Решение № 94 от 11.07.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Несебър, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Сл.П. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от П.Сл.П. Административно наказателно дело № 20252150200115 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. С. З. с ЕГН **********, с адрес: град В., улица Р.

****** против Наказателно постановление № 24-0304-00**** от 05.11.2024г., издадено от А.Г.А. на длъжност Началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП са му наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Към датата на извършване на проверката той не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на управляваното от него МПС, като той не е имал правната възможност да обжалва принудителната административна мярка, съответно същата не е влязла в сила и не е породила действие. Тези обстоятелства обаче не са отчетени от наказващият орган при издаването на обжалваното наказателно постановление (НП), както не са били отчетени и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено. Отбелязва, че прекратяването на регистрацията е осъществено в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като то представлява принудителна административна мярка, която следва да бъде наложена с индивидуален административен акт, и която мярка не може да се изпълнява преди изтичане сроковете на оспорването му. Прекратяването на регистрацията не настъпва ex lege, а е необходимо изявление на компетентен държавен орган. Правните последици на прекратяването на 1 регистрацията не настъпват автоматично с изтичането на срока за представяне на превозното средство за регистрация, а едва когато бъде направено отбелязване в информационната система. По този начин счита, че деянието е несъставомерно. При условията на евентуалност излага доводи за маловажност на извършеното деяние. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Административно наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпило становище от Началника на РУ Несебър, в което се твърди, че от събраните доказателства нарушението е доказано по несъмнен начин, в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както актът за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него НП съдържат елементите на фактическия състав на деянието, поради което моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.08.2024г. М.Д.Х. – мл. автоконтрольор при РУ Несебър, е съставил АУАН серия АД бл. № 446432, за това, че на 10.08.2024г. около 19:00 часа, в к.к. Слънчев бряг, до хотел „Перла“, в посока на движение към град Несебър, С. С. З. управлява собственият си лек автомобил „****“ с рег.№ ********, и като собственик не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването да регистрира ППС; автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 23.06.2024г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, в качеството му на нарушител, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

По случая е образувана преписка рег.№ 304р-32388/2024г. по описа на РУ Несебър, пр. вх.№ 16365/2024г. по описа на РП-Бургас. С Постановление от 24.10.2024г. прокурорът е приел, че обществената опасност на деянието е явно незначителна и се касае за малозначителност на деянието, обществените отношения, свързани с транспорта не са засегнати в значителна степен, която да оправдава ангажиране на наказателната отговорност на С. С. З. за деяние по чл.345, ал.2 от НК. Поради това прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката, но е предоставил на РУ Несебър преценката за налагане на административно наказание.

Въз основа на постановлението на прокурора при РП-Бургас, наказващият орган е издал наказателното постановление, като е приел, че С. С. З. е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и му е наложил санкциите за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи 2 следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 31.01.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 14.02.2025г.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Поради това съдът не констатира допуснати в хода на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на санкционен акт.

Въззивната инстанция намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол, и за материално законосъобразно.

Съгласно чл.140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

С разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателя на регистрираното пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрираното пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието на чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., съгласно която по чл.143, ал.15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл.18, т.2 на регистрираното пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

На 23.03.2024г. с договор за покупко-продажба жалбоподателят С. С. З. е закупил автомобил „******“ с рег.№ ********, като прехвърлянето на собствеността е станало по предвидения в закона ред, а именно в писмена форма с нотариално заверени подписи и по този начин автомобилът е станал негова изключителна собственост. След изповядване на договора за покупко-продажба на автомобила пред нотариус на 23.04.2024г., същият ден по електронен път са подадени данни към системата на Сектор „Пътна полиция“. Жалбоподателят С. С. З. е бил въведен в системата на Сектор „Пътна полиция“ като „предстоящ собственик“ на автомобила и е имал задължение в едномесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на изключителната собственост над автомобила, т.е. до 23.05.2024г., да регистрира превозното средство на свое име. След като това не е сторено, на 23.06.2024г. регистрацията на МПС е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, във връзка с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.

3

Предвид горното, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 10.08.2024г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство – лек автомобил, който не е регистриран, по пътища, отворени за обществено ползване. На следващо място, пак от доказателствата, се установи по несъмнен начин, че управляваният от жалбоподателя автомобил, към датата на вмененото му нарушение, е бил с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП във връзка с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства. Не се установяват, а и от страна на жалбоподателя не се излагат твърдения, за наличие на пречки от обективен характер, препятстващи изпълнението на предвиденото в чл.145, ал.2 от ЗДвП задължение.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, като неоснователни се явяват въведените доводи за субективна несъставомерност на санкционираното нарушение.

Разпоредбите на чл.143, ал.15 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От текста на двете разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозните средства следва да направят отбелязване в автоматизираната система, но никъде не е регламентирано законовото задължение да уведомят нарушителите за направеното отбелязване. Същевременно с чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 8 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Не е предвидено обаче задължение за уведомяване на приобретателя при извършена на основание чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. служебно прекратяване на регистрацията на съответното МПС.

Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията.

Всеки е длъжен да познава закона, поради което не може да бъде прието, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, вследствие на бездействието му да изпълни предвиденото с чл.145, ал.2 от ЗДвП задължение.

Задължението за извършване на регистрация в едномесечен срок от придобиването на МПС е регламентирано по ясен начин с чл.145, ал.2 от ЗДвП, като с чл.143, ал.15 на същия закон и чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. са 4 регламентирани последствията от бездействието на приобретателя на МПС. След като жалбоподателят не е изпълнил предвиденото с посочените разпоредби задължение, законосъобразно от органите на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР на 23.06.2024г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията на придобития автомобил. Затова с оглед обстоятелството, че както задължението на жалбоподателя да извърши регистрация на автомобила, така и последствията от неизпълнението на това задължение са ясно регламентирани в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., С. С. З. не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение, проявено чрез бездействие.

Жалбоподателят е бил длъжен да е наясно, че при неизпълнение на предвиденото с чл.145, ал.3 от ЗДвП задължение ще бъде извършено прекратяване на регистрацията на МПС, както и да не го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

Изложените съображения обуславят извод за виновно извършване на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.