Решение № 91 от 22.03.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Перник, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500795 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И. С. Ц., живущ в *** срещу Решение № 986 от 16.10.2023г., постановено по гр. д. № 6247/2022г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е признал за установено на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ал. 1 ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-Перник“ Ад, ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане срещу И. С. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата в размер на 549,32 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 18.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 73,01 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020г. до 22.06.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4063/2022г. по описа на РС – Перник.

С обжалваното решение, съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

В жалбата, жалбоподателят изразява несъгласието си с обжалвания съдебен акт, 1 като намира последния постановен по симулиран съдебен процес, излагайки съображения за това. Излага съображения и за нередовното му призоваване за открито съдебно заседание, както и за пристрастност на съдията към ищцовата страна.

Пристрастността на първоинстанционния съд, жалбоподателят извежда от обстоятелството, че районният съд е допуснал изслушването на две съдебни експертизи в закрито заседание, преди даване ход на делото и преди да има проект по делото. На следващо място изтъква, че съдията-докладчик едва с решението си се е произнесъл относно пасивната легитимация на ответника. В заключение счита, че събраните в хода на производството доказателства не са анализирани и обсъдени от страна на районния съд. По изложените във въззивната жалба съображения, жалбоподателят сезира настоящата инстанция с искане за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемото дружество не представя отговор.

В съдебното заседание, въззивния жалбоподател поддържа въззивната си жалба и прави искане за произнасяне на въззивната инстанция по въпроса дали жалбоподателят е страна в процеса, считайки, че не само той, а и етажната собственост следва да отговаря за задълженията към топлофикационното дружество, предвид разпределената топлинна енергия и за общите части. Пледира за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. С нарочна писмена молба изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и прави искане за оставянето й без уважение. Претендира и разноски.

Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

В настоящия случай, основните оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба се изразяват в несъгласието на жалбоподателя с правните изводи на първоинстанционния съд досежно редовното му призоваване, респ. участие в съдебното производство, развило се пред районния съд от една страна и досежно 2 кредитирането на съда на събраните по делото доказателства и в частност: изслушаните две съдебни експертизи. Възразява и срещу обстоятелството, че по делото като страна не е конституирана етажната собственост, която, според жалбоподателя, следва да отговаря за задълженията към топлофикационното дружество за общите части на сградата.

За да отговори на горните оплаквания, настоящия съдебен състав съобрази следното:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ срещу И. С. Ц., с адрес: ***.

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията му като такъв дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата общо 549,32 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 18.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 73,01 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020г. до 22.06.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4063/2022г. по описа на РС – Перник.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил исковата молба, намирайки я най-напред за нередовна, а след това – и за неоснователна. Изложил е твърдения, според които по никакъв начин не е доказано ползването на топлинна енергия от негова страна. Заявил е, че юрисконсултите на „Топлофикация – Перник“ не представят никакви писмени документи и доказателства в подкрепа на исканията си.

Оспорил е и доказателствените искания на ищеца, твърдейки, че в поисканите съдебноикономическа и съдебно-техническа експертизи няма нищо научно, а целта е да се „внедри“ вещото лице З. З., а вещото лице по поисканата съдебно-счетоводна експертиза да изнесе в процеса, че се дължат суми по претенция на „ТоплофикацияПерник“. С писмения отговор, ответникът е оспорил представеното с исковата молба извлечение от сметка и е направил съответни доказателствени искания и искания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност.

В първото по делото открито съдебно заседание, провело се на 21.06.2023г., ответникът – редовно призован по месторабота, е възразил срещу даване ход на делото, като е изложил възражения за нередовност на исковата молба. Съдът, намирайки за основателни релевираните възражения, не е дал ход на делото и е оставил исковата молба без движение, давайки указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности.

С уточнителна молба от 27.06.2023г. ищецът е изпълнил указанията на съда, внасяйки уточнения в исковите си претенции, при което, след връчването на молбата на насрещната страна, с Разпореждане от 31.08.20233г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023г.

Призоваването на ответника е сторено чрез работодателя му, по месторабота, 3 като в разписката, находяща се на обратната страна на съобщението, връчителят е удостоверил обстоятелството, че ответникът не работи в дружеството, като данни за това е получил от Р.П. – *** в отдел „***“ - София. Районният съд е извършил нова справка за актуална месторабота на ответника, която е била отрицателна.

В проведеното на 27.09.2023г. открито съдебно заседание, районният съд е приел връчването на ответника за редовно, по реда на чл. 41 ал. 2 от ГПК, като е счел, че ответникът е бил предупреден за последиците по чл. 41 ал. 2 от ГПК. В същото съдебно заседание, съдът, след като е събрал допуснатите доказателства на страните, е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

Настоящия съдебен състав намира за основателни възраженията на ответника, относно нередовното му призоваване за проведеното на 27.09.2023г. открито съдебно заседание. И това е така поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 41 ГПК изключва от своето приложно поле връчването на книжа по местоработата на страната.

Съгласно чл. 38 ал. 1 от ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато, обаче, ответникът не може да бъде намерен в продължение на един месец на посочения по делото адрес (съгласно чл. 38 ал. 1 ГПК), съдът залепва уведомление по правилата и реда, предвидени в чл. 47 ал. 1 от ГПК. Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация и ако посочения от ищеца адрес не съвпадна с постоянния или настоящия адрес на ответника, съдът разпорежда връчване по настоящ или постоянен адрес на ответника. Едва в този момент от провеждане на процедурата по връчване, съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по месторабота. В настоящия случай, видно от материалите по делото, предвидената в чл.

47 ГПК процедура по връчване не е била спазена, което не предпоставя позоваването на разпоредбата на чл. 41 ал. 2 от ГПК.

Визираните пороци на процесуалната дейност на Районен съд – Перник, обаче, не са основание за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, по причина, че второинстанционното производство по същността си е не само контролно – отменително, но и такова по съществото на правния спор, и пороците в действията на първа инстанция, изразяващи се в нарушение на чл.56 от ГПК могат да бъдат изправени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните равна възможност за разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от позитивната уредба на закона, в която липсва възможност за връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. В настоящата хипотеза, на жалбоподателя е била предоставена възможност да участва активно във въззивното производство, чрез редовното му призоваване за съдебно заседание на 22.02.2024г., в което е могъл да извърши всички действия по защита на правата и интересите си, които не е могъл да реализира при първоинстанционното разглеждане на делото. А необходимостта от такива, както и конкретните си доказателствени искания, същият е могъл да заяви още с жалбата си, в съответствие с чл.266, ал.3 от ГПК. Предвид горното и доколкото нито в отговора на исковата молба, нито в жалбата си жалбоподателят е направил доказателствени искания във връзка с материалноправните си възражения срещу предявения иск, а същевременно е взел участие в заседанието, за което е бил надлежно уведомен, настоящата инстанция приема молбата му за отмяна на обжалваното решение, поради нарушаване нормата на чл.56, 4 ал.3 от ГПК за неоснователна.

За неоснователни, настоящия съдебен състав намира възраженията на жалбоподателя относно липсата на конституиране на Етажната собственост като страна по делото. Исковите претенции на ищеца в пространствено отношение се простират единствено и само до собствеността на ответника върху процесния недвижим имот, в това число и идеалните части от сградата, съответни на правото му на собственост. В тази връзка, в производството пред районния съд, от страна на ищеца е представено заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** том ***, дело № 1752/97г. на нотариус при ПРС М.М., прието като доказателство по делото, от който се установява, че по силата на обективираната в нотариалния акт безвъзмездна сделка, ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот в пълен обем.