Решение № 564 от 06.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100502462 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 01.12.2021г. по гр. д. № 5875/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, е отхвърлен предявеният от Н. П. З. срещу „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на вземане в полза на ответника за сумата от 6 981, 53 лева, представляваща начислена сума по фактура № 0295126278/31.12.2020г. за консумирана ел. енергия за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. по клиентски номер 310176074511 за обект, находящ се в гр. София, кв. „Витоша“, ул. ****.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Н. П. З., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност на изводите за съществуване на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет – продажба на ел. енергия за процесния обект. Излага, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че 1 ищецът не е собственик на имота, за който е начислена претендираната стойност на доставена ел. енергия. Счита, че откриването на партида на негово име е незаконосъобразно, тъй като никога не е притежавал правото на собственост върху 1/2 ид. част от имота, а другата 1/2 част е дарил на трето за спора лице още през 2001г. Твърди, че облигационната връзка е прекратена поради отпадане на качеството „собственик на имота“. Оспорва се правилността на приетото от първоинстанционния съд, че с поведението си ищецът многократно е признавал, че е налице облигационно правоотношение между него и ответното дружество за доставка на ел. енергия. Счита, че обстоятелството дали ищецът се признава или се представя или не за потребител на ел. енергия или за собственик или ползвател на имота, е без правно значение относно валидното възникване и съществуване на облигационно правоотношение, доколкото за възникването и съществуването на същото са установени със ЗЕ и Общите условия /чл. 4, ал. 2 и ал. 3/ особени изисквания. Дори и да се приеме, че ищецът се е признавал за потребител, то признанието не му придава това качество. Поддържа, че облигационната връзка между страните подлежи на установяване от ответника по реда на пълното и главно доказване чрез ангажиране на писмени доказателства, което в случая не е било сторено. Нещо повече, по делото не било установено по какъв начин и на какво основание е открита партида на името на ищеца – дали в качеството му на собственик на 1/2 ид. част от имота или в качеството му на трето лице, със съгласието на собствениците на имота.

На следващо място, поддържа релевираните твърдения за нарушение на разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ, тъй като средствата за търговско измерване не били монтирани до или на границата на имота. Аргументира становище, че по делото не са ангажирани доказателства, че начислената по процесната фактура ел. енергия е действително консумирана в процесния имот.

Непредставянето на изготвените от третото лице-помагач отчети за консумирана ел. енергия води до извод, че експертното заключение е необосновано и не следва да се кредитира. Същото било изготвено единствено въз основа на едностранно съставените от ответника счетоводни документи. Въззивникът излага становище, че ответното дружество не е доказало, че процесните електромери са работили коректно и са отчитани и проверявани при спазване на нормативните изисквания. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и 2 постановяване на друго, с което предявения иск да се уважи.

Насрещната страна в производството „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД/ оспорва въззивната жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице помагач „Е.М.З.“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД/ не изразява становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на вземане за доставена ел. енергия.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за процесния обект, който извод е обоснован с представените писмени доказателства – заявление за отсрочване/разсрочване на задължения и 3 броя споразумителни протоколи за същия клиентски номер, подписани от ищеца в качеството му на потребител на ел. енергия. За ирелевантно е преценено обстоятелството, че ищецът не е собственик на имота, тъй като промяната на титуляра на правото на собственост не е прекъснало облигационната връзка между страните. Освен това е прието, че няма данни да е налице оспорване на това качество преди образуване на делото, нито данни за промяна на титуляра на партидата при ответното дружество. Релевираното възражение за нарушаване на изискванията по чл. 120 от ЗЕ е отхвърлено. Изложени са съображения, че законът не поставя изискване електромерните табла да бъдат непосредствено в границите на самия имот, а до тези граници или на тях. Дори и да се приеме противното, то това не водело до еднозначен извод, че същите не отчитат вярно доставената ел. енергия и клиентът не дължи нейната стойност. Освен това по делото не били налице данни, че монтираните електромери са служили за отчитане на потреблението на други обекти, освен на процесния.

Средствата за търговско измерване са преминали на метрологична проверка и са технически годни и изправни, който извод е обоснован с приетата по 3 делото съдебно-техническа експертиза. Установено било още, че начисленото количество доставена ел. енергия представлява реално потребената от абоната, както и че електромерите били отчитани редовно. С оглед изложеното и при липсата на данни за констатиран софтуерен или хардуерен проблем в средството за търговско измерване е направен извод, че предявеният иск е неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:

На етапа на въззивното производство между страните по делото е спорно обстоятелството дали ищецът е потребител на ел. енергия за процесния обект. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав приема следното:

Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007г. и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Р.Б." АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 4

07.11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г.

Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието “битов клиент” е дадено в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - в § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието “потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към 5 електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.

Ищецът оспорва претендираното от ответното дружество вземане с доводи за несъществуване на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на ел. енергия за процесния обект, а в условията на евентуалност - доводи за отчитане на доставената ел. енергия с технически неизправно средство за търговско измерване, монтирано в нарушение на изискванията по чл. 120 от ЗЕ, както и за липса на доказателства за обема на реално потребеното количество ел. енергия.