Определение № 2835 от 09.11.2023, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2835

Бургас, 09.11.2023 г.

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

МАРИНА

НИКОЛОВА

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА частно касационно административно дело № 20237040701993 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на С.П.С. с

ЕГН: **********, понастоящем в Затвора Бургас, против определение № 2639/20.10.2023г. постановено по адм. дело № 1783/2022г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса за производството по касационната жалба против решение № 804 от 27.07.2023 г. по адм.дело № 1783/2022 г. по описа на Административен съд- Бургас и е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство за производството по касационната жалба против решение № 804 от 27.07.2023 г. по адм.дело № 1783/2022 г. по описа на Административен съд- Бургас.

В жалбата се излагат твърдения, че С. към момента не може да заплати дължимата държавна такса, както и че отказът от страна на съда за предоставяне на правна помощ граничи с отказ от правосъдие, тъй като той няма познания по право и не може да си направи елементарни справки, нито в интернет, нито в деловодството на Административен съд - Бургас.

Задава и въпрос дали не се изисква подпис от пълномощник при евентуално решение на тричленен състав на Административен съд- Бургас.

Административен съд - Бургас намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока, предвиден в чл.230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на С.П.С. за освобождаване от държавна такса за производството по касационната жалба против решение № 804 от 27.07.2023 г. по адм.дело № 1783/2022 г. по описа на Административен съд- Бургас и е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство за производството по касационната жалба против решение № 804 от 27.07.2023 г. по адм.дело № 1783/2022 г. по описа на Административен съд- Бургас.

По отношение на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът е прел, че видно от служебно изисканата справка от началника на Затвора- Бургас с изх. 3400/16.10.2023 г., за последните шест месеца до датата на справката С. е получавал парични преводи, възлизащи на 1000 лева. При тези данни и доколкото ежедневните му нужди от храна, вода, лекарства и др. се осигуряват от пенитенциарното заведение, съдът е приел, че за него не би съставлявало затруднение заплащането на държавната такса, чийто размер възлиза на 70 лева. Ето защо, съобразно предвидените в чл.83, ал.2 от ГПК критерии, съдът е намерил молбата за освобождаване от държавна такса за неоснователна.

По отношение на молбата за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство съдът е приел, че жалбата на С. подлежи на разглеждане по реда, установен в АПК, а исканията му са ясно формулирани, поради което и с оглед регламентираното в чл.9 и чл.171 от АПК засилено служебно начало, представляващо гаранция за изясняване на делото, е налице хипотезата на чл.24, т.1 от ЗП. По тези съображения и с оглед данните по делото относно размера на получаваните от С. парични преводи, съдът е намерил за неоснователна и молбата му за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство.

Оспореното определение е правилно.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

При установените по делото обстоятелства изводът на първоинстанционния съд, че за С. не е налице невъзможност да заплати дължимата се държавна такса от 70 лева, е обоснован и законосъобразен. Видно от представената справка на л.34 от делото частният жалбоподател ежемесечно е получавал парични преводи в периода 10.05.2023г.-12.10.2023г. в общ размер на 1000 лева. Касае се за чисти доходи на лице, изтърпяващо наказание "лишаване от свобода", настанено в Затвора, чиито потребности от храна, облекло, подслон, отопление, осветление и здравни грижи са обезпечени, поради което заплащането на дължимата държавна такса в размер на 70. 00 лева е изцяло във възможностите му, с оглед получаваните от него средства. Следва да се отбележи, че разходването на средствата е по преценка на притежателя им и не може да основе изведената от закона предпоставка за липса на средства за заплащане на държавна такса.

С оглед на изложеното, правилно с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са налице основанията за освобождаване на лицето от заплащане на държавна такса.

Съгласно чл.21, т.2 от Закона за правната помощ, процесуалното представителство е вид правна помощ.

Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.

В случая, правилно е прието в обжалваното определение, че е налице хипотезата по чл.24, т.1 от ЗПП. Както правилно е посочено в определението, процесното производство се развива по реда на АПК, в чийто норми е регламентиран принципа на засилено служебно начало, което означава, че съдът е длъжен да указва съдействие на жалбоподателя, като му указва за кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, както и да му съдейства за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, съгласно чл.9, ал.3 и ал.4 от АПК. В този смисъл и в нормата на чл.171, ал.5 от АПК е предвидено, че съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясното в изявленията им и да им указва, че за някой обстоятелства от значение за делото, не сочат доказателства. Ето защо, дори и в съдебно заседание да е налице за С.П.С. някаква неяснота, няма пречка да бъде поискано от съда тя да бъде разяснена. В този смисъл, в хода на съдебното производство е необходимо жалбоподателят ясно да посочи фактите и обстоятелствата наличието на които твърди, за което не са му необходими правни знания, а съдът е този който следва да ги квалифицира и отнесе към приложимата правна норма, съгласно чл.146, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Изтъкнатите обстоятелства в частната жалба, а именно, че жалбоподателят не може да извършва справки в интернет и на място в деловодството на Административен съд – Бургас и че няма адвокат, не предполага само по себе си необходимост от предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. В конкретния случай, жалбоподателят, като лице, настанено в затворническо общежитие от затворен тип, може да извършва справки в деловодството на съда и по телефона. За тази цел той е имал възможност да плати възнаграждение и на адвокат, предвид наличните по делото данни за получените от него парични преводи в размер на 1000 лева през последните шест месеца до 16.10.2023г. Освен това с разпореждане № 2508/08.06.2023г. постановено по адм.д № 1783/2022г. по описа на Административен съд – Бургас съдът е предоставил по молба на С. копия на доказателствата, представени от ответната страна по делото (л.199 от делото), а с разпореждане № 4143/09.10.2023г. и копие на протокола от съдебното заседание, проведено по делото на 28.06.2023г., т.е. удовлетворени са били исканията му да бъде информиран за хода на делото и да се запознае със съдържанието на представените от ответната страна писмени доказателства. На жалбоподателя е осигурен достъп до правосъдие, който се осъществява съобразно действащия национален процесуален закон. В хода на разглеждане на адм.д № 1783/2022г. по описа на Административен съд – Бургас той се е защитавал сам, чрез активно и адекватно процесуално поведение на писане на искова молба и уточняващи молби, активно явяване и участие в проведените по делото съдебни заседания. Касационната жалба срещу решение № 804/27.07.2023г., постановено по адм.д № 1783/2022г. по описа на Административен съд и уточняващите я молби, както и частната жалба, с която е сезиран настоящия касационен състав, също са написани собственоръчно от С..

Казусът не представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуално предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия, с оглед на което молбата за предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателя правилно е била оставена без уважение и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №

2639/20.10.2023г. постановено по адм.дело № 1783/2022г. по описа на Административен съд Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: