Определение № 159 от 21.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 21.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000121 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК и е образувано е по частна жалба, подадена от името на подадена от името на ЗАД „Алианц България“ АД против определение № 49/28.01.2025 по електронно дело 2024340100356(ГД 356/2024) по описа на Окръжен съд –***********, с което е прекратено производството по отношение на привлеченото от ответника подпомагащо трето лице Ю.Р.Ю..

Частната жалба е подадена като надлежно подписан с КЕП електронен документ в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото определение на подпомаганата главна страна. Подателят е надлежно овластен процесуален представител. Авансово е внесена държавната такса. Преграждането на участието на помагача е равносилно на отказ да се допусне привличането, което законът предвижда като подлежащ на обжалване акт (чл. 220 ГПК). Производството по чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК е допустимо. Книжата между главните страни са разменени.

Жалбоподателят ответник ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адвокат К., излага оплаквания за неправилно преценени обстоятелства като процесуални пречки, обуславящи упражняване на правото му на привличане на застрахованото лице като помагач в процеса по предявен срещу застрахователя иск от пострадало лице за обезщетяване на вреди, покрити като риск по застраховка гражданска отговорност. Позовава се на установен по делото регистриран постоянен адрес в България и необоснован извод за напускането му от адресата, при липса на заявена промяна на настоящия адрес в друга държава. Отделно сочи, че възможностите за призоваване на третото лице не са били изчерпани, тъй като не е удостоверен надлежно отказ на родственика (дал информацията за отсъствие на лицето от адреса) да получи и предаде съобщението, както и не адресирано съобщение до известен пълномощник на адресата, представляващ застрахования по друг съдебен процес, воден в същия съд (ГД 403/2024г на ОС-***********). Моли за отмяна на обжалваното определение и продължаване на процеса с участие на вече конституираната подпомагаща го страна.

1

Насрещната главна страна ищецът Р. А. Р., чрез адв. Н. оспорва оплакванията, като обосновава правилното приложение на правилото по чл.

219, ал. 2 ГПК. Моли за потвърждаване на определението.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова претенция на Р. М. Р. срещу ЗАД „Алианц България“ АД за имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие, покрито като риск със застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. С отговора си по иска ответникът е обосновал интереса си от привличане на застраховано лице, спрямо което има регресни права и първоинстанционният съд с определение № 703/19.11.2024 е уважил искането му за привличане като помагач на Ю.Р.Ю.

(водач, причинил увреждането). Изпратените на 13.12.2024 на посочения от подпомаганата страна адрес съобщения в хода на размяна на книжата (препис от искова молба) са били върнати невръчени от връчителя (кмет на населеното място). В съпроводителното писмо са посочени както липсата на открито на адреса лице, което да получи съобщение, така и събраните сведения от обитателя на адреса – баща на призоваваното лице за пребиваването на сина му извън пределите на страната. Служебната проверка, извършена от първата инстанция в НБД, сочи че посещаваният от връчителя адрес на подпомагащата страна в с. *****************, общ. ***********, обл. *********** съвпада с регистрираните за лицето данни за постоянен и настоящ адрес, а данните за трудова заетост се изчерпват с прекратен през 2013г. договор. Отправено на 09.01.25г. поредно съобщение до помагача, вече заедно и с призовката за насрочено заседание, също са били върнати на 24.01.25г. от кметството невръчени, с посочване на същата причина, но вече и с оформено уведомление за оставени на 13.01.2025 на разположение при връчителя книжа.

Въз основа на тези данни първата инстанция е констатирала пречката за участието на помагача по чл. 219, ал.2 от ГПК и е прекратила производството спрямо него с обжалваното определение.

Въззивният съд преценява, че с правилото на чл. 219, ал. 2, пр. първо ГПК, законодателят урежда като пречка за упражняване на процесуалното право на главна страна да се ползва от привличане на трето за спорното материално правоотношение затрудненията при връчване на съобщения, които се пораждат в случаи на липса на известен адрес в страната на привлеченото лице. Макар, че нормата визира изрично само случая на липса на регистриран адрес в България и трайно пребиваване извън страната, в съдебната практика вече е установено и по-широкото тълкуване, приравняващо и напускането на регистрираните в България адреси от лицето на такава пречка (определение № 212 от 07.05.2019 г. по ч. т. д. № 632/2019 г. на ВКС, I т. о., ТК, определение № 654 от 09.12.2015 г. по ч. т. д. № 2275/2015 г. на ВКС, I т. о., ТК). Това тълкуване се споделя и от настоящия състав като балансиран израз на основните принципи на осигуряване на справедлив процес при равенство на всички участници (чл. 8 и 9 ГПК), но и приключване на делата в разумен срок (чл. 13 ГПК). Процесуална защита в процеса на главните страни е гарантирана дори и в случаите, в които не живеят на регистрирани адреси в страната или живеят в чужбина (на известни или неизвестни адреси) чрез особено представителство, обусловено от фикционно редовно връчване (чл. 47 ал.6 и чл. 48 ал. 2 ГПК). Законодателят по арг. от чл.

2

47, ал. 7 вр. с чл. 219, ал. 2 ГПК обаче изрично е изключил възможността трето лице-помагач да се представлява от особен представител, тъй като е ограничил приложението на чл. 47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал. 1 до ал. 5, включително. Прилагането на фикцията за редовно връчване на книжа на подпомагаща страна би довело до несъразмерна с неизпълненото задължение за регистриране на нов настоящ адрес процесуална тежест, тъй като фикционно призования помагач ще се окаже лишен от защита не толкова в процеса, воден срещу подпомаганата страна, колкото в бъдещия процес, обусловил допустимостта на привличането.

Обвързващата сила на мотивите на решението за осъждане на застрахователя, формирана без ефективна заместваща защита на фикционно призован застрахован, ще преклудира редица възражения по регресната претенция, която ще се породи при уважаване на иска на пострадало, ползващо се от застраховката лице. Затова не може да се пренебрегнат затрудненията по осигуряване на такова уведомяване на помагача, при което упражняването на защита в полза на подпомаганата страна ще зависи само от личната му преценка.

При това положение установените от натоварения по чл. 42 ал.1 ГПК връчител факти при посещението на единствения известен адрес(посочен от привличащата страна и официално регистриран от гражданина) на привлечения помагач, макар и да не са надлежно отразени в съобщенията по образеца, а в допълнително пояснително писмо, се възприемат от въззивния съд като убедително доказателство за изчерпана процедура по връчването на книжа, останала без резултат. В тази връзка, доколкото връчителят е събрал данни, че неоткритият адресат не пребивава на този адрес, а е напуснал не само този дом, но и страната без очаквано скорошно завръщане и това е и причината и не е получено съгласие на домашните обитатели да предадат съобщението, не е било необходимо да се залепя и съобщение (по реда на чл.

47 ал.1 ГПК) и да се депозират за книжата на разположение за две седмици.

Удостоверяването от връчителя несъмнено индикира напускане на регистрирания адрес, приравнимо на неизвестен адрес на лицето в страната.

Затова е без значение дали намерението за установяването на помагача в чужбина е трайно (респективно подлежи на обявяване като настоящ адрес на гражданина по чл. 94 ал.3 ЗГР) или макар и по-продължително е временно и не следва да се регистрира. В този случай осуетеното първоначално уведомяване на привлечения помагач се приравнява на процесуална пречка за продължаване на процеса с негово участие.

Наред с тези съображения, съвпадащи с мотивите на първата инстанция, обаче въззивният съд съобразява, че привличането на подпомагаща страна в исковия процес е средство за защита и право на главната привличаща страна, тъй като с него тя се осигурява срещу евентуални възражения на привлеченото лице срещу онези преюдициални за регреса обстоятелства, които ще се установяват по спора с насрещната главна страна. Затова, след като веднъж е бил обоснован и признат интересът на ответника да се ползва от привличането на застрахованото лице, констатираните по- късно пречки за упражняването на това право следва да бъдат обявени на страната. В частната си жалба застрахователят е посочил известен пълномощник на привлеченото лице, който представлява упълномощителя си по друго, висящо пред същия съд дело. Това твърдение е ново и не е било изследвано от първата инстанция, макар че има съществено значение за интереса на жалбоподателя. Вярно е, че за процесуалните пречки съдът следи служебно, но преди да приложи норма, 3 която препятства упражняване на процесуални права съдът следва да събере становището на страната по предпоставките за прилагането й (чл. 8 ал.3 ГПК).

Като е пристъпил направо към прекратяването, съдът е осуетил възможността на привличащия ответник да посочи друг начин за редовното уведомяване на помагача. Връчването на пълномощник (ако такова действително се осъществи след преценка на представителната власт по посочените от жалбоподателя доказателства) е приравнено на лично връчване, съответно и адресът на пълномощника в достатъчна степен би заместил адреса на упълномощителя, за да се осуети разширителното прилагане на пречката по чл. чл. 219, ал. 2, пр. първо ГПК.

Настоящата инстанция, сезирана само с въпроса относно допустимостта на привличането, не може да проведе действията по проверка на новите твърдения и затова преценява, че към настоящия момент не са изчерпани всички възможности за редовно уведомяване на привлеченото лице, съответно и не е налице сигурна липса на известен адрес(или адресат-пълномощник) на помагача. Изводът за пречка за продължаване на участието на подпомагаща страна към настоящия момент не е обоснован и затова прекратителното определение следва да бъда отменено. Съдопроизводствените действия по уведомяване на помагача следва да бъдат продължени със служебна проверка на новопосочените от жалбоподателя факти.

По изложените съображения, съставът на Апелативен съд – Варна ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 49/28.01.2025 по електронно дело

2024340100356(ГД 356/2024) по описа на Окръжен съд –***********, с което е прекратено производството по отношение на привлеченото от ЗАД „Алианц България“ АД подпомагащо трето лице Ю.Р.Ю..

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по уведомяване на помагача след проверка на нови твърдения на привличащата страна за наличие на упълномощен представител на привлеченото лице с известен адрес, посочен в друг съдебен процес, воден в същия съд (ГД 403/2024г на ОС-***********).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4