговор на исковата молба с вх. № 6527 от 06.12.2021г., а от ответниците М.

Д., В. Д., К. Д., Т. Ц. и Н. М. - отговор на исковата молба с вх. № 3***76 от 10.05.2022г. С постъпилите отговори, претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна. Ответниците застъпват становище, че Държавата не е била собственик на имота, тъй като отчуждаване не е било проведено. В тази връзка посочват, че липсват твърдения на ищеца и събрани по делото доказателства за проведена процедура по ЗПИНМ за отчуждаване на процесния имот, както и за процедура по чл. 63 - 109 от ЗТСУ (отм.) за обезщетяване на собствениците. Ответниците считат, че от цитираните в исковата молба протоколи не става ясно каква е площта на терените, тяхното местонахождение и кой е собственикът. В писмените отговори се излагат твърдения, че липсва план за комплекса „Пионерски лагери“ и не може да се установи дали процесният имот попада в тези терени. Сочи се, че ищецът не представя доказателства имотът да е бил собственост на ТКЗС- Р. и за изплащане на обезщетение на това ТКЗС. Извърше н е собствен анализ на действалата към 12.09.195***г. разпоредбата на чл. 55а от ЗПИНМ, възоснова, на който се приема, че не би могло да се извърши отчуждаване на каквито и да било терени. Излага се, че ОНС Стара Загора не е бил компетентен орган по чл. 55а от ЗПИНМ да извършва отчуждаване на имоти за държавни нужди.

Оспорва се АДС № 3949 от 19.02.1960г. като издаден в противоречие с чл. 15, 1 от Правилника за държавните имоти. Сочи се, че от АДС № ***42 от ***.01.1990г. също не се установява право на собственост на ищеца. Твърди се, че не е доказано процесният имот да е апортиран в капитала на ищеца.

Отправя се възражение за липса на идентичност между имотите. Твърди се, че ответниците са придобили имота и въз основа на придобивна давност от 1993г. до момента на подаване на отговора. С тези доводи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията носи правното си основание в чл. 124, ал.1 от ГПК. По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 за признаване на установено, че ищецът е собственик на посочения от него имот въз основа на апорт в 3 капитала му, в негова доказателствена тежест е да докаже, че имотът е придобит от Държавата на сочените в исковата молба правни основания, а впоследствие - апортиран в капитала на дружеството ищец. По възражението на ответниците, че са придобили имота по давност в тяхна доказателствена тежест е да докажат, че са осъществявали непрекъснато владение върху имота от 1993г. до настоящия момент. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 550 от 11.05.2022г., постановено по делото.

По делото е приложено Решение № 1 от 27.01.2005г. по ф.д. № 1426***/2004г. по описа на Софийски градски съд (л. 22 от делото), от което се установява, че е било регистрирано дружеството „У.о.с.“ ЕООД, като с Решение № 3 от 10.02.2006г. по същото дело (л. 3***), дружеството е било преобразувано в „У.о.с.“ ЕАД.

Видно от чл. ***, ал. 1 от учредителен акт от 24.01.2005г. на „У.о.с.“ ЕООД (л. 23 - л. 37 по делото), капиталът на дружеството е образуван от непарични вноски, представляващи правото на собственост върху недвижимо и движимо имущество, съгласно Приложение № 2 към т. 1 и т. 4 от Решение № 1005 от 20.12.2004г. на Министерския съвет за обявяване на имоти публична държавна собственост, за имоти - частна държавна собственост. В ал. 2 е предвидено, че вноските в капитала на дружеството са непарични под формата на апорт, представляващи правото на собственост върху недвижими имоти, заедно с движимите вещи в тях. Сред изброените недвижими имоти, под номер 133, е отразена и Почивна база „Р. - Стара Загора“, находяща се в с.

Р., общ. Несебър, обл. Бургас, състояща се от пет сгради, седем бунгала и земя, с обща площ на имота от 36 1***0 кв.м. и с обща балансова стойност на недвижимия имот, ведно с движимите вещи в него в размер на 960 3***4 лева.

От т. 3 и т. 4 на Решение № 1005 от 20.12.2004г. на Министерски съвет за обявяване на имоти - публична държавна собственост, за имоти частна държавна собственост (л. 17 по делото) се установява, че на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за държавната собственост министърът на образованието и науката е образувало еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти заедно с движимите вещи в тях съгласно приложение № 1 и 2.

В тази връзка е представен списък на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на едноличното търговско дружество (л.

4

1*** по делото), от който става ясно, че под № 133 е отразен имот с площ от 36.1*** дка, находящ се в с. Р., общ. Несебър, обл. Бургас, състоящ се от 6 монолитни сгради и 7 бунгала.

По делото е приложено Постановление № 3*** от 07.05.1974г. за изпълнение на Постановление № 10 на ЦК на БКП, Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 13.04.1973г. за понататъшно развитие на отдиха и туризма (л. 43), с което е постановено Комитетът за отдих и туризъм да проявява по-голяма гъвкавост и съгласуваност с всички органи и организации и да създава условия за активното им участие при решаване на проблемите, свързани с отдиха и масовия туризъм в страната, да насочва вниманието си съвместно с партийните, държавните, стопанските, профсъюзните и комсомолските органи и организации към осигуряване отдиха на трудещите се в условията на петдневна работна седмица, както и да окаже съдействие на съветите за отдих и туризъм при окръжните народни съвети за изработване на конкретни програми за организацията на краткотрайния седмичен и всекидневен отдих на трудещите се и учащата се младеж (чл. 2).

От чл. 5 на представеното Постановление № ***9 от 31.12.1975г. на Министерския съвет за отдиха и туризма на децата, учениците и студентите (л. 50 по делото) се установява, че Комитетът за отдих и туризъм следвало да предоставя и на съответния окръжен народен съвет подходящи временни жилища, спомагателни постройки, съоръжения за електрификация, водоснабдяване и др. на завършени големи национални обекти, за да бъдат използвани за отдих и туризъм на учащите се. Комитетът следвало да създаде до 19***0г. условия за организирана почивка на ***0000 деца и ученици заедно с родителите им, да осигурява съвместно заедно с ЦС на БПС през зимните и пролетните ваканции и през месеците на неактивен отдих наймалко на 20000 деца, ученици и студенти, както и да организира приготвяне на храна за лагеруващи учащи се в кухни на големи туристически комплекси.

Видно от Заповед № РД-14-33 от 13.12.1993г. на Министерство на науката и образованието (л. ****** по делото) е бил открит Национален център за ученически отдих и туризъм при Министерство на науката и образованието със следния предмет: организиране изпълнението на държавната политика в областта на ученическия отдих и туризъм у нас и в 5 чужбина, координиране дейността на всички организации по отношение на целогодишното използване на материално-техническата база, екскурзионното летуване, ресурсното осигуряване на дейността и връзките с чужбина, извършване на информационни услуги, анализи и прогнози за развитие на дейността, административно-стопанското ръководство на регионалните звена и финансово-счетоводно обслужване на ученическия отдих и туризъм.

Със Заповед № РД-14-110 от 29.12.199***г. на Министерство на образованието и науката (л. ***9) Национален център за ученически отдих и туризъм е преобразуван в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт.

Видно от Заповед № РД-14-100 от 24.11.1999г. на Министерство на образованието и науката (л. 90) е било налице преобразуване поради сливане на Национален център за ученически отдих и туризъм, регионални центрове на ученически отдих и туризъм и национални детски комплекси в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт, като със Заповед № РД-14-122 от 14.12.2001г. на Министерство на образованието и науката (л. 91) същото е преобразувано в Национален център за отдих, възстановяване и спорт.